Треньорското бесило "Челси на Абрамович"

Треньорското бесило наречено Челси на Абрамович1

1 /17

На стената над камината на Абрамович висят не една и две треньорски глави...
Клаудио Раниери (септември 2000 – май 2004). Италианецът беше човекът начело, когато Абрамович закупи клуба през 2003-а. Руснакът инвестира амбициозно в първия си сезон, като осигури 120 милиона паунда – да, тогава с толкова се правеше цяла селекция – и бяха доведени играчи като Деймиън Дъф, Клод Макелеле и Ернан Креспо...
... Дни след покупката на клуба обаче милиардерът бе засечен на среща със Свен-Йоран Ериксон, което си беше ясен сигнал към Раниери. Новият шеф определено мислеше как да разкара италианеца. Второто място след тежките харчове по нови играчи и отпадането от Монако в полуфиналите на Шампионската лига му дадоха повече от достатъчен повод. Проблемът за Абрамович бе, че Ериксон подписа нов договор с английския национален тим, но пък така се отвори място за един португалец на име…
Жозе Моуриньо (юни 2004 – септември 2007, юни 2013 – декември 2015). Изненадващият триумф на тактика с Порто в Шампионската лига бързо го очерта като идеалния скулптор за бъдещето на Челси. Още при първите си публични изяви младият наставник си лепна нескромното „Специалния“. Мнозина го приеха с лека ръка, но двете поредни шампионски титли в първите два сезона заличиха всякакъв скептицизъм. Проблемите започнаха към края на втората от споменатите кампании, когато Моуриньо често започна да се конфронтира с Абрамович и спортния директор Франк Арнесен. Португалецът вярваше, че собственикът подриваше реномето му, като го караше да пуска определени играчи и най-вече Андрий Шевченко, който минаваше за любимец на богаташа. На всичкото отгоре Абрамович назначи Аврам Грант за футболен директор въпреки очевидното несъгласие на Моуриньо. Слабото начало на третата кампания за Моу беше последната капка...
... При втория си престой Моуриньо бе посрещнат като герой от феновете, но накрая отново си тръгна в ролята на злодея. Сезон 2014/2015 донесе третата му титла на Англия, като във всичките 38 кръга „сините“ допуснаха едва 3 загуби. После обаче „синдромът на третия сезон“, толкова характерен за тимовете на Моу, пак се прояви. Още в първия мач – 2:2 срещу Суонси – Моу окупира челните страници на пресата заради скандала между него и физиотерапевта Ева Карнейро, който доведе до дълъг съдебен процес между дамата и клуба. Представянето на Челси продължи да граничи с мизерията, а същевременно в изказванията си Моуриньо изглеждаше като човек, който няма никаква връзка с реалността (унищожението 0:3 от Манчестър Сити той описа като „фалшив“ резултат). Жозе търсеше вината на всички възможни места, но не и у себе си, като дори започна да реди критики към феновете, които не подкрепяли отбора достатъчно. Не бе нужно дълго преди играчите да се настроят срещу него. След 9 загуби в 16 шампионатни мача агонията най-сетне бе прекратена.
Аврам Грант (септември 2007 – май 2008). Присъствието на израелеца и топлите му взаимоотношения с Абрамович до голяма степен доведоха до уволнението на Моуриньо. Феновете обаче съвсем не бяха така добронамерено настроени към новия наставник, след като техният доскорошен любимец влезе в ролята на „жертвен агнец“. Футболистите в съблекалнята също не считаха Грант за достатъчно добър, че да води Челси. Някои запазиха анонимност, когато споделиха пред медиите на Острова, че треньорът е „изостанал с 25 години от настоящето“...
...Истината е, че под ръководството на Грант Челси не загуби нито един мач у дома и завърши на второ място във Висшата лига. Тимът игра финали за Купата на Лигата и Шампионската лига, които загуби, но ако се бе случило иначе, историята на израелеца можеше да бъде съвсем различна. В крайна сметка неговата изключително непопулярност сред феновете резонира в късане на договора.
Луиш Фелипе Сколари (юли 2008 – февруари 2009). Бразилският тактик подаде оставка като селекционер на Португалия, за да се озове на „Стамфорд Бридж“. Първият му сезон стартира с истинска „синя“ вихрушка, която разтърси Висшата лига. В даден момент резултатите започнаха да се сриват, а процесът се пренесе на всяко ниво. Играчите на Челси съвсем не бяха очаровани от твърде примитивния английски на специалиста, повечето считаха, че той просто отказва да положи усилия в комуникацията. Сколари спря да посещава пресконференции, а феновете го приеха като липса на уважение...
… Скоро и тактиките на Големия Фил бяха поставени под съмнение, а той инатливо отказваше да играе с двама нападатели, което пращаше продуктивния Никола Анелка на крилото. Равенствата и загубите срещу далеч по-скромни съперници доведоха до публични критики от играчите, а никой дори не си правеше труда да замаскира лошата атмосфера по време на мачовете. „Стамфорд Бридж“ загуби статута си на непревземаема крепост и така бразилецът не успя да изкара дори един пълен сезон начело.
