Легендата на Ливърпул Роби Фаулър се присъедини към мнението на всички фенове и заяви, че иска да види Джуд Белингам с екипа на мърсисайдци. Освен това той коментира как липсата на Садио Мане се отразява на тима през сезона. Също така нападателят си спомни за някои от най-ембелматичните си моменти в Ливърпул в екслузивно интервю за DIEMA SPORT 2.

Здравей, Роби. Радвам се да се запознаем. Нека да преминем към първия въпрос. Каква мислиш е разликата между футболът, когато ти играеше, и футболът сега?

- Добър и различен въпрос. Мисля, че чисто технически, по моето време имаше по-добри футболисти. Мисля, че професионализмът и физиката в днешно време са на по-високо ниво в сравнение с преди. Играта се промени много. Но мисля, че технически футболистите бяха по-добри преди. Би ли се съгласил?

Да, може да се каже. Но ти би ли се съгласил, че може би в днешно време скоростта е различна?

- Абсолютно. По нашето време имаше много бързи футболисти. Но не всеки мач бе така. В днешно време ако си пуснеш мач от Висшата лига, скоростта и мощта на всеки един играч е напълно различна.

Ако сега можеш да кажеш нещо на по-младото си „аз”, когато започваше кариерата си, какво щеше да е то?

- Може би щеше да е нещо от сорта на „не пий алкохол, грижи се за себе си повече”. Мисля, че щях да съм по-добър играч. Не казвам, че пиех постоянно, но трябваше да съм по-внимателен с обкръжението си. Ако сравним играчите днес с играчите преди години, ние излизахме за по питие, беше нормално. Това правехме. Играчите сега приемат различни добавки, храни и напитки. Но ако можех да се върна, щях да се грижа повече за себе си.

Да, може да се съгласим, че има разлики между „преди” и „сега”. Всеки има различно мнение за това кой е най-добрият гол на Роби Фаулър в кариерата му. Бихме искали да знаем кой за теб е най-важният гол?

- Най-важният момент във футбола, звучи глупаво, но аз исках просто да играя за Ливърпул, да вкарвам голове, да печеля трофеи. Когато напуснах, за мен това беше най-тъжният момент. Отидох в други клубове и ми хареса там, но напуснах, имах причина, но това ми даде възможност да изпитам един от най-хубавите ми моменти - да подпиша отново с Ливърпул. Има ли смисъл това?

Да, абсолютно. Та, ти спомена Ливърпул. В България има слух, че Кени Далглиш е изиграл голяма роля в твоята кариера. Когато си бил дете, той ти е предложил да те откара до вкъщи и те е убедил да започнеш в академията на Ливърпул. Това истинска история ли е?

- Не беше нужно да ме убеждава, аз вече бях част от Академията на Ливърпул. Когато бях дете, чаках на автобусна спирка, за да се прибера вкъщи след тренировка. Кени Далглиш ме взе и ме откара у дома. Но вече бях част от Академията. Но треньорът на Ливърпул и един от най-великите играчи в историята на Ливърпул имаше желанието да направи нещо, което беше необикновено и да откара дете у дома. Това говори добре не само за Кени Далглиш, а и за начинът, по който клубът се отнася с играчите си.

Добре, говорим за Академията сега. Ти беше впечатляващ като младеж, както каза и ти самият, твоята кариера започва в Академията на Ливърпул. Сега тя продължава да снабдява клуба с прекрасни играчи. Какво я прави една от най-добрите в Англия?

- Отново страхотен въпрос. И не знам конкретния отговор. Мисля, че за децата е много важно да обичат футбола. Не е като да може да отидеш при едно дете и да му кажеш „Прави го по този начин”. Мисля, че децата на Ливърпул и Академията на Ливърпул винаги са били едни от най-добрите, това е целта – да бъдат най-добрата си версия. Без да има напрежение върху тях. Просто трябва да бъдат най-добрата версия на себе си. И мисля, че Ливърпул винаги се е отнасял така със своите кадри. А тези, които очевидно могат повече, мисля, че е нормално да ги натискаме повече. Но също така трябва да сме и много внимателни и да се грижим за тях. И начинът, по който Ливърпул го прави, е наистина брилянтен. Треньорът в Академията, Алекс Ингърторп, мой много добър приятел, той работи 24/7. Работата, която той прави зад кадър, за децата, Академията, родителите на играчите, е впечатляваща. И това кара хората да искат да отидат в Ливърпул – заради любовта, която играчите получават. Също така е важен факт и този, че има страхотни треньори и играчи, които да те карат да се развиваш.

Нека да поговорим и за твоята кариера. Ти вкара хеттрик за 273 секунди срещу Арсенал през 1994г. Върни ни назад във времето към този мач. Какво помниш от този мач?

