Един футболен мениджър не остава в историята, защото е спечелил купа или титла няколко пъти, а защото е създал нещо уникално. Бил Шенкли превърна Ливърпул не просто в отбор, който печели, а в начин на мислене за футбола. Браян Клъф създаде Нотингам Форест, който беше уникално явление с играчите, които изградиха успехите му. Сър Алекс Фъргюсън превърна Манчестър Юнайтед във футболна корпорация, която промени развитието на играта. И тогава дойде Арсен Венгер ... Футболът е част от света ни и трябва да функционира според естествените закони на живота. Точно заради това Венгер е сред най-великите личности във футбола. И не защото промени Играта в страната, която я е измислила. Не заради титлите, успехите и парите. А защото създаде един футболен клуб, който е уникален. Както бяха онези поколения в Ливърпул, Нотингам Форест и Манчестър Юн.  

Ексклузивно: Арсен Венгер напуска Арсенал!

За футболните постижения на французина лесно ще се информирате, ще намерите броя титли, ще ви разкажат много истории за него. Ще се говори за неговото име и това на клуба, за съвпаденията, за невероятното си запознаване със съпругата на Дейвид Дийн, за назначението, за дубъла от 1998-а, за съперничеството с Фъргюсън, за непобедимия сезон, за титлите в дома на Ман Юн и Тотнъм, за великите играчи, за много други неща. Всички ще са верни и в същото време крайно недостатъчни. За мен това са подробности, събития и факти от ежедневието, които са важни за статистиката. Аз съм привърженик на Арсенал отпреди Венгер и ще бъда такъв и след него. Това винаги съм повтарял. Но в последно време все обяснявам, че няма да кажа лоша дума за него, независимо какво се случва. Защото не го заслужава.

Но има две неща, които ще бъдат най-важни за мен.

На старата емблема на Арсенал пишеше Victoria Concordia Crescit, което в превод означава „Победа чрез хармония". Мнозина мениджъри на Арсенал са се опитвали да го постигнат. Мога да напиша много за тях. Но го постигна само Венгер. Неговите успехи дойдоха със стил, който е гордост. Най-великото му постижение беше визията, която изпреварваше всички. През 2002 година Арсенал завършва цял един сезон без загуба като гост в Лигата. През есента на същата година, той безразсъдно обяви, че отборът му може да мине един цял сезон без загуба. „Не мога да разбера защо е толкова шокиращо да го кажа. Мислите ли, че в Манчестър Юн, Ливърпул и Челси не мечтаят за такъв цял сезон без загуба? Не го казват, защото се страхуват да не изглеждат смешни, но ние знаем, че всичко може да се случи”. През октомври същата година на сцената излезе едно момче от Евертън (Уейн Рууни), вкара решителен втори гол в последната минута и Арсенал падна. Медиите бяха щастливи и изпълнени с ирония. Но Венгер не се отказа! И през сезон 2003-2004 Арсенал го постигна. Премина цял един сезон без загуба, повтаряйки Престън Норт Енд от края на ХIX век (тогава първенството е само от 22 мача). Венгер беше доказал себе си. Но далеч по-значимото бе, че го беше обявил преди това. Беше поискал от играчите си да мечтаят, да вярват в себе си и после заедно да постигнат нещо уникално. Това е съвършенството, което Венгер донесе на Арсенал!

Арсенал обявява името на наследника на Венгер тази вечер

Същата тази мечта го накара да развива клуба по неговия начин. Беше построен нов стадион, клубът се премести на него с банков заем от почти 250 милиона (който ще бъде напълно изплатен съвсем скоро от бюджета на клуба) и трансфери за още 200 милиона на най-големите звезди в рамките на няколко сезона. Венгер поиска от клуба да мечтае заедно с него, че може да победи ПАРИТЕ. Е, тази битка я загуби, защото не беше футболна. Но Венгер остана верен на мечтата. Никога не изневери на идеята, че в живота всичко трябва да се постига по правилния начин, с работа! Дори когато на всички бе ясно, че няма да стане. Плати цената за философията си с унижението да гледа мнозина да триумфират с огромни пари. Но остана верен на себе си, макар всички да го умоляваха да се промени.

Какво постигна за 22 години Венгер в Арсенал

Да, Венгер може да бъде коментиран години наред за всичко, което е направил с играта. Може да се говори за футбол, за титли, за успехи, за провали, за играчи, за трансфери. Аз ще вдигам ръка, запявайки неговото име винаги, когато някой попита какво те научи да вярваш в мечтите си, дори когато те изглеждат невъзможни. Ще съм човекът, който се изправя, когато някой попита вярваш ли, че във футбола и живота може да се постигне съвършенство. Аз бих запявал неговото име, когато трябва да се възхвали любовта към Великата Английска Игра.

Благодаря за всичко, мистър Венгер, но е време ...