От последния в Mr Bit Втора лига тим на Пирин Благоевград са потърсили футболния мениджър Джери Перейра. Целта е било той да помогне със своите връзки и да докара футболисти, с които "орлетата" да запазят професионалния си статут.

"Пирин искаха да им помогна. Николай Петрунов, мой приятел, който е играл с мен, ме потърси. Той сега е спортен директор. Бях съгалсен. После обаче ми се обади и ми каза, че няма смисъл, защото не могат да плащат", призна пред Gong.bg Джери Перейра.

 "Помогнах за привличането на Лео Пимента от Вихрен. Той е отличен футболист. Дано Вихрен влезе в елита, Коко Динев е мой много добър приятел", каза още бразилският агент.

„Първият трансфер, който направих, беше в Беласица. Това беше и последният ми тим в България като футболист. Поиграх 2 години в Бразилия, след като напуснах тук. Там играх с Марио Соуза и Марсело Вава. След това единият пратих в Локомотив София, а другият – в Беласица. После Вава заигра в Левски, там се представи добре и така започна моята кариера като мениджър“, разказа Перейра.

„За мен България е повече от една страна, в която просто работя. Аз съм почти на 61 години, а съм в страната от 33-34 години. Повече време прекарвам тук, в България. Обичам я тази държава, тук са най-добрите ми приятели. Всичко, което имам, ми е дала тази държава и съм и много благодарен“, призна Перейра.

„Аз играех в Португалия, преди да дойда в България. Имах тежка контузия и бях опериран, а в този период бях в отбора на Куартеирензе. Там имах съотборник от България, на когото помогнах много с езика. Той пък ми каза, че с моята бързина и скок, ще мога да играя много добре в българското първенство. Аз приех. Той беше говорил със Славия, а аз след това се свързах с президента на клуба по онова време – Петьо Дончев. Така дойдох да се пробвам тук. Контузих се обаче на първия ден (смее се). Излекуваха ме обаче за един месец и продължих да играя, като направихме успешна година. Много добре ме приеха в България. След това 2 години нямах контузия, единствено ми счупиха носа. 1993-94 г. тук имаше много силни футболисти. Когато станахте четвърти в САЩ, аз бях в България. Много съм благодарен на Славия. Преди години им докарах един силен футболист – Жуниньо. Той отиде под наем в Левски след това, а накрая го продадохме в Турция. Гордея се, че играх 3 години в Славия, като накрая ме продадоха в Гърция. Футболът в онези години беше религия в България, всеки стадион беше пълен. Но сега го има това, но по-рядко. Така беше на Левски – ЦСКА, все едно бях на Фламенго – Флуминензе“, заяви Перейра.

„Преди години карах бразилски футболист за 800 евро на месец, а сега иска минимум 10 000 евро. Във втора дивизия на Бразилия има играчи, които взимат по 35-40 000 евро на месец. Бразилците искат да идват в България, защото тук е спокойни, няма престъпления, като в Бразилия. Тук е спокойно, храната е хубава, може би много от българите не знаят колко е хубава тази страна. Тук си купих апартамент, лиценз изкарах в България, фирмата ми е регистрирана тук. Но животът ми е постоянно пътуване – България, Бразилия, Аржентина, Колумбия, Португалия“, добави Перейра.
„България повече никога няма да има отбор като през 1970 или през 2002 г. И България също няма да има тим като онзи през 1994 г. Сега тренират 45 минути, а мачът е 90 минути. Едно време се тренираше по 3 часа. Легендата Зико е тренирал само изпълнение на фалове по 3 часа. И след това защо решавал мачовете след удари от фал.... България имаше хиляди добри играчи. Искренов, Пламен Гетов, Сираков, Михтарски, Илиев, след това Гонзо, не може сега да няма. И в Бразилия вече няма половин Роналдо, половин Роналдиньо. Имаше дузина играчи за един пост. Сега в Бразилия нямаме централен нападател. Трудно ще е да намерим големи играчи. Няма да станем световен шампион поне още 10 години. Как ще сравняваме Ендрик с Роналдо Феномена... Едно време по цял ден ритахме, нямаше телефони и други занимания. Плажовете в Бразилия бяха пълни с футболисти, а сега не са“, завърши Перейра.

Добави ни в предпочитани източници в Google