Лазар Боянов преди седмица спечели националната купа за школи родени през 2003г и 2004г. Младежът учи в академия Брукхаус и е част от представителния отбор на школата от близо година. Левият бранител бе с основна заслуга за спечеления финал, като на 8-ми май му предстои още 1 финал. Юношеският национал е неизменна част и от селекцията на юношеския национален отбор на България до 16 години.

Лазаре, преди няколко дни твоята Академия Брукхаус спечели националната купа за школи в Англия за набор 2003 и 2004 на едно от помощните игрища наУембли. Какво е усещането след триумфа?

Това беше едно невероятно изживяване, за първи път ми се случва нещо подобно, да спечеля трофей на митичен стадион като “Уембли”.  Радвам се за отбелязания гол и направената асистенция и цялостно, че допринесох за добрата игра успеха от 4:0. Много съм щастлив и от факта, че за първи път Брукхаус стигна до финал за национална купа.

Предстои ти още един финал, но този път е само за теб и твоите връстници, родени през 2003-та година. Какво е настроението сред тима?

На 8-ми май ни предстои много важен финал и ще ни бъде по-трудно. Подготвяме се здраво и си мисля, че ще успеем отново да вдигнем купата.

Самият ти как попадна в академията и какви са ти впечатленията до момента?

Преди точно година се явих на кастинг в комплекс „Царско село“, в който от Англия бяха пристигнали в София да търсят млади таланти и посъветван от баща ми и агента ми, реших да кандидатствам. На „Острова“ образованието и футболът са на много по-високо ниво и това ме накара да се опитам. Получи се като 3-дневен лагер, в който бяха включени тренировки, мачове и интервюта. Треньорите ме харесаха и съм много радостен, че се получи, защото нивото в Англия е много по-голямо и вратите са широко отворени за реализация и развитие.

Твоите съотборници и ръководители свързват ли те с Димитър Бербатов, Мартин Петров и Стилиян Петров, които направиха успехи в Англия?

С Димитър Бербатов най-вече, защото това име се е утвърдило тук. Много съм радостен, че преди мен в Англия е имало толкова велики футболисти от нашата страна.

Самата академия Брукхаус се намира в близост до град Лестър. Има ли сътрудничество между школата и клуба от града за изява на младите футболисти като теб?

По-скоро не. През тази година се изправихме срещу отбори от Висша Лига, Чемпиъншип, както и от Франция, Италия и Белгия, като всеки футболист от школите е наблюдаван индивидуално от скаути на различни отбори. Трябва да имам малко търпение преди да се реализирам, защото на моята възраст е малко трудно.

След 1 прекарана година в академията, според теб каква е основната разлика в изграждането на млади футболисти в България и Англия?

Най-голямата е дисциплината, основно в образованието, защото това е едно от важните неща във футбола и изграждането на футболния интелект, което е едно от най-ценните качества в играта.

Какви са твоите лични цели и амбиции?

Постижение е, че съм тук в Англия и целта ми е да остана в западните страни. Мечтата ми е да играя във Висшата лига.

Каза, че не искаш да се връщаш в България, толкова ли по-добра е футболната обстановката в Англия?

Да, защото когато стъпиш на подобно стъпало не трябва да се връщаш. Наистина равнището е много по-сериозно.

Бе повикан за последните срещи на националния отбор на България до 16-годишна възраст под ръководството на Марчо Дафчев. Виждаш ли разлики в тренировачния процес на момчетата, играещи тук и легионерите като теб?

Нивото в националния отбор е по-високо и цялостно не се забелязват различия. По-скоро разликата е на клубно ниво.