Иванов заяви, че въпреки пандемията от коронавирус, за него 2020 година е била успешна в личен и професионален план. “Аз го преодолях това с пандемията и се концентрирах върху нещата, които правя. Изпращам една добра година за мен, успешна, въпреки лудата година. Роди ми се син юни месец, успях да завоювам няколко важни медала, включително и от Европейското, и най-важното – успях да се задържа здрав. Това е най-важното за мен всяка година, защото колкото по-малко контузии имам, толкова по-малко подготовка губя, толкова по-малко изпадам от ритъма на игра, защото за нас е много важно да поддържаме едно добро ниво. Дори самата ни почивка не е почивка – почивка ще има след Олимпиадата”, каза той.

Следващата година ще бъде много натоварена за водещите ни джудисти, като още през януари Иванов, Янислав Герчев и Ивелина Илиев ще участват на Мастърс турнир, а след това предстоят Европейско и Световно първенство, преди Олимпийските игри в Токио през юли.”Буквално през 40 дни ще са състезанията. Световно и Олимпиада, на Световното са много хора – 70 човека, на Олимпиадата около 30 души в категория. Аз го приемам като едно предизвикателство. Каквото е за мен, това е и за другите. По никакъв начин няма да се оправдавам, дори и да загубя. Продължавам да се готвя, приемам едно огромно предизвикателство пред себе си, една силна и тежка година. Най-вече се надявам да съм здрав, за да мога да участвам навсякъде и да покажа това, на което съм способен”.

Иванов не крие големите си амбиции за Игрите в Токио, въпреки изключителната конкуренция в джудото. “Аз отивам на Олимпиадата за медал, искам да се чувствам готов и да знам, че мога да победя всеки от моята категория и да достигна най-големия връх, това е моята цел. Аз видях какво е Олимпиада, усетих какво е чувството на първата ми Олимпиада, беше ми интересно да отида в олимпийското село, но вече от тук-натам аз отивам за медал и не ме интересува нищо друго”.

Европейският вицешампион споделя, че джудото е много подходящ спорт за практикуване от деца, защото учи на уважение и дисциплина. “Този спорт мен ме е научил на много. Той е на много голяма почит в Япония, а японците са много уважителни хора един към друг и особено към по-възрастните, което за мен вече напоследък младежите го губят това уважение. Самият спорт ги учи на много уважение, много дисциплина, в този спорт няма аз съм по-богат, аз съм по-беден, всички са равни, обличат си кимоната, единствената разлика е в различния колан, който са успели да завоюват. Това е хубавото, че в залата всички са равни, защото животът стана много материален, за жалост. Всеки се оглежда и гледа в на другия паницата – без парите не можем да живеем, но които и да сме, трябва да имаме уважение към по-бедните, да се учим да им помагаме”.

Това уважение се пренася и на татамито по време на мачовете, когато един срещу друг се изправят съперници. “В самия мач си има агресия и борба, обаче не се позволява да се прекалява с това нещо. Особено в последните години, да му извикаш, да тръгнеш все едно го риташ – директно те гонят. Да излезеш от татамито, да не се поклониш, могат да те накажат. Да си хвърлиш кимоното и да почнеш да псуваш, директно могат да дисквалифицират отбора. Което показва, че наистина се държи на дисциплината и на уважението един към друг. За мен винаги е било важно и аз винаги съм уважавал противниците си, колкото и да съм губил от тях, или да съм губил със субективно решение, моят противник не е виновен, че съдията е отсъдил така и аз полагам едно уважение към него и просто се опитвам следващия път да бъда по-добър от него и да не позволя на съдията да бъда ощетен”, коментира Иванов.

Той признава, че му е коствало много време и усилия, за да бъде в световния елит на джудото вече близо десетилетие. “Коства ми най-вече много време със семейството, дори и понякога когато съм си вкъщи, не съм точно вкъщи, главата ми е в залата, в това да гледам как да подобрявам мен самия във всяко едно качество, защото за джудото трябват много качества – бързина, скорост, сила, техника, абсолютно всичко. Коства ми много време със семейството, но се надявам един ден да бъда благодарен и моите момчета, всички мои близки, приятели, семейство, да бъдат все по-горди”.