Гъст облак кралско син дим се беше разстлал във въздуха и закри слънцето над "Гудисън Парк", докато хиляди фенове на Евертън се събираха около стадиона, за да отбележат края на една епоха. Пламтящи факли, гърмящи пиратки и бурни скандирания в чест на героите от миналото и настоящето изпълниха улиците около "Гудисън" – домът на Евертън в последните 133 години.
Деца бяха вдигани на раменете на родителите си, а тийнейджъри се катереха по стените на клубния паркинг, за да зърнат част от синята футболна лудост. Кръчмите наоколо бяха пълни с часове преди началото на последния домакински мач, а фен зоната приличаше на море от семейства, дошли да се сбогуват с един от храмовете на английския футбол, преди мъжкият тим на Евертън да сложи точка и да се премести в новия модерен стадион на брега.
Още преди самия мач срещу Саутхемптън, улица "Гудисън Роуд" се задъха от тълпите привърженици, толкова решени да бъдат част от този исторически ден, че се наложи отборният автобус да бъде пренасочен по друг маршрут. Емоциите достигнаха нов връх в 10:45 ч., когато бе обявен стартовият състав – с една голяма изненада: Шеймъс Коулмън, клубна икона от ерата на Висшата лига и символ на устойчивост в последните бурни години, щеше да изведе тима с капитанската лента в последния мач на "Гудисън".
За Коулмън това бе първи старт след завръщането на мениджъра Дейвид Мойс – човекът, който някога го доведе в клуба за символичните 60 000 паунда. Макар и бъдещето му да изглежда свързано с Евертън и след лятото, включването му в този мач беше мощен емоционален жест към всички привърженици, потънали в носталгия и гордост.