Карло Анчелоти (юни 2009 – май 2011). След временното – и благотворно – присъствие на Гуус Хидинк дойде времето на Карло Анчелоти. В общи линии италианецът изкара успешен престой, като все още има третият най-висок процент победи в историята на Висшата лига (отстъпва само на Моуриньо и сър Алекс Фъргюсън). Въпреки шампионската титла в първия сезон на татко Карло и при него нещата започнаха да се „вмирисват“ с бързи темпове. Асистентът му Рей Уилкинс изненадващо бе уволнен през ноември 2010, а това драстично смени настроението сред отбора...
… Заредиха се негативни резултати, сред които се отличаваше особено унизителното 0:3 от Съндърланд насред Лондон. Футболът на Челси ставаше все по-лош и по-лош, а януарската сделка за Фернандо Торес (50 милиона паунда) донесе още противоречия. Абрамович искаше испанеца да играе, макар по онова време трудностите му пред гола бяха явни за всички. Вторият сезон на Анчелоти беше най-малко успешният, откакто руснакът закупи клуба. И при все това специалист от ранга на Анчелоти заслужаваше по-различно отношение, вместо да бъде уведомен за уволнението си в тунела след мач.
Андре Вилаш-Боаш (юни 2011 – март 2012). Млад мениджър, постигнал много успехи с Порто – тази приказка сме я чували и преди. Ученикът на Моуриньо пое Челси, докато градеше имидж на един от най-вълнуващите млади треньори в Европа. Крехката му възраст от 33 години не притесни Абрамович. Предсезонната подготовка премина безукорно и дори обещаващо, ала щом сезонът във Висшата лига стартира, Челси не успя да „запали двигателя“ си. Само след шепа кръгове тимът се озова извън топ 4, а Вилаш-Боаш реагира, като отмени почивните дни...
… Той започна открито да критикува футболистите, с което си навлече недоволството на тарторите в съблекалнята. Вилаш-Боаш обаче се бе заинатил и напук отказваше да пуска по-опитните и по-добри играчи, което ясно си пролича при загубата с 1:3 от Наполи в Шампионската лига (Франк Лампард и Ашли Коул гледаха този мач от скамейката). Бордът на директорите трябваше да реагира след надвисналото отпадане от турнира и още преди реванша португалецът си събра партакешите.
Роберто Ди Матео (март 2012 – ноември 2012). Италианецът бе асистент на Вилаш-Боаш и трябваше да спасява положението. Уж беше само временен вариант, но спечелването на ФА КЪп и преди всичко историческото първо отличие от Шампионската лига доведоха до 2-годишен договор. Началните резултати в първия сезон на Ди Матео като пълнокръвен мениджър бяха позитивни, но изведнъж нещо пак се вкисна. Точките във Висшата лига се изпариха, а загубата с 0:3 от Ювентус изправи първенеца в ШЛ пред угрозата за елиминация още в груповата фаза...
... Тогава се появиха и информации, че италианецът на практика е оставил ръководенето на отбора в ръцете на най-опитните играчи, тъй като явно нямал идея как да излезе от ситуацията. Ди Матео не даде никакви признаци за промяна в тактиката, което логично не подобри резултатите. Унижението в Шампионската лига дойде в повече на Абрамович и руснакът изрита треньора от без друго клатещото се кресло.
Антонио Конте (юли 2016 – юли 2018). Конте е най-скорошният скалп в колекцията на Абрамович. Италианецът пристигна със сериозно реноме след трите поредни титли на Ювентус и четвъртфинала, до който изведе Италия на Мондиал 2014 (загубен с дузпи срещу Германия). В дебютната си кампания италианецът имаше преимуществото неговият тим да не участва в евротурнирите и той извлече максимума. Тактикът стана първият с три последователни награди за Мениджър на месеца (октомври, ноември и декември 2016). Челси бе коронован за шампион 2 кръга преди края и постави клубен рекорд за победи с 30 успеха в 38-те си мача...
… Някак логично беше специалистът да подпише нов 2-годишен контракт. Само че още преди да положи парафа си, сред английските медии полека-лека попъплиха слуховете за възможна раздяла. Тогава те звучаха доста изненадващо, но и почти случилата се продажба на Диего Коста през зимния трансферен пазар трябваше да бъде достатъчна сигнална лампа. Лятото донесе знаменития вече СМС от треньора до нападателя, заради който Коста забегна в родната си Бразилия и пожела трансфер в Атлетико Мадрид, макар да знаеше, че така ще пропусне принудително 6 месеца заради ветото на ФИФА над испанския тим. Сезонът стартира изцяло в тъмни краски, като още преди началото Конте упрекнаа директорите, че не са му довели играчите, за които е настоявал. През ноември 2017 темпераментният наставник за първи път бе изгонен на трибуните по време на мач, което подкрепи впечатленията за тягстната атмосфера. Нападките към шефовете не намаляха и дори триумфът с ФА Къп не бе достатъчен, за да се преглътне 5-ото място във Висшата лига и оставането извън Шампионската лига.