Алекс Иуоби е един от ключовите играчи на Фулъм. Офанзивният състезател от Висшата лига даде специално интервю за DIEMA SPORT 2, в което говори за селекцията в клуба, разбирателството с играчите, както и за целите на лондончани.

Алекс, трансферният прозорец  е затворен, а Фулъм привлече някои вълнуващи млади играчи. Гонсало Гарсия вече отбеляза първите си голове за клуба. Какви са впечатленията ти от новите попълнения досега? 

Алекс Иуоби: Искам да кажа, че другите трима тренираха днес и чувствам, че пристигането на тези  играчи донесе много енергия. Днешната тренировка беше  вълнуваща. Разбира се, футболистите, които вече са тук, искат да докажат, че са готови да работят за мениджъра и че могат да оправдаят доверието му. Но в същото време това са вълнуващи времена, защото знаем, че тримата нови играчи носят много качество и много разнообразие в състава. Така че да, това са страхотни времена. Разбира се, за играчите ще бъде по-трудно да се опитат да си спечелят място в отбора, но това е здравословна конкуренция и всички я очакват с нетърпение. 

Джошуа Кинг изглежда страхотно в началото на сезона. Ти самият премина от талантлив млад играч като него до утвърден футболист във Висшата лига. Как виждаш неговото развитие и какъв съвет би му дал? 

Алекс Иуоби: Да, Джош Кинг определено е играч за бъдещето. Всъщност, нека забравим за бъдещето — той е играч за настоящето. Страхотен е. Виждам го през последните две години на тренировките. Той не е просто младок, който се опитва да се наложи . Винаги иска да получава топката, винаги иска да създава ситуации и съм щастлив, че се представя на постоянно ниво във Висшата лига. 

Единственият съвет, който мога да му дам, е този, който са ми давали, когато бях по-млад, особено като атакуващ полузащитник: в днешно време играчите на тази позиция получават признание за статистиката си — головете и асистенциите. Но това време определено  ще дойде, защото той играе добре през цялото време. Това е единственият съвет, който мога да му дам, но съм сигурен, че той ще успее да го направи. Самият той го знае, но аз просто продължавам да го насърчавам да играе добре. 

Алваро Арбелоа е новият мениджър. Какво можеш да ни кажеш за неговия стил, начина му на работа и футболната му философия като цяло? 

Алекс Иуоби: Като човек той е много спокоен. Много е „tranquillo“, много е отпуснат, но разбира се, когато дойде време за работа, изисква много от нас. Обикновено всички искат да работят здраво — той иска от нас дне самото това, но и да играем футбол. През цялата тази седмица повтаря, че иска да бъдем смели. Той идва от футболна култура, особено испанска, в която идеята е да се играе футбол. Но и при предишния мениджър, ние също се стремяхме да играем футбол. Така че той се опитва да ни разбере, а ние се опитваме да адаптираме към него. 

По време на този период, разбира се, се представихме прилично, представихме се добре, особено срещу Челси, но сега просто се опитваме да постигаме резултати. Но съм сигурен, че това ще дойде. Сигурен съм, че ще дойде. Да, той е мениджърът на отбора и засега се наслаждаваме на работата с него. 

Промени ли се ролята ти на терена при него? И къде смяташ, че можеш да имаш най-голямо влияние? 

Алекс Иуоби:  Аз съм от онези играчи, които могат да играят на множество позиции. В наши дни съм по-скоро в основата на халфовата линия, опитвам се да контролирам и диктувам играта. Но, разбира се, сега имаме около 10 полузащитници, дори 11, ако всички са здрави. Където и да ми кажат да играя, ще си свърша работата. Но всички знаят, че обичам да бъда креативен. Обичам да получавам топката, така че се надявам през този сезон да мога да влияя малко повече на играта в предни позиции. 

Всъщност през кариерата си си играл на много различни позиции. Коя е любимата ти и как успяваш да се адаптираш към толкова различни роли? 

Алекс Иуоби: Странно е, защото когато бях по-млад, смятах, че любимата ми позиция е №10 или №8. Но с напредването на възрастта усещам, че зависи от системата, зависи от мениджъра и от това на коя позиция иска да играя. Причината, поради която мога да играя на толкова много позиции, е, че когато бях в академията на Арсенал, същото се случваше и тогава. Играл съм десен бек, играл съм ляв бек, играл съм централен полузащитник, играл съм и нападател. 

Така че съм се адаптирал към различните роли, които са ми възлагали. Не мисля, че дефиниран само в една позиция, което е добре за мен, защото е хубав, когато мениджърите могат да ти се доверят. 

Началото на сезона не беше лесно, но Фулъм показа някои добри представяния, особено срещу Челси. Знам, че си човек, който винаги търси решения. Какво според теб трябва да подобри отборът? 

Алекс Иуоби: За да се подобрим, мисля, че просто е въпрос на време. Трябва да бъдем малко по-безмилостни, малко по-кaтегорични пред гола. Разбира се, хубаво е, че създаваме положения.  

