Легендата разказва за една почти митична фигура, носила прозвището “момчето-чудо”. Доказателства за съществуването му са само няколко пожълтели снимки, черно-бели видеа и спомените на играчите, делили един терен заедно с него. Макар и незавършена, неговата история продължава да вдъхновява любителите на футбола и спорта. 

Неговото име е Дънкан Едуардс. Роден е на 1 октомври 1936 г. в Дъдли, Великобритания. Тогава все още никой в малкото градче не подозира, че мъжката рожба на Гладстоун и Сара Ан ще се превърне легенда.

Неговата звезда изгрява твърде рано. Едва на 12 години той вече блести в отбора на своето основно училище в Уулвърхемптън. Мечтае да играе за националния тим на Англия до 15 г. и две години по-късно желанието му се сбъдва. Дънкан прави своя дебют с фланелката на “Трите лъва” не къде да е, а на митичния “Уембли” срещу Уелс. 

Великолепните му изяви му гарантират освен капитанската лента и вниманието на тимовете от Първа дивизия. Поглед в него са вперили тимове като Уулвърхемптън и Астън Вила. Скаутът на Манчестър Юнайтед  Джак О’Брайън обаче успява да изпревари всички останали, изпращайки доклад до мениджъра Мат Бъзби, в който пише: “Видях 12-годишно момче, което заслужава специално внимание. Неговото име е Дънкан Едуардс, от Дъдли.”

Едуардс подписва аматьорски договор с “червените дяволи” на 2 юни 1952 г. Успява да впечатли Бъзби още след първите няколко тренировки. Години по-късно специалистът ще каже: “Когато дойде на Олд Трафорд за първи път, се опитах да открия недостатъците му, но не успях да намеря нито един. Той никога не се държеше като момче. Във футбола винаги е бил истински мъж.”

Едва на 16 години и 185 дни той прави дебюта си за първия тим на Манчестър Юнайтед срещу Кардиф. Появата му на терена бележи рекорд за най-млад футболист, играл в шампионатен двубой в Англия, който остава неподобрен и до днес. 

През сезон 1953/54 вече е титуляр в отбора, записвайки 25 мача с червената фланелка. Едновременно с това успява да спечели Купата на ФА с младежите. Започва ерата на “Бебетата на Бъзби”.

На 18 години става част от националния тим на Англия, като отново записва рекорд в професионалния футбол. Той бива подобрен чак през 1998 г. от бившия нападател на Ливърпул Майкъл Оуен. 

През 1955 г. получава повиквателна за армията, където заедно със съотборника си Боби Чарлтън играе за военния тим. Двамата обаче успяват да си спечелят привилегията да играят за Юнайтед през уикендите. Едуардс изиграва повече от 100 мача през сезона, но това не представлява пречка за халфа. 

Той демонстрира изключителни умения на терена, предизвиква възхищение у всички свои съотборници. Въпреки че заема позицията на дефанзивен полузащитник, често използва качествата си в атакуващ план. Той е хибрид между защитник и халф.

“Повечето играчи са добри в определени неща: да играят с топката във въздуха, да играят само с левия крак или десния, да разчитат добре играта. Но Дънкан притежаваше всичко, той наистина беше по-добър във всичко, от всеки един футболист”, споделя за него сър Боби Чарлтън.

Едуардс е висок не повече от 1,80 м, но добре развитият торс и силните му крака респектират съперниците му. Германците ще го наричат “Бомбардировачът” заради невероятната сила при гола, който им отбелязва през 1956 г. в Берлин, а нападателят на Юнайтед Джак Роули си мечтае да притежава брилянтното му шутиране. 

