Здравейте, господин Дайш. Надявам се да ви намирам в кондиция за предстоящия зимен период във Висшата лига, но първо ми се иска да започнем разговора с една ретроспекция. Колко се е променил Нотингам Форест спрямо последния път, когато сте били в клуба като играч? 

Това беше между 1987 и 1990, така че може да си представите колко големи са промените. На първо време стадионът, който виждате зад мен, е силно променен. Особено Трент Енд, който беше сектор на едно ниво, доста нисък в сравнение със сега. Не мога да си спомня кога точно го промениха, може би през 1996 или 97, може би и дори по-рано. Срещуположния сектор от своя страна вече има козирка. Не съм сигурен кога и колко се увеличи броя на публиката, тъй като тогава се поставиха седалки, а преди нямаше. Така че със сигурност стадионът се е променил коренно – дори и някои от офисите вече са на различни места. Още по-голяма е промяната на тренировъчното игрище, защото то не съществуваше, когато аз бях тук. Ние тренирахме на съвсем различен терен отвъд река Трент. Беше на много красиво място между другото, но новото място е много по-добре оборудвано. От тази гледна точка клубът е силно променен. Естествено не е само това – техническият екип е огромен в сравнение с преди, академията е много по-голяма, треньорите са повече, администраторът е друг. Това са наистина огромни промени, които не дойдоха само от влизането ни във Висшата лига, защото клубът се развиваше и преди това. Но същевременно Висшата лига предлага тази възможност за огромни инфраструктурни и технически промени. 

Това е третият път, в който поемате отбор по средата на сезона. Колко трудно е да свикнете с обстановката в нов клуб по време на активна кампания, която не се развива по желания начин? 

Вие го споменахте, това е трети път и наистина е по-трудно да си в такава роля. Предсезонната подготовка дава страхотна възможност да се работи с играчите и да ги моделирате по желания от вас начин, без значение дали става въпрос за физическата, тактическата или дори менталната подготовка. Без това време преди началото на сезона тези процеси трябва да се забързат, но същевременно трябва постоянно да гледаме към предстоящите мачове, защото графикът ни е много натоварен. В такива моменти най-важната задача е да осъществиш всички промени по най-бързия начин, те да бъдат приети от играчите и да бъдат показани на терена в период наситен с мачове. Но освен всичко това, ако имате дълъг списък с контузени играчи, както се случи с мен преди да дойда в клуба, това е още една трудност. Всички тези предпоставки създават една тежка ситуация, но това бе предизвикателство, за което бях напълно сигурен, че искам да поема заедно с техническия екип, който доведох със себе си. Ние сме много честни спрямо играчите – показваме им настоящата ситуация, предстоящите мачове и каква работа трябва да се свърши. 

Какви са основните цели в подобни моменти – да адаптирате стила си на игра към наличния състав или още от първия ден да се опитате да наложите своите идеи, тъй като навярно именно заради тях клубът Ви е избрал за мениджър? 

Мисля, че трябва да се търси по малко и от двете. За мен е много важно да положа добрите треньорски основи в дадената среда, защото ако успея да изградя тази начална база, на теория това носи дългосрочната визия на клуба, върху която да се работи успешно. Но докато се прави всичко това, трябва да се гледа и в краткосрочен план, където най-важното е да печелиш мачове. Трябва да се намери баланса между това да намериш правилната формула за това как отборът да функционира, за да печели мачове и същевременно да променяш постепенно културата, средата и начина на работа спрямо своите разбирания, защото така се гради основата, върху която да се стъпи в дългосрочен план. Едното няма как да се случи без другото – нужни са победи възможно най-бързо, защото това ни е работата, но зад всичко това седи промяната в работната среда, която да носи успехи в бъдеще. 

Имахте общо 6 мача от назначаването си насам – достатъчно ли беше това време, за да откриете силните и слабите страни на отбора? 

Все още нямам всички играчи на разположение и към момента се адаптирам към тези, които са налични. Мисля, че им даваме много добра база, върху която да работят. Представянето ни на терена е доста добро, тъй като успяхме да постигнем някои много ценни резултати. Няма как да имам пълната картина обаче, докато не се възстановят максимално много играчи. Но смея да твърдя, че стартът ни е много силен. 

Знам, че не можете да навлизате в много детайли относно тактиката, но какъв е предпочитаният стил на игра, към който Форест се стреми в момента? Проведохте ли разговори със собственика на клуба по този въпрос преди или след пристигането Ви? 

