Новият треньор на Пирин Благоевград Владислав Вутов даде интервю за официалния сайт на клуба. В него той разкри за треньорския си път до момента, амбициите си, за селекцията и как се е стигнало до идването му Благоевград.
„Моят треньорски опит започва през 2012 година в школата на Локомотив София, където се занимавах първо с набор 95, от който излязоха Антон Славчев и Димитър Велковски. По-късно продължих с 2001/2002, където моето откритие е Боби Костов, който наскоро подписа с Ботев Пловдив, както и Мартин Петков, който в момента е в Ботев Враца. По-късно и двамата отидоха в Левски, където продължиха развитието си, като лично аз съдействах това да се случи. След Локомотив София имах престой в Левски, и на двете бази. Тогава все още Раковски беше база на на Левски София, където работех с U17, който беше първата елитна и единствена в историята на Левски-Раковски.
След това ме взеха на Герена с набор 2004, от който излязоха Денис Динев – дълго време, две години подред игра като централен защитник във втория отбор на ЦСКА София, а също така Антон Иванов, който последния сезон беше в Първа лига с отбора на Добрич и Марков, който мина през ЦСКА 1848.
Впоследствие дебютирах в мъжкия футбол, в отбора от Трета лига – Козлодуй. Целта там беше да се остави отбора в групата, тъй като три години подред постоянно изпадаха и взимаха лиценза на отбор, който не може да продължи и си сменяха преобразуванието, но отборът беше един и същ. И така задачата се изпълни. Но като всеки отбор в Трета лига – неорганизиран и без особени финанси – нещата там нямаше как да продължат прекалено дълго, тъй като Атомната централа в Козлодуй не участваше финансово в този проект.
Оттам отидох в школата на Септември, където водих U17 – деца и юноши, родени през 2001 година. Оттам също има доста футболисти, които играят професионален футбол в момента.
След това отидох в Царско село, на набор 2004 в школата. Дадохме пък на няколко футболисти, които играят професионален футбол в момента, като Светльо Вуцов, който беше при нас – вратар, впоследствие той отиде в Септември, после в Славия. Дилян Георгиев, който за последно беше в Оборище, Локомотив Горна Оряховица и още е там, Димитър Петров, Божидар Томовски, който дебютира при мен в Първа лига – сина на Томаш, който в момента е в Септември.
Общо взето с набор 2004 на Царско село така се направи един доста добър отбор, от който се качиха доста футболисти в представителния отбор на Царско село, където започнах да работя, когато дойде Никола Спасов. Пътят беше дълъг – от Трета във Втора лига, от Втора в Първа. Задържахме се в Първа. След това нямаше възможност да го последвам в Монтана и останах в Царско село, където първо работех сам в първия отбор, после дойде Любо Пенев. След Любо Пенев пак бях в първия отбор като старши треньор.
Отново ме поканиха в Септември, след като Царско село решиха, че няма да продължават като футболен клуб. Което означаваше, че трябва да се търси отново работа. И отидох в Септември, където ме поканиха в елитна пак възраст, детско-юношески футбол. Но там преседях само две-три седмици, защото Росен Кирилов ме покани в Ботев Враца да работим заедно. След неговото напускане останах за кратко като старши треньор там. Даже подписах договор, който естествено не се изпълни, защото се направиха размествания и дойде друг треньор.
След това бях поканен лично от Борислав Михайлов, лека му пръст, да водя гарнитурите 15-16 годишни, националния отбор на България, което направихме с доста голям успех, тъй като спечелихме два международни турнира. Отделно за мене нещата са успешни, тъй като и 15, и 16-годишните тогава – а вече те са 17-18, нали, защото мина време – на 85-90% отборът е един и същ, което показва, че селекцията е сравнително успешна“, обясни подробно Вутов.
Той разкри и как се е стигнало до поканата от Пирин.
