Иван Цачев облече за втори път зелената фланелка, за да помага на отбора през настоящия сезон във Втора лига. Офанзивният халф бе част от Нефтохимик и през сезон 2015/2016, отново във Втора лига. Роден е през 1989 г. , във Варна. Възпитаник е на школата на Спартак Варна, а на 13 години продължава обучението си в академията на Левски, от където започва и професионалната си кариера. Защитавал е цветовете и на отборите на Пирин, Славия, Калиакра и др.

- За втори път си в отбора на Нефтохимик. При предишния ти престой - през 2015/2016 г, отново Диян Петков бе старши-треньор на тима. С какво се отличават тези два периода?
- Предишният ми престой не беше успешен за мен. Първо, от гледна точка на личната ми статистика. Не бях в най-добрата си форма. Второ, отборът до последно се бореше да не изпадне. Това е по-проблемният от двата периода. Защото когато няма успехи, има напрежение и това се отразява на всички играчи. Сега е много по добре, най-вече като резултати. Това дава цялостно спокойствие в отбора и ефектът е забележим. Колективът е на топ ниво. Приятели сме не само в отбора, но и извън него. Събираме се често, излизаме заедно и сме сплотени.

- Кажи нещо повече за останалата част от екипа.
- Екип от професионалисти – това бих казал. Недялко Москов е взискателен и директен. Никога не би ни спестил това, което не му харесва, но и винаги казва когато е доволен. Старае се да не ни липсва нищо, за да можем да мислим само за футбол. С Петков сме работили заедно и друг път в Нефтохимик, както казахме вече. Сработили сме се, познаваме си характерите. Той е добър треньор и добър човек и уважавам това, че е винаги прям. Помага на всички ни, когато имаме нужда, влиза ни в положение за всичко. Кръстев е един работохолик. Аз се запознах с него сега, когато дойдох в отбора. Познавам и други хора като него, макар, че са голяма рядкост. Такъв е, например и Светльо Тодоров. Той е същият работохолик и перфекционист. Трябва да има такива хора във футбола. Жалко само, че това, което предлага българският стандарт е различно и не може да покрие техните очаквания. Станимир Димитров (Гигса) – той е душата на треньорския колектив. Вкарва изключителна атмосфера в отбора. Има уникално чувство за хумор и винаги успява да вдигне настроението. Евгени Русев е страхотен добряк и ми е много добър приятел.

- Развиваш се в школата на Левски. Как се случи преминаването ти от школата на Спартак Варна в тази на Левски?
- На 13 години отидох в школата на Левски, минах през всички формации и стигнах до мъжкия отбор. Преди това бях юноша на Спартак Варна. Имаше турнир в Албена, играхме срещу Левски, ЦСКА и други отбори. Левски ме поканиха за една седмица на проби, заедно с още едно момче от Варна. Харесаха ни и останахме там. Първата година беше мъка. Само това, че бяхме двама ни помагаше. Всяка седмица си хващахме влака за Варна. Но в последствие ни хареса. Нови приятели, училище, съвсем друг живот. Започнах да се прибирам във Варна само по празниците и в лятната ваканция.

- Правиш дебюта си в професионалния футбол в Левски? Имаш много добри изяви със столичния тим. Какво си спомняш от тогава?
- Тогава отборът имаше треньор, който не се страхуваше да рискува – Емо Велев - Кокала. Благодарен съм му, че ми даде възможност да играя в елитни мачове и да трупам опит. Тимът показваше колебливи резултати, редуваха се победи и загуби, което застрашаваше мястото му като треньор, но той, въпреки това, ме пускаше да играя. Хвърли ме в дълбоки води, както се казва. Това беше един специален сезон за Левски, а той ми даваше да се включвам в много важни мачове. Аз донякъде му се отблагодарявах с играта си.

- Харесва ли ти Бургас? Как се чувстваш тук?
- Да, свикнал съм си тук вече. Конкуренция е на моя роден град за морска столица, но аз си го харесвам.

- Какво правиш в свободното си време?
- Сега се занимавам със задачите от университета. Подготвям се. Иначе, когато почивам, излизам с приятели или правя други неща, които са ми приятни.

- Какво учиш?
- Уча в Свободния университет във Варна – „Администрация и управление”. Първа година ми е, но ще я взема за две. Тази специалност ми допадна. Мисля, че ще ми бъде от полза в бъдеще. В момента обучението е базово, а след втората година ще си изберем профили. Аз ще се насоча към спортния мениджмънт.

- Правиш ли вече професионални планове за след края на състезателната си кариера?
- Още нямам планове. За сега целта ми е да си завърша образованието, а от там нататък ще мисля. Няма сфера, в която да съм се ориентирал.

- Как видя срещата с Монтана? Защо се стигна до загубата с 0:2?
- Играхме добре, но в завършването на атаките не бяхме толкова съсредоточени, колкото Монтана бяха. Те, все пак, са в топ три. Стояхме като равностойни отбори, но те си използваха възможностите. Ние не стигнахме до много опасни положения, защото не успяхме да си развием правилно атаките.

- Виждаш ли прогрес в отбора през втория полусезон? 
- Да, виждам. Опитваме се да доразвием стила си и да добавим нови модели на игра, за да имаме вариативност в различните мачове и в различните ситуации. Стараем се да изпълняваме указанията на треньорите. Работим, за да подобрим и физиката си и мисля, че се получава. Едно мога да кажа със сигурност – каквито и проблеми да имаме по време на тренировките, когато дойде мача, всеки един от нас, дава максимума от себе си. Така беше предния полусезон, така ще бъде и този. Ясно е, има напрежение след всяка загуба, но когато дойде следващия мач, всеки си изчиства мислите и влага всичките си усилия за победа. Загубата с Монтана няма да ни спъне. Във футбола има загуби, има и победи. Имаме точки, което не означава, че не трябва да надграждаме и да се стараем да бием всеки мач, но и загубите са част от играта и това няма да ни отчая.

- Тази седмица отборът няма официален мач, а през следващата посрещате Локомотив /ГО/. Какви са очакванията ти?
- Очакванията са ми мачът да премине по коренно различен начин от този с Монтана – съответно да победим. Излизаме, мачкаме и даваме всичко от себе си.