19 април 1992 година – това е рождената дата на Емануил Манев. Още от най-ранна детска възраст футболиста от Бургас изпитва непреодолимо желаниe да бъде част от най-великата игра.

„Бях на около 7-8 години, когато започнах с футбола. От там започнах да правя малките крачки към футбола. Като започнах да ритам по училищата или да играя футбол и забравях за абсолютно всичко”, сподели футболистът на Царско село в интервю за DIEMA SPORT.

Първият отбор, за който Емануил Манев играе е и неговият любим тим. „Юноша на Нефтохимик съм, от 14 до 17 години бях в школата на Нефтохимик, която беше една от най-добрите, където станах и републикански шампион”, разказа още Манев.

В Бургас избора между Нефтохимик и Черноморец винаги изглежда сложен, но Манев признава, че старта му в школата на шейховете е бил добре премислен.

„Школата беше по-добра, а и сърцето ми е зелено. Определено съм за Нефтохимик още от малък. През 2013/2014 извоювахме влизане в елита и изкарах един сезон в А група, който беше неуспешен за мен и изпаднахме. Мисля, че предният ми престои, преди две години, беше малко по-успешен. Пак с лош край. Тогава отбелязах и първия си гол в А група с отбора на Нефтохимик”, коментира още Емануил Манев.

„Чувствах се недосегаем и сигурно бях най-щастливи човек. Имах и хубави моменти. Един ог тях е влизането в А група. Болно ми е, че сега отборът се подвизава във В група. Вината е на нас футболистите, но има и други неща, които определено оказа влияние. Дали шефове, неправилно управление и недостатъчната финансова мощ, така да кажем. Надявам се колкото може по-бързо бургаският футбол и най-вече Нефтохимик да се върне в професионалния футбол и най-вече в елита”, добави Манев.

Емануил Манев е поливалентен футболист и за него няма непозната позиция в офанзивната част на играта. Но малко известен факт е, че извън тренировъчния процес Манев е опитвал да действа и на непривичен за него пост като вратарския.

„Заставал съм на вратата и мисля, че горе-долу съм се справял добре”, казва Манев.

Въпреки добрите изяви на вратата в крайна сметка Манев се придържа към офанзивната част от играта, а това си има логично обяснение предвид идола на бургаския футболист.

„Моят идол беше Тиери Анри. Той много ме запали за футбола. Бърз, вкарва голове и може да изработи гола. Това ми харесваше много в него”, сподели още футболиста.

С богат опит край морето и престои в далечна Чехия сега Емануил Манев приема предизвикателството да помогне на Царско село да стори това, което преди година не успя – да извоюва промоция за Първа професионална лига.

„Имахме разговор с ръководството на Царско село и там условията са най-добри. С терени, стадион и това за мен беше едно много правилно решение да дойда в този отбор”, каза Манев.

Адаптацията за всеки състезател отнема различно време. Но двете попадения, които Манев реализира още във втория кръг срещу Пирин са атестат за това, че Манев бързо свиква с изискванията към него.

В свободното време Емануил Манев предпочита да релаксира сред природата. Разходките в планината действат доста ободряващо за футболиста, а желанието да види цяла София беше сбъднато от екипа ни.

„Допада ми, което е зареждащо. Дано съм презаредил батериите”, сподели Манев.

Освен разходките в планините – Емануил Манев има и други любими занимания, които практикува в свободното си време.

„Обичам да гледам предимно мачове, особено то Висшата лига. Да играя с приятели карти, билярд и най-вече плейстейшън”, разкри футболистът.

Въпреки опита на Манев и спечелените мини турнири в извънфутболните занимания, екипа ни се осмели да му отправи предизвикателство.

Опитът и класата на Емануил Манев в билярда и конзолните игри се оказаха решаващи, за да може той да надделее. Но обещанието за реванш е налице. А сега пред талантливия състезател остава предизвикателството колко попадения ще отбележи във вратата на съперника.