Кубрат Пулев се прибра в София след паметния мач с Антъни Джошуа. На летище "София" той беше изненадан от гайдари, фенове и журналисти. 

„Не очаквах такова посрещане. Все пак това е загуба. Естествено е важно, мач за световната титла, има интерес, но не очаквах такава емоция. Яд ме е ,че е не победих. Нарочно ме питате, за да ме дразните. Като казах, исках да победя заради народа и хората, това е наистина вярно. Може би подготовката не беше на ниво. Няма да коментирам, няма да се оправдавам. Имаме една много хубава българска поговорка – „Тарикат мъж не писка”. Няма да се оправдавам, приемам минусите за мен. Загубата си е моя. Това един спорт. Ако бях подобре подготвен, можех да победя. Видяхте колко го беше страх от мен, на пресконференцията, на самия мач, имаше сериозни притеснения. Много ги беше страх за самата игра, за самия бокс. Ръкавиците са малки, страхуваха се от удара, страхуваха се от Кубрат Пулев. Имаше слабости, както и аз, така и той, както всеки спортист. Каквото съм могъл в този момент съм го направил. В България специалисти на бокс, на футбол и на всякакви теми, има много”, коментира Пулев.

Lap.bg
30 снимки

Ето какво каза още Кобрата:

"Казах, че няма да се оправдавам. Нека да си отпочинем, нека да хапна нещо, щото съм много гладен. Една добра риба например. Чисто боксово, ако имаше вариант да ми даде реванш, щеше да бъде много интересно. Но едва ли ще стане това нещо. В близко бъдеще не мисля да се отказвам. Аз съм такъв човек, че докато мърдам, винаги се надявам.

Поведението ми беше уникално, супер. Видяхте, той е световен шампион. Отидох в неговия дом, при неговите хора, нямаше българи. Може би чухте какви думи използва. Много се чудя на хората, какво трябва да казвам. Съжалявам, че нашата нация не е толкова боксова. Това са съвсем нормални неща за бокса. Това го казват хора, които не разбират. Не съм казал нито една лоша дума. Нито съм го докосвал. Той постоянно използваше думата pussy. Нека приемем, че аз съм виновен. Обичам да съм виновен, кефи ме.  

Няма да се оправдавам, да се оплаквам. Имаше много психоатаки, няма да влизам в детайли. Не бих казал психоатака, просто ме потискаха.

Навряха ме в една съблекалня, която бе само два сантиметра по-висока от мен, как да загрея в такава съблекланя?. Тук въздуха е друг. Точно това си говорихме с моя отбор. Милиарди да ми дават, там няма да отида да живея.

За мен това си беше една мечта. Всичко е възможно, не съм човек, който може да каже, че нещо не е възможно. Ще поживеем и ще видим какво предстои.

Когато става дума за финансови средства и световни титли, всичко е възможно. Научих и хубави неща за себе си и малко не по-хубави. Всичко, което съм казал стоя зад думите и действията си и не се срамувам за нищо. Не желая да се оправдавам. Каквото можахме направихме – решихме да отида и да играем. Щеше да ме бъде много яд, ако мачът се беше отложил.

Със сигурност направихме огромни впечатление там, на хората, които се интересуват от бокс, на тия които харесват хокей, сигурно не сме. Моят дух е много над тези неща. Моя дух не може да го сломи никой.

Благодаря на всички хора, които ми писаха и искаха тази титла.

Обичам ги от сърце и душа. Има уникални хора в България и само те могат да теглят държавата напред".