Атакуващият полузащитник на Брентфорд – Микел Дамсгор, беше човекът-асистенция за „пчеличките“ през миналият сезон. През този няма чак толкова много завършващи подавания, но продължава да бъде централна фигура в това, което лондончани правят дотук. А то е повече от похвално, защото мнозина отписаха отбора преди началото на сезона, когато загуби двамата си топстрелци, капитана си, титулярния си страж и мениджъра си. Въпреки това Брентфорд заема много комфортна позиция в средата на класирането и огромна роля за това има датчанина, който даде специално интервю за предаването „Премиър лийг Токшоу“ по DIEMA SPORT 2.
Ако съществуваше футболен тълковен речник, то след името на Микел Дамсгор, най-вероятно, щеше да стои определение за креативност, офанзивен манталитет и еталон за взимане на точни решения. Още след своето прохождане, Дамсгор вече осъзнавал, че футболът ще има основополагащо значение за него, тъй като той стартира първите си футболни тренировки едва на петгодишна възраст. А идолът му още от дете дава ясна представа към какво ще се стреми Микел в играта си.
„Моят любим футболист като дете беше (Андрес) Иниеста. Обожавах начина, по който той разчиташе играта. Имах възможност веднъж да го гледам в Дания, но така и не съм се запознавал с него. Баща ми играе футбол, откакто се помни, съучениците ми също играеха много и съвсем естествено започнах и аз да се интересувам, още когато бях на пет. Не е нещо, за което много съм се замислял прекалено много в началото. Но от първия ден, в който се занимавам с футбол, ми дава удоволствие и съм щастлив, че избрах този път“.
Път, който неочаквано променя своята траектория от много ранна възраст, защото, освен много щастие, футболът много рано му дава една чудесна възможност, която идва напълно случайно. Докато е част от академията в родния си град Юлинге, норвежкият скаут Рене Клок отива да наблюдава отблизо съотборник на Дамсгор, но става толкова впечатлен от малкия Микел, че бързо насочва цялото си внимание към него.
„За съжаление не си спомням конкретният мач, но си спомням историята. Сещам се за момента, в който моите треньори ми разказаха за това. Забавно е, че ми я разкриха за всичко това години по-късно, след като вече се бях утвърдил в отбора. Така че, да, забавна ситуация“.
Случайност, която праща Дамсгор в една от най-добрите академии не просто в Дания, а може би в света. Норшеланд е еталон за развитието на футболни таланти, а Микел е поредното доказателство за това.
„Те имат страхотно футболно училище, треньорите са на много високо ниво и е много важно, че още от най-началните юношески състави искат да те научат на стила и идеологията на игра, която се прилага и в първи отбор. По този начин, още от академията, ти си наясно с това какво се изисква от теб, ако влезеш в основния състав. Интеграцията в тима става много по-лесна. В моите очи, това е нещо, което правят идеално“.
Вдъхновен от своя идол, в лицето на Андрес Иниеста, и повлиян от футболната философия на своя Норшленд, днес стилът на игра на Дамсгор го отличава от всички останали играчи на терена.
„Желанието ми е всяко мое действие да помага за офанзивната игра на отбора. Искам да бъда човекът, който създава шансовете за съотборниците си. Това е основната мисъл в главата ми по време на мач и чрез какви методи да намеря най-доброто продължение на дадена атака“.
Футболният му път го праща в първенство, в което отборите са добре известни със своята дефензивна устойчивост. Серия А е голям тест не само за него като футболист, но и като човек. А за всичко това му помага една много специална фигура във футбола.
