Епидемичната обстановка из цяла Европа парализира провеждането на футболни срещи от всички водещи първенства поне до края на месец март. Докато цари несигурност около цялостното бъдеще на настоящата футболна кампания обаче получаваме шанс за лека ретроспекция върху случилото се до този момент.

Във фокуса ще попадне Тотнъм под ръководството на Жозе Моуриньо. Португалската треньорска легенда пое юздите на „Тотнъм Хотспър Стейдиъм“ през месец ноември, след освобождаването на Маурисио Почетино. Въпреки началният импулс нещата бързо забоскуваха и критиките полетяха към „шпорите“ и главно към техния мениджър.

Да погледнем някои сухи статистики, за да се ориентираме в ситуацията. Тотнъм е без победа в 6 поредни срещи, включително отпадане от РБ Лайпциг на осминафинал в Шампионската лига с общ резултат 0:4. Севернолондонският гранд е едва 8-ми във Висшата лига и вече отпаднал и от ФА Къп. Под ръководството на Моуриньо „шпорите“ са допуснали 38 гола в 26 мача – нещо меко казано стряскащо за състав и треньор с претенции.

В последните седмици нещата за „Специалния“ не станаха по-лесни. Хари Кейн е аут от Коледа насам, а Хюн-Мин Сон се контузи през февруари и ще отсъства поне до май. Травмите на най-големите звезди на Тотнъм в нападение, разбира се, даде едно навременно алиби за Моуриньо, който не пропуска да изтъкне липсата си на опции в атака. След отпадането от Лайпциг Моуриньо сравни срещата като „надстрелване без куршуми“.

Макар и напълно валидно като оправдание, наставникът на „шпорите“ се опитва да се измъкне от някои по-генерални въпроси. За 5-те си месеца начело е много трудно да се каже, че отборът има някакъв видим игрови облик. Футболистите изглеждат объркани относно действията си във почти всички фази на терена – както без топката, така и с топката и не на последно място – при преходи от атака в защита. Всички тези компоненти по някакъв начин са свързани, така че спокойно могат да бъдат разгледани в цялост.

В първите си седмици в Лондон Моуриньо опита да наложи хибридна система 3-4-3 с топката и 4-4-2 без нея. На теория в това има резон – играта с 3-ма централни защитници дава на отборите много по-сериозна стабилност при притежанието на топката и генерално създава проблеми на опоненти по отношение на зоните, които трябва да се покриват. Само по себе си обаче това далеч не е достатъчно.

„Шпорите“ имат сериозни затруднения при строежа на атаките си. Твърде често се забелязва, че играчите са оставяни до голяма степен да вземат решенията сами, по инстинкт, като утвърдените принципи не са твърде много в играта на отбора. Централните бранители често прибързано изритват топката напред, без да има условия за сполучлив пас или спечелена втора топка близо до противниковата врата. Като цяло Тотнъм има твърде често сдава топката без да се види точна идея за употребата й.

Тук е важно да се отбележи, че използването на дълги топки в никакъв случай не е лошо. Ливърпул през последните сезони доказа колко ефективно е да имаш разнообразен арсенал от методи за разбиване на противниковите дефанзивни блокове. По-големият проблем при Тотнъм е липсата на правилните условия за използването на този приом. Нападателите на тима не синхронизират добре движенията си, като често нито един не прави движение зад защитата на последната линия на съперника. Така опонентът може да държи минимално разстояние между дефанзивните си линии, правейки задачата на офанзивните играчи на „лондончани“ да получат на крак много сложна. Част от тези проблеми се виждат и в прикачения долу клип.

Липсата на адекватна система в нападение пречи и на защитните действия. Хаотичността на мачовете на Тотнъм означава, че твърде често срещите се превръщат в множество единоборство и преходи към едната или другата врата. В дългосрочен план това не е изгодна стратегия. Съперниците на Тотнъм във Висшата лига, независимо от коя част на класирането, имат предостатъчно индивидуално качество и винаги ще създадат достатъчно ситуации за гол при тези обстоятелства.

Структурата под ръководството на Моуриньо с топката включва доста свобода за офанзивните играчи и полузащитници при градежа на играта. Това може да е както позитив, така и сериозен минус. В редица случаи халфовете на отбора се увличат по офанзивни действия и забравят своите ангажименти в защита. Това остава Тотнъм да се брани само с 4-ма играчи при евентуална контра на съперник – не винаги особено достатъчно. Това е и сред причините „белите“ да се затрудняват с печеленето на топката с преса веднага, след като са я загубили.

При продължителна защита без топката нещата също не са перфектни. Тотнъм се защитава с 4-4-2 при „Специалния“ и реално няма да намерим нищо различно в сравнение с някои от предишните клубове, в които е бил той. Моуриньо е верен почитател на персоналната защита (всеки хваща прекия си съперник по терена и го следва). Тук отново в редица мачове слабостите на тази система бяха изобличени – загубата с от Лайпциг в Лондон с 0:1, доста късметлийската победа с 2:0 срещу Манчестър Сити и някои други.

Въпреки някои ползи на защитаването човек с човек, генерално това е система, която може да бъде пробита по многобройни начини. Такива са именно ротации на позициите между противниковите играчи, индивидуален дрибъл, захождания зад гърба на защитата и т.н. Смятаният за един от най-добрите в света по отношение на играта в отбрана Моуриньо се затруднява сериозно в този компонент понастоящем.

Заключение

Португалският треньор всъщност има солидно оправдание за не особено бляскавите представяния на отбора му до момента през сезона. Кейн и Сон, най-важните играчи в отбора, са за дълго извън строя, на отбора липсва качествен дефанзивен халф, а Ян Вертонген и Тоби Алдервейрелд изглеждат близо до залеза на кариерите си на най-високото ниво.

Отборът на „шпорите“ по никакъв начин не е перфектен и редица треньори биха се затруднили с настоящата задача. Тук обаче не става въпрос само за резултатите. Лондонският гранд има твърде малко сносни представяния за последните 3-4 месеца, а игровият облик е малка мистерия за повечето анализатори. Критиките към Моуриньо щяха да бъдат далеч по-заглушени, ако се виждаше определена идентичност, която се изгражда. Такава обаче липсва.

За бившия наставник на Челси и Манчестър Юнайтед има време. Истинският показател за неговите треньорски умения ще е идния сезон. Той ще има нужда от адекватна подкрепа на трансферния пазар, за да има възможност да постигне успехи с Тотнъм. При наличието на подобни условия обаче един евентуален неуспех за „Специалия“ може да е многозначителен.