Халфът се превръща в най-великото откритие на мениджъра на “червените дяволи”. “Бебетата на Бъзби” са едно от най-талантливите поколения на Англия. А нападателят Боби Чарлтън разкрива защо са ги наричали така:

"Прозвището "Бебетата на Бъзби" се появи, след като Мат сформира група от младоци, което беше в разрез с общото мнение, че не можеш да влезеш в първия отбор, докато не узрееш физически. Така беше прието. Тогава внезапно една година, след като отборът от опитни играчи се представяше зле, той махна пет-шест от футболистите и вкара деца. Футболисти като Дънкан Едуардс, Еди Луис и Ноел Макфарлейн дойдоха от младежкия отбор. Всички бяха шокирани и си мислеха: "Какъв риск, децата няма да могат да се справят". Мат пък смяташе: "Ако ще го правя, трябва да го направя със замах". Получи се и изведнъж всички заобичаха младите играчи, особено след като повечето от тях бяха местни", споделя той.

Дългоочакваната титла идва през 1956 г. Юнайтед е шампион и година по-късно повтаря постижението си. Сърцето на отбора е Едуардс, а капитан е 7 години по-възрастният защитник Роджър Бърн. Лентата винаги отива на ръката на Дънкан, когато водачът на тима липсва. 

При първото участие на “червените дяволи” в Европа те разкостват Андерлехт, побеждавайки ги с цели 10 гола. И до ден днешен това остава най-резултатният мач за тима на Юнайтед във всички турнири. 

Едуардс стартира сезон 1957/58 в страхотна форма. Слуховете за негов евентуален трансфер в Италия не престават да валят. Тимът е на 6 точки от първия във Висшата лига Уулвърхемптън и се класира на четвъртфинал за Купата на Европейските шампиони (КЕШ).

“Червените дяволи” потеглят за реванша с Цървена звезда, след като са победили в първия мач с 2:1. На стадиона в Белград двата тима излизат като на война. Дънкан Едуардс влиза в устата на лъва, следван от верните си съотборници. На полувремето “Бебетата на Бъзби” водят с цели три гола над съперника, дело на Денис Вайлът (2’) и Боби Чарлтън (30’, 31’).

В рамките на втората част “червено-белите” успяват да изравнят резултата, но само толкова. Юнайтед е на полуфинал. Емоциите са неконтролируеми, екстазът от случилото се – неописуем. Следва полет обратно в родината и празненствата с верните фенове по улиците на Манчестър предстоят. Но не е било писано...

Легендата разказва за Дънкан Едуардс, който може би някога щеше да получи прозвището “най-великият футболист за всички времена”. Въпреки това си остана “момчето-чудо” от Дъдли. Днес се навършват 64 години от дебюта му в в незабравимия тим на “червените дяволи”.

На 6 февруари пък се навършиха точно 59 г. от деня, който се превърна в един от най-черните в историята на футбола. Самолетна катастрофа сложи край на живота на 23 души, от които 8 големи футболисти на Манчестър Юнайтед, част от легендарните "Бебета на Бъзби".

Полет 609 на Британските европейски авиолинии каца в Мюнхен с полет от Белград, за да презареди преди да се отправи към Манчестър. Заради лошите атмосферни условия и проблем в двигателя, първите два опита за излитане са неуспешни. Tретият обаче е фатален. Първоначално изглежда, че самолетът ще полети, но малко след като се отделя от земята, машината катастрофира.

Джоф Бент, Роджър Бърн, Еди Колман, Марк Джоунс, Дейвид Пег, Томи Тейлър и Лиъм 'Били' Уилън си отиват завинаги. Дънкан Едуардс преживява цели 15 дни след ужасаващия инцидент, но накрая се предава на неизлечимите си рани. 

Той е едва на 21 г., а вече притежава любовта на феновете и съотборниците си. Дали, ако бе успял да разгърне потенциала си и да поиграе още 10-15 години щеше да си осигури върха в надпреварата между играчите? Сочените за най-добри футболисти към момента – Лионел Меси и Кристиано Роналдо, щяха ли да прехвърлят летвата, поставена от Едуардс? Може би...