„Адаптацията ми в Италия бе доста трудна, особено във времената на пандемия. Чувствах се доста самотен, но във футболното отношение бях щастлив от колектива, в който бях. Имах удоволствието да работя с много добър треньор в лицето на Клаудио Раниери и се наслаждавах на това да играя за него. Имам много смесени емоции. От една страна ми беше трудно да свикна с новата обстановка, но за едно младо момче от Дания да играе в елита на Италия бе сбъдната мечта. Спомням си дебюта ми срещу Ювентос и Кристиано Роналдо, беше много специален момент за мен. Нещо, което отличаваше Клаудио Раниери бе добрата му дефензивна структура. Тогава играхме в схема 4-4-2, много стабилна формация. Той обясняваше много добре каква е ролята на всеки един от нас на терена, а това е изключително важно, особено в дефензивен план“.
Всичко в кариерата на Микел върви във възходяща линия. Датчанинът се доказва в елита на Италия, а това му носи и място в националния отбор, където и живява една от най-незабравимите вечери в живота си. Европейското първенство през 2021-а година, където Дания не просто достига полуфиналите, но и самият Дамсгор играе основна роля в този успех. Само, че точно тогава той за първи път се изправя пред трудност. Контузия в бедрото го вади от терените за половин година и това повлиява на неговата увереност, като самият той усеща, че е време за ново предизвикателство.
„Имах дълъг разговор с Томас (Франк) за визията му в неговия отбор на Брентфорд. След тази среща бях сигурен, че искам да бъда част от клуба. Смятам, че взех правилното решение“.
Томас, както го нарича самият Дамсгор, оказва много голямо влияние върху неговата психика, след като първите му дни в Западен Лондон не стартират по най-желания начин.
„Томас Франк е много добър тактик и мотиватор. Той имаше огромна вяра в мен, дори когато първите две години в клуба за мен не бяха перфектни. Той осъзнаваше, че мога да достигна до високо ниво и да бъда важен играч за състава. Мисля, че това се видя през миналата кампания и дължа много именно на неговата увереност в моите качества“.
Едно от най-големите доказателства за силния сезон на Дамсгор не се крие в головете или асистенциите, а мнението на феновете. Докато Брайън Мбемо и Йоан Уиса не спираха да добавят гол след гол към имената си, Дамсгор, в продължение на четири последователни месеца, взимаше наградата за Играч на месеца в клуба. В края на кампанията получи още по-голямо признание, след като взе отличията за „грач на сезона и от привържениците, и от своите съотборници. Признания, които затвърждаваха тезата, че основните двигатели в нападения не бяха само попаденията на офанзивното дуо Мбемо и Уиса, а и магията на Микел в халфовата линия.
Няколко месеца по-късно вече Франк го няма, а заедно са още много ключови състезатели, което породи много въпросителни около бъдещето на Брентфорд. От отбор, който до преди месеци бе на крачка от класиране в евротурнирите, преди началото на сезона „пчеличките“ бяха спрягани за един от основните кандидати за изпадане. Ключова роля, обаче, това да не се превърне в реалност, според Дамсгор, има мениджърът Кийт Андрюс.
„Не мисля, че той искаше да прави големи промени в клуба. Естествено, има неща върху които трябва да работим, но Кийт е много добър в това да ни мотивира. Той се справи перфектно със запазването на културата, изградена в клуба, независимо от факта, че доста играчи си тръгнаха и имаше негативни коментари около клуба. Запазихме основите, върху които да градим и същевременно сме клуб, който иска да се развива непрестанно, а това винаги се възнаграждава“.
По какъв начин ще бъде възнаграден трудът на „пчеличките“ ще стане ясно през месец май, а голяма роля за амбициите на тима ще изиграе най-натовареният период от годината.
„Много мачове около Коледа са интересни, защото можеш бързо да се озовеш в единия или другия край на класирането. Ние смятаме, че сме в добра кондиция за това, което предстои и можем да се борим за Топ 10. Но всичко в тази лига се променя изключително бързо заради класата на опонентите ни. На този етап, разликите между отборите са малки, но ние се надяваме да завършим в горната половина на класирането“.
А ако това се случи, може да сте сигурни, че Микел Дамсгор доста често е успял да направи това, което умее най-добре - да намира всяка една възможно пролука в нападение, за да може Брентфорд да върви напред, както по терена, така и в класирането.
