Новият директор на школата на Пирин Благоевград Радостин Александров даде ексклузивно интервю за Gong.bg, за да обясни целите си за новия амбициозен проект с "орлите". 

Бившият шеф на школата на Спартак Плевен засегна най-разнообразни теми, споделяйки как е оползатворил времето си по време на социалната изолация покрай пандемията от коронавирус и как се е стигнало до започването на проекта в Пирин. 

Александров сподели причините, поради които е напуснал Спартак Плевен, както и изясни краткосрочните и дългосрочните си цели в клуба от Благоевград. Самият той обеща, че в работата с юношите на клуба ще бъдат използвани редица нововъведения по европейски модел, непознати до момента за българските футболни ширини. 

- Здравей, Ради! Как прекара последните няколко месеца по време на пандемията от коронавирус и извади ли някакви лични изводи за себе си от тази ситуация?

- Наложиха ми се няколко пътувания по работа, но предимно бях у дома. Възползвах се от времето което имах да науча нови неща и да се усъвършенствам. Онлайн обучения, уебинари, разговори с колеги, които преди нямахме възможност да проведем. Ситуацията бе неприятна, но вярвам, че се възползвах оптимално, за да наблегна върху своето развитие.

- Световният и български футбол бавно, но сигурно се завръща. Как смяташ, че тази криза ще се отрази върху облика на футбола като цяло?

- Ще има отпечатък върху футбола за известно време, но вярвам, че много скоро всичко ще се завърне към предишното си състояние и нещата ще бъдат както преди. Надявам се сега да се даде повече шанс на млади футболисти.

- Да обърнем внимание и на едно събитие в личен план от изминалите няколко дни. Ти официално получи позицията на директор на школата на Пирин Благоевград. Как се случи всичко?

- Получих обаждане от главния скаут на Лестър през декември. Той ме запозна със ситуацията около Пирин и проекта, който се развива там. Сподели ми, че от Благоевград са ги потърсили за да препоръчат човек, който да оглави академията. Англичаните казали, че Пирин имат точния човек за позицията в България и няма нужда да търсят чужденец, препоръчаха ме на клуба и оттам тръгна всичко.

- Какво те заинтригува в този проект, за да те накара да се присъединиш?

- Да бъда честен, в началото не планирах да премина в Благоевград, тъй като се бях установил в Плевен и нямах намерения да напускам. След няколко срещи с ръководството на Пирин, в лицето на Ива и Греъм Уорън, визията която имат и начина им на мислене ме спечелиха, защото срещнах съмишленици. Всичко което ми представиха – като план за развитие на клуба, доверието което ми гласуват и подкрепата зад мен, бяха фактори които ме убедиха, че тук ще се чувствам добре и ще можем заедно да постигнем поставените цели.
Няма да скрия и че възможността да оглавя една от най-плодотворните школи в страната е огромно предизвикателство, на което не можах да откажа.

- За последно ти се подвизаваше като директор на школата на Спартак Плевен. Може ли да споделиш някои от обстоятелствата, които доведоха до раздялата?

- Преминах от един клуб в друг. Това са нормални неща във футбола. Няма някакъв скрит конфликт или недоразумения, които да доведат до това. В Плевен проекта работеше и за 18 месеца, вярвам, че успяхме да оставим отпечатък с работата си заедно с моите колеги. Най-вече, надявам се, върху начина на мислене и отношението на играчите. Там нещата ще продължават да се случват и отношенията ми със собственика на клуба няма да се променят, тъй като имаме огромно уважение един към друг и ще продължа да помагам с каквото мога. Нещата които прави той за футбола и подрастващите са достойни за възхищение.

- Какви уроци в позитивна насока може да вземеш от едногодишния престой в Плевен?

- Уроците са много. Опита натрупан там, със сигурност ще ми бъде полезен занапред. Успяхме да покажем на футболната общественост, че в Плевен има потенциал да се развива футбола на високо ниво у нас, но за да се случва това трябва да има визия и целенасоченост. Плевен е футболен регион, но липсата на задружност и деленето на футболните хора води до състоянието в което се намира футбола там в последните години. Най-важният урок за мен, а надявам се и за всички останали, би трябвало да бъде този – за да постигнем нещо трябва да работим всички заедно за това. Нямаме вече какво да делим, за да се разединяваме. Нека се подкрепяме, за да можем да върнем футбола у нас на нивото, което е бил преди няколко десетилетия.