Не, категорично не. Това, което аз лично знам, е че преди години клубът се стремеше да играе с къси подавания по земя. Миналият сезон обаче показа един по-различен и много успешен стил на игра, който се хареса на феновете. Аз също смятах, че това е оптималния начин на игра спрямо наличните играчи. Ние се опитваме да адаптираме този стил, но спрямо нашите разбирания. Не е важно дали играеш с дълги или къси подавания, в основата е интригуващия футбол, който носи победи. Искаме да атакуваме противниците и да се защитаваме перфектно и ако това се случи, шансовете за победи се увеличават. Най-важното в един стил е да носи победи. 

Това е първата Ви година като мениджър на отбор, който е сериозно ангажиран в европейските турнири. Какво означава това за Вас лично и още по-важно – усещате ли различна енергия в състава по време на европейските мачове? 

Все пак имахме един период с Бърнли, в който, макар и да бяха само квалификационни мачове, имахме някои паметни и дълги пътувания до Олимпиакос и Турция. Но тук наистина е по-различно. Ако нямахме толкова контузени играчи, щяхме да имаме по-голяма дълбочина на състава, която да ни е от помощ сега. За мен като мениджър това е страхотно, дава ми възможност да погледна от малко по-различна перспектива едно ново предизвикателство, каквото е европейският футбол. Засега се справяме добре – имахме много силно представяне срещу Порто и взехме трите точки, както и равенство при гостуване, в което доминирахме и можехме да спечелим. Засега се наслаждавам на европейския футбол. 

Съгласни ли сте с мнението, че добрата основа за един силен отбор е стабилното представяне в домакинските срещи, колко значимо би било за Форест да има силно представяне на „Сити Граунд“ и кои са важните неща, които един отбор може да използва в домакинските си мачове, но не и при гостуванията? 

Доста въпроси са това, но най-важното за добра форма като домакин е да създадеш атмосфера с представянето си на терена. Тази подкрепа от трибуните наистина е много ценна за играчите. Искаме да създадем специална атмосфера около Сити Граунд, с която клубът е известен от години и съм наясно, че феновете са способни да направят това и сега. В момента атмосферата е добра, така че явно са доволни от това, което виждат. По отношение на гостуванията, тогава нямаме тази енергия от трибуните както при домакинствата и въпреки че няколко хиляди привърженици пътуват с нас където и да е, за което съм им благодарен, те са малка част от целите стадиони  при гостувания. Това е една очевидна промяна, но останалите не са много – терените навсякъде са с една и съща големина, често напомням на играчите тези неща, защото всичко се крие в нагласата и съзнанието преди мачове. Трябва да имаш устойчива психика, когато играеш на чужд терен. Искам да продължаваме да подобряваме менталната устойчивост на нашите играчи, защото те показаха че я имат през миналия сезон. Често им напомняме, че разполагат с нея както индивидуално, така и колективно и тези черти от отбора е много важно да се проявяват особено при гостувания, защото феновете невинаги могат да бъдат тази движеща сила за играчите. 

Колко важни бихте казали, че са разговори преди и по време на мач. Върху какво обикновено насочвате вниманието си в минутите преди двубоя и дори по време на сблъсъка, защото по мое мнение става все по-важно какво комуникирате с футболистите по време на мача?  

В дните преди мач се фокусираме върху различните анализи за нашия отбор и противника и така насочваме вниманието към стратегията ни за мачовете. Непосредствено преди началото на срещите им напомняме за анализите, но без много детайли. По време на срещите първо предпочитам да обсъдя развитието на мача с моя екип за 5 минути, да формираме мнението си за първото полувреме и чак след това да говоря с футболистите. Понякога ние им задаваме въпроси за някои ситуации, защото те могат да усетят обстановката на терена най-добре. А след края на даден двубой обикновено не говоря много дълго, защото емоциите могат да те накарат да кажеш грешните неща. Затова се придържам към базови неща, най-често им казвам, че са свършили добра работа, защото дори при загуба в чести случаи играем много добре и даваме всичко от себе си и понякога всичко опира до липса на късмет. Но за мен е важно да съм много кратък след края на мачовете. 

Има ли конкретна цел за сезона – към какво място се стреми Форест в класирането? И тъй като в България има много вярна и лоялна фенска общност на Нотингам Форест, можете ли да им обещаете нещо, което могат да очакват от настоящата кампания? 

 Най-важното е да се върнем обратно на пътя на победите. Показахме, че можем да го направим още след първите ми мачове – първо срещу Порто, след това и срещу Манчестър Юнайтед, където заслужихме точката, а срещу Лийдс показахме стабилност в играта. Но нямаме гаранция, че това ще продължи – очаква ни много натоварен график от мачове, но вярвам в себе си, екипа си и играчите да бъдем в добра кондиция, за да даваме всичко от себе си.