- Знаеш ли, честно казано помня само головете. Не помня нищо друго. Нито началото, нито края. Да вкарам голове за Ливърпул беше невероятно. Да вкарам хеттрик в мач от Висшата лига за 4 минути и половина, което тогава беше рекорд, беше изключително. Честно казано, тогава не знаех, че е толкова бързо. Мислех, че е минало много повече време. Докато се усетя, мачът беше свършил. Не помня никакви други възможности след това, не помня никакви други шансове. За мен мачът завърши за 4 минути и половина заради хеттрика.

Нека да поговорим за требъла през 2001г. Играехте страхотен футбол. Ти игра в 3 финала и успя да вкараш в два от тях. Какво помниш от този сезон?

- Сезонът, от гледна точка на футбола, винаги ще се помни с трофеите. И имах честта да спечеля, да вкарам голове. Бях печелил трофеи и преди това, но тази година, този сезон, беше върхът, който постигнах, това ми помогна да набера повече самочувствие. Купата на Лигата, първият трофей, който спечелихме, ни даде енергията да покажем, че можем да се състезаваме с най-добрите. Даде ни увереност, за да спечелим още два трофея. Това, което харесвам е, че успяхме да завършим четвърти във Висшата лига. Което за отбор от ранга на Ливърпул, е наистина важно, особено имайки предвид къде бяхме в предишните години. Така че да спечелим три трофея и да вкарам в два от тези финали, а след това и да се класираме за Шампионска лига, беше почти перфектният сезон. Щеше да е по-добре да спечелим и ВЛ този сезон, но това не се случи. Но беше важно да се върнем в Шампионската лига и точно това направихме, така че бях доволен от сезона.

Да, куадрупълът щеше да е мечтан. По време на този сезон, в отбора имаше един много млад английски футболист – Стивън Джерард. Какви бяха първите ти впечатления от него като играч, като младеж?

- Стивън тренираше с първия отбор от много дълго време. Знаех, че ще бъде страхотен играч. По време на тренировките се влагаше много, искаше да играе. Имаше талантът да играе на най-високо ниво. Той искаше да играе много преди 2001 година, около 1999г. той се превръщаше в звезда. Но звездите се изграждат в тренировъчния процес и ние виждахме това още преди да дебютира за отбора.

Има история, че ти си бил в Истанбул заедно с феновете на Ливърпул по време на финала в Шампионска лига през 2005г. Ако това е вярно, каква беше атмосферата на полувремето? Вярваше ли в обрата тогава?

- Да, истина е, че бях на трибуните. Атмосферата беше страхотна, хората го мислят за нещо като мит. По времето, когато изглеждаше сякаш Ливърпул е „мъртъв и погребан”, феновете на отбора не спираха да пеят. Самите те може би осъзнаваха, че този мач е завършил. Този отбор на Милан през този сезон беше страхотен. Дори сега поглеждам назад и все още не знам как Ливърпул спечели този мач. Моите мисли на полувремето бяха: „Радвам се, че не са повече”. Милан имаше едно от най-добрите представяния в рамките на 45 минути, които съм виждал. Водеха с 3-0, пропуснаха няколко възможности. Надявах се да не е мач, който да завърши 5 или 6-0. За радост, през второто полувреме Ливърпул отбеляза три бързи гола, а това промени историята.

Нека да кажем няколко думи за съперничеството с Евертън. Хората по света го наричат „приятелското дерби”. Моля те, кажи ни за атмосферата около стадиона, на трибуните? Защото на терена не е много приятелско, но на трибуните?

- Мисля, че беше приятелско дерби, но не мисля, че е такова сега. Има много неприязън между феновете. Мисля, че „приятелското дерби” идва от фактът, че много семейства в Ливърпул са разделени – едни подкрепят Ливърпул, други Евертън. Например, ти може да имаш брат, който подкрепя Евертън, пък ти подкрепяш Ливърпул. Затова е приятелско. Но мисля, че вече не е така. Има ясно разделение вече между клубовете и феновете, мисля, че атмосферата в момента е много враждебна. Мисля, че е така от години и с времето става все по-зле. Мисля, че това е и защото Ливърпул е много пред Евертън в развитието си и феновете на „карамелите” не харесват това.

Добре, ти спомена сегашното време. Юрген Клоп стана треньор на клуба през 2015г. Изглежда сякаш той помогна много за развитието на клуба. Колко важна е ролята на мениджъра в това?

- Мениджърът е най-важният. Той дава инструкции, променя схемата на игра, тактиките, той знае от какво се нуждае този отбор. От гледна точка на футболист, трябва да разбираш своята игра. Но от гледната точка на треньор, трябва да разбираш всяка една позиция, да четеш играта. Да имаш треньор като Юрген Клоп означава, че можеш да си атрактивен за по-добри играчи. Всеки път, когато видиш отбор, който е успешен, има добри играчи, но зад всеки добър отбор има и добър треньор.

