Челси никога не е страдал от липса на подкрепа, но е истина, че едно-едничко бе събитието, което изстреля клуба в друга сфера на популярност и статут на европейската сцена. Това бе пристигането на Роман Абрамович през 2003 година, когато ексцентричният милиардер закупи „сините“. Бизнесменът бе твърдо решен да разтърси статуквото на Стария континент и да се легитимира по единствения възможен начин – чрез победи и трофеи.

А това освен качествени нови играчи значеше и качествени нови мениджъри. Всъщност, откакто руснакът пое руля, текучеството на треньорски кадри на „Стамфорд Бридж“ е забележително. Съвсем скорошното уволнение на Антонио Конте просто направи италианеца поредната брънка във веригата. Абрамович бързо си изгради репутацията на бос, който не се церемони да „маха“ мениджърски глави, когато виденията му за триумф не се материализират. Всъщност само двама специалисти могат да кажат, че си тръгнаха от Челси при собствените им условия. И в двата случая говорим за временни наставници, като каквито биваха назначени Рафаел Бенитес и Гуус Хидинк (на два пъти). Испанецът всъщност така и не преживя титлата си „временен мениджър“ – както и неодобрението на феновете – затова обяви напускането си доста преди края на сезон 2012/2013.

А може би просто изпревари един конкретен род събития, които изглеждат неизбежни на „Стамфорд Бридж“…