Последният български световен шампион по бокс Детелин Далаклиев застана пред камерата на NOVA и „Къси разкази” с Мария Йотова, за да разкаже своята история.

"Най-големият ми медал е от световното първенство. Да си световен шампион е нещо голямо, нещо, което по-късно. Аз съм последният български шампион," сподели Далаклиев. "Не си спомням финала. Беше ми писано според мен, 10 години тренирах за това. Не знаех къде се намирам. Веднага ме взеха за допинг проба. Всеки ме буташе наляво-надясно, всеки иска нещо да ти каже, зави ми се свят. Когато се качих на стълбичката разбрах."

Той се върна и към началото: "Най-голямата ми мечта, когато започнах, през 1998, беше футболът. Случайно влязох в залата за бокс. Ходех на баскетбол, а оттам се чуваха всякакви викове. Лъжех майка ми и баща ми първо, че ходя на карате. Отидох на едно състезание в Перник, едно момче ме хвана и ме отупа. Казах си, ще се върна и ще го бия. Това ме накара да стана боксьор. Това беше преди 20 години."

"Имал съм грешки, изпускал съм и медали. Това ми тежеше. Играх три олимпийски цикъла и нямам медал. Всичко се преживява, но наистина ми тежи. Винаги съм се виждал с медал от Олимпиада, а нямам. От върха тръгнах надолу, а тренирах два пъти повече. Аз приемам лошото по-лесно. Когато станах световен шампион обаче може би си отдъхнах. Може като треньор да направя някого олимпийски шампион. Спрях преди две години. Играх година и половина с контузии. Не можех повече, смазан бях. Ти го искаш, но не можеш."

"Седя си вкъщи, гледам си децата. Имах планове за мой клуб, намерих място, имах идеи. Но специалистите ми казаха какви са разходите и се отказах. Съгласих се да работя в първия клуб, в който започнах, да се върна. Тежко е, свикнал си на едно, и изведнъж приключва. Сега е най-тежкото, много по-трудно е. В живота е по-кърваво. В спорта всички са чисти хора. Не ми беше трудно там, аз съм живял за това. За мен спортът беше първото нещо - не съм ходил на бал, не съм празнувал на рождени дни, не съм бил на рожден ден на дъщеря ми."

"Сега ми е най-трудно, защото не мога да намеря себе си. Не съм запознат с доста неща - икономика, друго... Но щом съм бил добър спортист, ще се настроя да съм добър и в живота. Адаптирам се."

Зала Спартак Плевен е следващият проект: "Ще помогна с каквото може да възродим този велик клуб. Продължавам да мечтая за медали, които да носят моите състезатели. Чакаме следващия Детелин Далаклиев."