Има ли играч, който би искал да видиш с екипа на Ливърпул някой ден?

- Много са тези играчи, аз съм фен на Ливърпул и бих искал всеки добър играч, който е възможно да бъде привлечен. Футболистът, за който всичко говорим, е Джуд Белингам. Той е млад състезател, но се създава впечатлението, че играе от много години. Той е страхотен играч. Но не мисля, че той е единственият отговор, който може да отведе отборът там, където искаме. Има и други играчи, които могат да направят това.

Нека да поговорим за Ливърпул през този сезон. Изглежда труден сезон не само за играчите, а и за феновете. Какво мислиш, че не се получава за отбора в момента?

- Със сигурност е трудно за абсолютно всички това, което беше на крачка да бъде постигнато през миналата година и начинът, по който се изплъзна. Със сигурност това се отрази на психиката на всички. Във футбола е важна физиката и представянето, но голяма част от мачовете се играят в главата. Трудно е да се приспособят към това къде бяха миналата година и къде са сега. Мисля, че просто са психически изтощени от това, което стана през миналия сезон.

Добре, Мохамед Салах е един от най-добрите играчи, които са носили червения екип, можем да се съгласим с това. Той счупи толкова много рекорди, как той е толкова успешен в едно от най-трудните първенства, ако не и най-трудното?

- Той е успешен, защото е добър играч. Понякога като погледнеш начинът, по който играе, изглежда неортодоксален, но има доза уникалност в това. Уникален е начинът, по който стреля, как контролира топката. Понякога изглежда сякаш не се чувства комфортно, но ако погледнеш към статистиката му, тя е просто страхотна. При всички топ играчи, които Ливърпул е имал през годините, Мохамед Салах чупи техните рекорди без проблеми. Той е невероятно добър играч и се радвам, че играе в Ливърпул. Аз съм фен на Ливърпул и се радвам, че толкова добри играчи играят за любимия отбор. Мисля че той не е в най-добрата си форма през този сезон в сравнение с миналите, но той пак вкарва голове и когато играе, Ливърпул винаги е опасен отбор.

Значи може да се съгласим, че отборът играеше добре като цяло, а не само индивидуалностите. Мислиш ли, че напускането на Садио Мане изигра роля в загубата на форма в играта на Ливърпул през сезона?

- Това не е единствената причина. Садио Мане е моят любим играч, обожавах да го гледам, той играеше на страхотно ниво за Ливърпул. Но хората забравят, че Ливърпул привлече Луис Диаз и преди да се контузи, той най-добрият ни играч и пасна много добре на позицията на Садио Мане. Може би това е причината играта на Ливърпул да не се получава толкова добре през този сезон. Със сигурност Садио Мане липсва, но когато футболист идва и играе толкова добре, но се контузва след това, това със сигурност е голяма липса също. Когато имаш играч, който бележи голове и създава положения и има апетитът, който Садио има към играта и той напусне, със сигурност липсва, но можем да се съгласим, че във футболът е така – играчите идват и си отиват. Никога не трябва да се обръща прекалено внимание на това. Важни са играчите, които са тук сега. И да, всички се радвахме на силните моменти на Садио, той ще бъде легенда на отбора завинаги, но трябва да се фокусираме върху играчите, които имаме сега и да направим така, че те да се представят на нивото, на което се представяше и Садио.

Ако направим сравнение между твоето време и сега. Ти беше млад, но и много известен в обществото. Играчите в днешно време са известни на по 18-19 години. Това трудно ли е за толкова млад играч?

- Това е заради социалните мрежи. Когато дойдох в Ливърпул, не много хора знаеха за мен, все пак бяха чули нещо за мен. Но днес децата живеят в социалните мрежи. Постоянно се въртят различни видеа с отиравания. Очакванията са по-големи още в началото на кариерата на футболистите. Хората виждат тези видеа и мислят, че тези млади играчи могат да играят така всеки мач. Това не работи точно така, ние го знаем. Вината е на социалните мрежи. Колкото по-рано осъзнаем колко пречат те, толкова по-бързо можем да се абстрахираме от тях и да разберем какво могат да правят играчите.

Добре, последен въпрос. Ливърпул е сред отборите с най-много фенове в България, можеш ли да кажеш няколко думи за българските фенове и благодаря!

- Имам наблюдения върху феновете на Ливърпул из целия свят като посланик на Ливърпул. Никога нищо не ме изненадва, където и да отида. Ливърпул има страхотни фенове в България и моето съобщение към вас е „Продължавайте да подкрепяте отбора, бъдете лоялни, Ливърпул ще се завърне скоро. И благодарение на вас, феновете, Ливърпул е един от най-успешните клубове в света.