Чувствам, че в защита сме добре — с изключение, разбира се, на мача с Челси, където допуснахме грешки. Но когато играеш срещу отбори като тях, грешките могат да бъдат наказани. Смятам обаче, че  когато дойдат головете и всичко в предни позиции започне да се получава, тогава със сигурност ще можем да се конкурираме и да постигаме резултати. 

Но това ще дойде с времето, защото все още имаме нови играчи. Все още се учим на новата система. Така че мисля, че когато всичко си дойде на мястото, сезонът ще бъде добър. 

8. След Кристъл Палас се изправяте срещу Ливърпул на „Анфийлд“. Те имаха някои трудности, но също така разполагат с много скорост и качество, а имат и нов мениджър. Какво очакваш от мача? 

Алекс Иуоби: Срещу Ливърпул  на „Анфийлд“ никога не е лесно. Това е място, на което е трудно да отидеш и да вземеш точки. Като и те така и ние имаме нов мениджър, те  разполагат със скорост, ние също. Вярвам ,че имаме динамични играчи в отбора. 

Така че колкото и Ливърпул да са известни със своето качество, ние обичаме да вярваме, че също имаме такова и можем да се конкурираме с всеки отбор. Така че няма да се страхуваме, ще отидем с увереност, но знаем, че няма да е лесен мач. 

Начинът, по който се играе футбол във Висшата лига, изглежда се променя. Преди няколко години отборите се фокусираха повече върху задържането на топката, докато сега виждаме повече директни и бързи атаки и по-малко притежание. Кой стил на футбола е по-близък до твоите разбирания и до тези на отбора? 

Алекс Иуоби: Вероятно за нас — по-скоро задържането на топката, защото когато нямаш топката идва много тичане, за да се опиташ да си я върнеш. Така че, ако искаме да си починем, предпочитаме да е с топката. Искаме да доминираме над отборите и почти да ги задушаваме, като не им позволяваме да владеят притежанието. 

Но в крайна сметка в днешно време няма значение какъв стил имаш, стига да печелиш мачове. Това е най-важното. 

Твоят чичо Джей-Джей Окоча беше един от най-забавляващите и атрактивни играчи на своето поколение. Смяташ ли, че футболист като него би имал същата свобода да играе по този начин и днес? 

Алекс Иуоби: Мисля, че да, защото той го правеше под ръководството на мениджър, който уж не харесваше подобен стил — Сам Алърдайс. Така че ако можеш да изразяваш себе си при Сам Алърдайс, но в същото време да показваш страхотни представяния и да вкарваш голове, тогава мениджърите няма да имат нищо против, стига да си ефективен с футбола си. И точно това правеше той. 

Мога да дам пример с Райан Шерки, който обича да прави луди финтове и трикове, но вкарва два гола срещу Кристъл Палас. Така че, стига да си ефикасен, не мисля, че един мениджър ще има нещо против. 

Известен си също и с музиката си и чувството си за мода. Футболът може да бъде труден, а социалните мрежи могат да го направят още по-труден. Смяташ ли, че изкуството и креативността могат да помогнат на играчите да защитят себе си и да бъдат силни в трудни моменти? 

Алекс Иуоби: Разбира се. Мога да говоря от личен опит,  защото всички знаят, че както на терена обичам да изразявам себе си, така и извън него. Така че да, разбира се, искам хората да разберат, че не съм само футболист. Искам да покажа, че съм и човек. Затова публикувам в социалните си мрежи музиката си, модата, благотворителните си инициативи, за да могат хората да разберат, че да, аз съм фокусиран върху футбола и винаги ще бъда фокусиран върху футбола, но животът е нещо повече. 

Обичам да се наслаждавам и да се занимавам с други свои страсти, но, разбира се, първо съм футболист. 

Знам, че обичаш да играеш футбол на малки вратички. Ако можеш да избереш петима играчи, с които си играл професионален футбол, и да ги включиш в своя отбор, кои ще бъдат те? 

Алекс Иуоби: Ще бъда пристрастен. В крайна сметка ще избера приятелите си. 

Интервюиращ: Добре, направи го. 

Алекс Иуоби:  Но ще ни трябва един вратар, а никой от мойте приятели не е вратар. 

Интервюиращ: Ще трябва ти  да играеш на вратата. 

Алекс Иуоби: Да, това е единствената позиция, на която никога не съм играл. Няма да започна сега с отбор за футбол на малки вратички. 

Така че ще избера моя нигерийски приятел Мадука Окойе, който пази за Удинезе. Ще сложа Калвин Баси, защото ако не го избера, ще дойде в къщата ми. 

След това ще сложа Ола Айна от Нотингам Форест. Аз ще бъда на резервната скамейка. Ще бъда мениджърът, така че няма да избера себе си. 

Ще избера… о, това е трудно. Защото сега ми остават двама. Ще избера Глен Камара, който играе за КПР, заради дните ни в академията на Арсенал, а след това избирам Чуба Акпом, който играе за Ипсуич. Просто защото знам, че химията помежду ни от онези дни ще работи много добре в отбор за футбол на малки вратички. 

Интервюиращ: Да, ще бъде доста силен отбор. 

Алекс Иуоби: Надявам се. Надявам се. 

Добави ни в предпочитани източници в Google