Тервел Пулев - дипломиран магистър по право, професионален боксьор.
На 35 години, Тервел продължава да иска повече и повече от живота.
"Другата игра" по NOVA с Деян Веселинов ни среща с Тервел Пулев, в планината, въпреки всичко.
"За мен планината е зареждане. Чистият въздух, гората, отделянето от града, от битовизмите. Доста често се качвам, 1-2 тренировки правим тук всяка седмица. Не може постоянно да сме в залата. В планината можеш да оставиш голяма част от проблемите си," споделя Тервел.
От мазето в столичния квартал Младост до голямата хубава зала, която носи името "Пулев": "Хубаво ми е, знам, че това, което сме правили, не е било напразно. Знам, че това, което баща ми е искал, сме го преизпълнили. Знам, че не съм го разочаровал."
За бащините съвети: "За живота. Спортът не е целият живот. Семейството, здравето са на преден план за нас. Когато синът ми каже това или онова ме боли, с майка му му казваме, че в големия спорт без саможертва не става, нищо не се случва без усилия и раздаване."
"Без любов не може да бъде. Парите не могат да са мотиватор. Парите не могат да те накарат да направиш нещо. Ако не го обичаш, парите не са достатъчни," признава Тервел за своя хъс.
Първият мач, първият съперник: "Спомням си, че беше в град Перник. Нямах никакъв опит. Може би съм бил притеснен, не помня да съм бил невероятно уплашен. Не повече от 9-10-годишен съм бил."
"Страх те е заради самия страх. Ако успееш да го осъзнаеш това, си ОК. Всеки нормален човек има инстинкт за самосъхранение," продължава той.
И разказва за най-големия си успех - медалът от Олимпиадата: "За мен най-голямото спортно събитие на света е Олимпиадата. Но съм забравил вече, че съм олимпийски медалист. За мен това е затворена страница."
Тервел минава през две операции на носа, след което се класира за Олимпиадата. "Хората гледат един бронзов медал, който за тях не е толкова тежък. За мен, след всички тези перипетии, операции, контузии, проблеми. За мен, от позицията, от която тръгнах, този медал има не златен, а платинен цвят," казва още той.
Подкрепата на Христо Стоичков: "Има взаимна подкрепа. Много сме му благодарни, прави го само от приятелски чувства. Винаги се зареждам с общуването с него. Има своя дух. Той се е доказал, за да бъде Христо Стоичков, какъвто е, носител на Златна топка, голмайстор на Световно първенство и прочие. Доста е смел, можеше да бъде и боксьор."
"Правото за мен наистина е много важно. Има и сантиментална стойност. Записах, когато имаше хора, които се опитваха да ме отстранят от спорта. Това е една много хубава професия, с удоволствие бих я работил, тъй като и спортът е до определено физиологично време," разказва Тервел за другия си път. "Хората, които ме познават, знаят, че съм го направил с желание. Тези, които коментират, не ме вълнуват."
"При мен нещата се получават с много усилия, с много труд, и съм го приел. Свикнал съм да се трудя. Крайната цел може би е някой по-голям пояс," завършва Тервел Пулев за своята, другата игра.
Коментирай