Радостин Александров

източник: Гонг

- Да хвърлим поглед отново към новия ти проект в Пирин. Какви са целите и евентуалните срокове на изпълнението им?

- Поставените цели са много амбициозни. Те са насочени към развитието на децата в академията и осигуряването на условия и процес, които да осигурят възможно най-висок шанс за реализация в професионалния футбол. В клуба се инвестира много и тепърва промените ще дават резултат, но трябва да има и търпение, защото е нужно време за подобно нещо . Затова и сроковете са дългосрочни. Разработената концепция е с 5-годишен план, който може да се удължи до 10-годишна програма. Задали сме си цели, които да преследваме в следващите 5 години и вярвам, че са напълно постижими.

- Ти взе част от екипа си от предишни работни места със себе си. Успя ли да убедиш и някои от бившите си футболисти да те последват в Благоевград?

- Държа да отбележа, че нито в преминаването ми в Плевен, нито сега при идването ми в Благоевград, деца от Стара Загора и Плевен не са ме последвали. Не съм убеждавал и никого да идва с мен. Децата и техните семейства имат достатъчно добра представа за мен и моята работа от последните години, за да вземат сами решение къде да продължат развитието си занапред. Ако съм ги подвел или разочаровал в годините, то съвсем нормално би било те да продължат своето развитие на друго място. Интерес има към всеки един от тях от всички водещи клубове в страната. Обещанието ми към ръководството в Плевен бе да не взимам нито един играч от Плевен или от тези, които бяха там при пристигането ми. Имаше играчи от Спартак, които искаха да преминат в Пирин, но трябваше да им откажа, заради поетия ангажимент към собственика на клуба.
Относно екипа – нормално е, когато познавам работата на някои колеги, които са се доказали със своите знания и умения през годините, да им предложа да продължим да работим заедно.

- Може би следващият въпрос ще те отегчи, защото е задаван много пъти. Все пак, какво не достига на българските играчи от една възраст нататък, за да израснат според европейските стандарти? В България със сигурност има много талантливи деца до възрастта 15-16-годишни.

- Има, да. Те са талантливи и след тази възраст, но отношението на някои значително се нарушава. Проблема е комплексен, казвал съм го много пъти. Проблема е в ръководителите, треньорите, играчите, родителите, условията, манталитета и всичко останало. Във всички направления има позитивни промени, но за да потръгнат нещата трябва време и постоянство. Не ни достига това постоянство и желанието да надграждаме процеса точно тогава, когато е най-трудно.

- Какви стъпки и методи ще искате да приложите с вашия екип в Пирин, за да намерите свързващото звено при развитието на юноши?

- Включваме много нововъведения, които за първи път ще намерят приложение в детско-юношеския футбол у нас. Разширяването на щаба в академията, подобряването на материалната база и пособията с които ще работим, оптимизирането на цялостните условия за играчите в школата, изграждането на целенасочен, дългогодишен план за развитие, насочване върху развитието на единиците в отборите и много, много други неща, които вярваме, че ще доведат до постигане на поставените цели.

- Смяташ ли, че има развитие през последните години в работата в школите в България, или напредъкът е твърде незначителен?

- Със сигурност има напредък. Направиха се много нови бази с подкрепата на Българският Футболен Съюз и Министерството на Младежта и Спорта, обърна се много повече внимание от тях към детско-юношеския футбол и това започва да дава резултат, но е още рано. Вярвам, че направените промени в последните няколко години, ще се усетят и ще дадат резултат в следващите няколко. Но отново – ще трябва време, търпение и желание за развитие, защото свършеното до момента не е достатъчно и ще трябва да се прави още. Напредъкът не е незначителен – ще бъде незначителен, ако започнем отново да делим и рушим изграденото до момента.

- За финал – какво би посъветвал талантливите български юноши, които вече са пред влизането в мъжкия футбол?

- Съвета който давам на играчите, които са близо до навършване на пълнолетие е следният: Повечето от тях са отдали живота си на футбола в последните поне 7-8 години, а някои дори и повече. Остават им няколко последни стъпки, които са определящи за това дали ще играят на професионално ниво или не. Тяхното отношение, дисциплина и поведение ще определи дали това ще успеят или не. И успехът не идва с подписването на професионален договор, напротив, тогава тепърва започва истинският тест за тях. Когато минат няколко сезона и те са се утвърдили на професионално ниво, то тогава те вече ще са наясно с това какво им е необходимо, за да продължат да се развиват.