Капитанът на Брентфорд Нейтън Колинс сподели своите възгледи за пътя към върха във Висшата лига. В откровено интервю за предаването "Премиър лийг токшоу" по DIEMA SPORT 2, той разказа за необичайния си дебют в Стоук Сити, за влиянието на мениджъри като Шон Дайш и Томас Франк, както и за ключовата роля на Кийт Андрюс в усъвършенстването на играта му с глава.

Имаше ли натиск върху теб да следваш пътя на толкова много твои роднини, които са играли футбол?

Не, никога не съм усещал натиск. Просто мисля, че съм израснал с това. От малък винаги съм играл футбол. Това беше нещо естествено за мен. Така че не мисля, че е имало натиск. Винаги съм обичал да играя футбол.

Как галският футбол ти помогна да се развиеш като футболист?

Да, вероятно много. Сигурно съм играл галски футбол толкова, колкото и обикновен футбол. Два пъти седмично тренирах галски футбол, а през уикенда имах мач. По същия начин играех футбол два пъти седмично и имах мач събота или неделя. Мисля, че това ми помогна физически да стана по-силен и по-добър. А и това, че винаги имах топка около себе си, ми помагаше да се развивам и да подобрявам техническите си качества. Мисля, че този опит много ми помогна и ме направи по-добър футболист.

Какво си мислеше, когато дебютира за Стоук Сити предвид обстоятелствата, които съпътстваха дебюта ти – не беше сякаш лесен момент?

Не, не беше. Беше малко луда ситуация. Бяхме останали с девет души. Но това не ме интересуваше особено, бях просто щастлив, че съм на терена. Не можех да повярвам, че играя на стадион пред около 20 000 души. Не ме интересуваше дали сме деветима или петима в игра, за мен това нямаше значение. Просто беше вълнуващо да изляза на терена, да се включа и да играя футбол. Мисля, че това беше най-важното.

Как се чувстваше, когато започна да получаваш игрови минути във Висшата лига под ръководството на Шон Дайш, който има добра репутация в развитието на защитници?

Да, беше важно за усъвършенстването ми. Работих години наред със защитници като Бен Мий, Джеймс Тарковски и други играчи с подобна класа. Те много ми помогнаха. След това и малките детайли, които научих от Шон Дайш, също много ми помогнаха да се развия. Той ме изгради като защитник и ме подготви за Висшата лига. Работи много усилено с мен. Отдели ми много време за персонална подготовка. Така че определено натрупах много опит от Шон Дайш. Някои от играчите, с които съм бил в един отбор, също много ми помогнаха да стана по-добър футболист.

Кой мениджър ти е повлиял най-много като футболист?

Вероятно и до ден днешен бих казал Томас Франк. Той наистина ми помогна да направя следващата крачка и да стигна на друго ниво. А сега, разбира се, работя с Кийт и той отново ме кара да се развивам. Работих с Томас около две години и мисля, че той ми повлия много добре и ми помогна да достигна друго ниво.

Колко се е променил Кийт Андрюс, откакто за първи път работи с него?

Работих с Кийт преди много време – преди девет или десет години. Честно казано, той е все същият човек. Все още обръща огромно внимание на детайлите и има много добър футболен интелект. Не се е променил особено и мисля, че именно това намирам за много вдъхновяващо – останал е много скромен.

По какъв начин той разви уменията ти при играта с глава като треньор на статични положения?

Да, той се опитваше да работи персонално с мен. Показваше ми много видеоклипове, различни движения и детайли, върху които можех да работя, за да се подобря при атакуването на топката. В това отношение ми беше много полезен. Отделихме много време и усилия за това. Той много ми помогна най-вече с тайминга на включванията ми в наказателното поле.

Колко голяма отговорност усещаше като капитан да изолираш външния шум преди началото на миналия сезон?

Да, не е лесно. Имаше много напрежение, когато загубихме много играчи и аз поех толкова голяма роля. Но просто се доверих на хората около мен и на щаба, който ми помогна много. Опитвах се да се възползвам от хората около себе си, които можеха да ми дадат ценни съвети и да свалят напрежението от мен, когато имах нужда.

Кои според теб бяха основните фактори за успеха през миналия сезон?

Мисля, че най-важното беше, че бяхме сплотени. Имаше и много промени, но те не ни повлияха. Мисля, че израснахме като отбор и станахме по-добри. Новото начало наистина ни помогна да се обединим и да вдигнем нивото си. Мисля, че всички се развиваме в много добра посока и сега.

По-различно ли е да бъдеш капитан на отбор от Висшата лига в сравнение с националния отбор?

Вероятно има известна прилика между клубен и националния отбор. Но при националния тим си със своите съотборници само за седмица, не повече от десет дни, така че всичко се случва много бързо и за кратко време. В клубния футбол си с тях всеки ден, виждаш играчите всеки ден и прекарваш време с тях постоянно. Така че вероятно е малко по-различно. Но напрежението и привилегията са донякъде същите, а най-важното е, че ми доставя удоволствие да бъда част от тези отбори.

Какви са целите ти за настоящия сезон – на клубно и персонално ниво?

За мен винаги е важно да се опитвам да надградя спрямо миналия сезон и да ставам по-добър. Винаги съм искал да играя възможно най-много футбол. Просто много се наслаждавам на играта и на клубно ниво искам да продължим да надграждаме това, което сме постигнали. Да продължаваме да ставаме по-добър отбор и да видим дали можем да се изкачим по-високо в таблицата. Всички искаме просто да продължим да се наслаждаваме на футбола.

Добави ни в предпочитани източници в Google