„Имах възможност да дойда в Пирин още преди три години. От тогавашното ръководство бях поканен, но нещо не се стигна до последен разговор, за което няма виновни, не знам защо се разминахме и какво точно се случи. И сега вече с новото ръководство беше воден разговор с мене, което аз с удоволствие приех, тъй като познавам хората, които ръководят клуба и са много сериозни.
Освен това предложението, което те ми направиха, отлично ме устройваше, а именно да се имплементират млади футболисти покрай опитните в Пирин и в този отбор да играят 70-80% изцяло футболисти, родени в този град или около него. Хареса ми това, че по честен път искат да катерят стълбицата нагоре, което е така отлично като проект и идеално съвпада с моите философии. И не на последно място – имам пълен картбланш да развивам своите идеи без външна намеса. Това е нещо, което натежа и така приех.
Имаше разговори преди четири месеца и втори не последваха и си мислех, че пак е отпаднал вариантът, както и първия път, но този път нещата бяха изпипани. Просто хората чакаха до последно да се установи всичко, свързано със собствеността и документацията на клуба.
Също така това, което ме привлече, е, че ситуацията е изключително тежка в Пирин. Години наред клубът се е управлявал, как да кажа, не в дългосрочен така план и всичко е било нещо моментно. И най-притеснителното, че е имало етапи, в които е имало доста средства, а по нищо не си е личало спрямо периодите, в които не е имало такива. Което показва, че мениджмънтът е бил катастрофален. И дългосрочният нов такъв план, който погледнах и разгледах със собствениците, ми даде увереност, че и малко пари да имат, те ще бъдат централизирани и насочени единствено и само към клуба. И че приоритет е да се изчистят всички стари ангажименти.
Абсолютно умишлено новият собственик не парадира и не иска да бъде под светлините на прожектора, а напротив – тихо, кротко да се опита да подреди къщичката. И мен това ми допада, защото всеки говори, всеки разбира, а никой не помага и не дава. Така, че нашето мото и философия е много работа и сериозно отношение, и уважение към града, към хората, които обичат Пирин, и към всичко това, което представлява футболният клуб. А и ще дойде момент и време, в което, да се говори и да се дават големи приказки и обещания. Даже разговорът, който водим с Вас, е и първият, който аз правя като цяло, защото аз също не съм фен на интервютата, на показноста, на приказките. Да свършим първо нещо, пък има време кога да го похвалим“, добави той.
Вутов коментира и селекцията в отбора.
„Селекцията я правя еднолично. Харесвам си някой – идва и всичко, което смятам, че е добре за Пирин, го обсъждам с Мартин и Адалберт Зафирови, след това на втория етап с Георги Калпакчиев. Всички заедно сядаме и смятаме дали ни е по джоба, дали ни е по вкуса от гледна точка на дисциплина, на характер, защото искаме в Пирин да има хубава атмосфера. Не търсим стари мрънкащи футболисти, които да потискат младите. Напротив – такива с опит зад гърба си, които да им помогнат те да разцъфнат и да разгърнат потенциала си.
Мики Орачев е добре познат ляв краен защитник, започва с нас и ще остане при нас. Тони Тасев, като нашата уговорка с него е, че ще помага страшно много на младите. Той ще има функции освен да вкарва голове и да подава за такива и да е важен за отбора, да помогне на със опита си, който има, на всички млади футболисти, които искат така да се развиват на позицията, на която играе той.
Със Слави Костов сме провели разговор. Аз съм с много приятно впечатление и изненадан как на неговата възраст футболист полага толкова много грижи да коригира килограми, да коригира физическо състояние и да направи едно второ завръщане, защото според мене, ако той направи всичко, за което сме говорили и което самият той иска, може да играе повече от една година футбол занапред. Остават
Краси Костов, Сашо Близнаков, Методи Стефанов, Иво Казаков, който имаше няколко предложения и оферти от Пазарджик“, разясни новият треньор на Пирин.
Добави ни в предпочитани източници в Google
