Уилиам Чолов е един от младите ни таланти, към когото се възлагат големи надежди за бъдещето. Едва на 18 години, той вече е трикратен европейски шампион при подрастващите. В последния месец, талантът от школата на Борислав Бояджиев спечели два приза за най-добър боксьор – от турнирите „Адриатическа перла” и „Емил Жечев”. През следващия месец на Уилиам предстои дебют на световно първенство. Той говори за сайта на БФ Бокс за силното начало на годината, предстоящите турнири и още любопитни теми.
 
- Уилиам, здравей. Много силно начало на годината за теб. Как се чувстваш след успехите, които постигна на „Адриатическа перла” и „Емил Жечев”?
- Чувствам се много добре. Уверен съм в себе си. Винаги в началото на годината си поставям най-високите цели, които бих могъл да постигна и преследвам върха. Не бих казал, че съм изненадан от представянето си, предвид тренировките и усилията, които влагам.

- Как ти се стори конкуренцията на двата турнира?
- Първият турнир в Черна гора бе наистина много силен. Аз не играх миналата година на европейското първенство, защото се разболях от коронавирус и тогава шампион в моята категория стана един украинец (Тохобирский). Сега, още в първия си мач в Бар, победих именно него. Бих и двама представители на Русия, така че наистина конкуренцията бе на много високо ниво. Тук турнирът също бе добър, така че съм доволен от представянето си.

- Покачва ли се увереността след тези две купи, на фона и на предстоящото през април световно първенство?
- Определено. Очакванията трябва да са големи, но гледам да не мисля предварително за тези неща, за да не се натоварвам. При всички положения обаче ще отида на това първенство, за да стана шампион. Досега не съм играл на световно първенство и това е единственият златен медал, който ми липсва към момента.

- Три европейски титли при подрастващите, от три участия. Това е наистина впечатляващо постижение. Вървиш по стъпките на настоящата ни звезда при мъжете Даниел Асенов, който за кратък период от време спечели 6 златни отличия. Гледаш ли вече и към пробив при по-големите?
- Основното е да наложа себе си. В момента съм се концентрирал изцяло върху световното първенство, след което през есента имаме европейско за младежи. Едва след това ще мисля вече в посока навлизане в мъжкия бокс. Но трябва да го обсъдим с треньорския щаб.

- Към теб и съотборниците ти се възлагат сериозни надежди и очаквания за Олимпиадата в Париж 2024. Колко далеч ти се струва едно участие там?
- Не е толкова далеч, но не е и толкова близо. Заедно с личния ми треньор и целия екип на боксова академия „Боби Бояджиев” ще гледаме да се подготвим в технически, игрово, физически и психически план, за тази Олимпиада. Но за да стигна дотам, трябва да премина през други препятствия. Знам, че има време за подготовка и аз съм готов да се развивам, за да отида там.

- На фона на успехите, които постигаш до момента, има ли нотка на главозамайване или на отпускане?
- По-скоро не. Аз така съм възпитан и имам такова виждане, че докато не постигна най-голямата си цел, не могат да ме задоволят временните успехи. Разбира се, радвам се, когато спечеля златен медал и накарам близките ми да се гордеят с мен, но не се главозамайвам, защото има много работа до олимпийския връх. Работя още повече, защото изграждам име с тези успехи и трябва да го браня. 

- Конкуренцията как гледа на теб?
- Със сигурност знаят кой съм и ме следят. Имат желание да ме победят, но на този етап не им се получава. Явно не е толкова лесно.

- Как изобщо се захвана с бокс? Имаш ли и любими боксьори?
- Боксът сякаш сам ме избра. Мотивирах се от филма „Роки”. Усетих, че това е моят спорт. Имахме и тежък период в семейството и усетих, че трябва да отида в залата. В началото подражавах на доста боксьори, гледам да открадна някоя техника, но вече подражавам на себе си. 

- Споменаваш емблематична лента като „Роки”. Това е филм за едно по-старо поколение, ти как попадна на него?
- Случайно беше. Бяхме се събрали у дома и гледахме филми. Бяхме направили филмова вечер и баща ми го пусна. Още при първата серия усетих някаква искра, просто много ми хареса развитието на сюжета, борбата на главния герой. Много исках и аз като него да успея. Усетих го, че е моето. Бях на 11 или 12 години, не мога да го опиша точно. Усетих искра, която впоследствие се превърна в пламък и сега е пожар.

- Определено не си сбъркал. На 12 години по принцип е малко късно за професионалния спорт, но ето, че при теб се е получило…
- Да, аз на 12 години влязох в залата. Започнах да тренирам малко при баба, но после отидох при боксовата академия на Боби Бояджиев, това беше в края на 2015 година. В края на 2016-а, след 10 мача отидох на европейско първенство за ученици и още при дебюта ми станах европейски шампион, без никакъв опит. После спечелих още две европейски титли и само през миналата година не успях да участвам, заради проблемите с коронавируса. Тази година също съм се прицелил в нова европейска и първа световна титла. Получават ми се нещата. Както благодарение на мен, така и на моите близки и на боксовата академия на Боби Бояджиев, които са плътно зад мен и ми подсигуряват всичко.

- Как се работи с треньор като Боби Бояджиев?
- Трябва да си много дисциплиниран в работата. Изисква много, но ако се задоволим с това, което сме постигнали, никога няма да стигнем по-далеч. Затова и е хубаво, че изискванията са големи. Така надграждаш и ставаш все по-добър.

- Какво си пожелаваш?
- Най-вече да съм здрав, както и моите близки. Другото ще го постигна, както съм го правил и досега. Олимпиадата разбира се е крайната ми цел, на този етап от живота ми. Печеля всички турнири, но дори и да губя, това е подготовка за Олимпийските игри в Париж. Всички усилия са, за да ставам по-добър и през 2024-та да съм най-добрата версия на себе си. Всичко, което съм постигнал на този етап, е благодарение на близките ми, Борислав Бояджиев и екипът на академията. Вярвам, че така ще продължим успешно и в бъдеще.