Българската боксьорка Станимира Петрова е една от надеждите ни за медал на Игрите в Париж. Преди заминаването за френската столица тя даде специално интервю за Gong.bg. В него 33-годишната световна шампионка и многократна европейска златна медалистка говори за детството си, амбициите и бъдещето си. Жребият не беше благосклонен към нея и още на 1/8-финалите утре Петрова ще се изправи срещу много силната представителка на Тайван – Хсиао вен Хуан, която е действаща световна шампионка и бронзова медалистка от Игрите в Токио 2020. 
 
- Станимира, как започна да се занимаваш със спорт?
- Покрай брат ми. Той тренираше таекуондо и аз много исках да съм като него - настоявах, плачех, тръшках се и накрая ме записаха. 
 
- А спомняш ли си първия си треньор по бокс?
- Помня всички. И в таекуондото, и в бокса. След 15 години занимания с таекуондо и на шега започнах с бокса. Най-дълго съм била със сегашния ми треньор - олимпийският шампион Петър Лесов.  
 
- Бойно дете ли беше?
- Бях буйна, но никога не съм се била навън. Успявах са спечеля споровете вербално. 
 
- Разкажи някоя интересна история от детството си.
- В 5-6 клас бях от по-отраканите момичета. Играехме си на приспиване. Притискаш една точка на сънната артерия и така. Показвах го на останалите със себе си и по едно време съм паднала на земята с прави колена. Бях цялата синя. Другите са ме събудили, но интересното е, че след тази случка станах ритмична, почнах да рисувам. Всичко започна да ми се отдава.
 
- Имаш ли любими боксьори? 
- Като малка харесвах Брус Лий от филмите, а също и Мохамед Али. В момента обаче искам хората да подражават на мен.
 
- Спомняш ли си първия златен медал?
- Ако изключим републиканските първенства, първото ми злато беше от Световното първенство (б.р. преди 10 години). Бях много горда и щастлива, трудно ми беше да го повярвам. 
 
- Обмисляш ли да се занимаваш с професионален бокс?
- По-скоро не. Целта ми е да спечеля олимпийски медал.
 
- Забрави ли вече бъбречната криза и операцията, които  те извадиха от  Световното първенство в Индия миналата година?
- Няма как, това е най-драматичният момент в живота ми. Но в нито един момент не съм мислила да се отказвам. По същото време тази година пипнах вирус, който ме държа месец и половина. Заради това пропуснах Европейското първенство в Сърбия. Исках да играя, но докторът ми забрани. 
 
- На миналата Олимпиада в Токио бързо приключи участието си. 
- Много бях разочарована, в Рио също. След Токио се бях отказала, 3-4 месеца не влязох в залата. Треньорите и Стефка Костадинова ме убедиха да се върна. Петър Лесов вярва в мен и той е основната причина да продължавам да преследвам мечтата си.
 
- Как определяш шансовете си за медал в Париж?
- Това е мечтата ви, както вече казах. След две участия на Олимпиади, всичко различно от стълбицата, ще е разочарование за мен.
 
- Мислила ли си какво ще правиш след Олимпиадата?
- Ще видим, но вече ми е време за деца.
 
- Може ли да те видим като треньор?
- Нямам такива амбиции, ще се насоча към мениджърската професия. Но след време може би.
 
Цялото интервю гледайте във видеото