Дионтей Уайлдър има аматьорска загуба зад гърба си от британски съперник, който „не можел да ходи“ на ринга поради травма на глезена от футболен мач.

Дани Прайс от Скарбъро извлякъл ползите от отказване, когато се срещнал с бъдещия световен шампион в тежка категория през 2007 в Пекин. Година по-късно американецът спечели бронз на Олимпиадата в китайската столица, но, страдащ от контузия срещу Прайс, не осъзнал тогава, че британският му опонент също имал физически проблем. „Той се оттегли преди да нанесе удар. Рамото му отказа. Аз пък имах проблем на стъпалото – и двамата бяхме близо до отказване. При мен проблемът беше свързан с глезена. Не казах на никого тогава, но играх футбол две седмици преди боя, обичах да играя футбол. Моите треньори по аматьорски бокс щяха да полудеят, ако бяха разбрали. Сега поглеждам назад и си казвам: „Какъв идиот!“, започна той за Sky Sports.

Прайс, тогава 19-годишен боксьор в полутежка категория с победа при аматьорите над Тони Белю, прикрил футболната си контузия в началото на турнира през 2007 в Пекин. „С наранения ми глезен страдах в първите си два мача – победих добър китайски боксьор и казахстанец. Но не можех да се движа във втория двубой, така че бях на прага пред отказване от третата битка. Но впоследствие Уайлдър се оттегли заради рамото си – аз бях много щастлив, защото не можех да ходя!“, спомня си той. Уайлдър впоследствие представи САЩ на Олимпийските игри година по-късно и стана световен шампион в тежка категория, като нокаутираше претендент след претендет до последния си мач срещу Тайсън Фюри, който го спря след технически нокаут в седмия рунд на 22 февруари в Лас Вегас.

Въпреки че Прайс мислел, че печели от отказването на опонента си онази вечер, той всъщност бил ограбен от възможността да постигне победа, която да издържи теста на времето. „Щях да го победя тогава. На 100% съм сигурен в това. Той не беше на добро техническо ниво, беше луд. Десните му прави бяха хаотични и не попадаха в целта, определено не изглеждаше добре подготвен и трениран. Дионтей нямаше този поразяващ удар при аматьорите. Погледнете статистиката му и няма да откриете в нея много победи с нокаут – той нямаше тази слава на голям нокаутьор, просто беше голям, висок и с добър обхват. Но беше голям и размерът в полутежката категория оказва влияние“, завърши британецът.

Прайс, който никога не разкрил на треньорите си за футболната си травма, споделял ринга с Александър Усик няколко месеца по-късно, губейки по точки от украинеца, и по-късно бил непобеден в девет мача, преди да завърши професионалната си кариера през 2013.