Този сезон бе исторически за Даниел Hayмов дo този момент. Вратарят се справи отлично като титуляр в ЦСКА 1948, който вървеше уверено към Първа лига. Освен това успя да влезе и в Топ 10 сред връстниците си на континента, след като в пет мача за младежкия национален отбор през изминалата 2019 година допусна само един гол. Бе обявен и за герой заедно със Станислав Иванов след победата над Полша, защото се оказа, че е пазил със счупен пръст. Заговори се също, че сериозен интерес към него има от Гърция, където е желан от Арис. Тимът от Солун обаче не успя да задоволи финансовите изисквания на „червените“ от Втора лига. Кулминацията настъпи в началото на пролетта, когато Наумов получи и първата cи повиквателна за мъжкия национален отбор, въпреки че не хвана ръка при загубата от Беларус в София през март. Даниел Наумов говори пред "Меридиан Мач".

– През миналата седмица, освен Великден, имаше и друг интересен ден, свързан с теб…
– …Денят на вратарите.

– Да. Как го отпразнува?
– Никак. Това е по-скоро дата, на която се отдава почит към големите имена на този
пост.

– Съотборниците ти знаят ли за нея?
– Да. Обадиха се и ми честитиха. Беше възможност да си поговорим.

– Как се справя вратар в тази обстановка, защото при вас тренировките са по-различни от тези на футболистите на другите постове?

– Много е трудно. От началото за мен не бе проблем. Излизах в парка и правех специфични за нас неща, когато мерките не бяха толкова стриктни. Но после дойде забраната и стана невъзможно. У дома няма как да правя такива тренировки.

– Има един български филм, който доказва обратното – „Любимец 13″.
– Не съм го гледал.

– Там един от главните герои, които са близнаци, се учи да бие удари в хола, а хазяйката му е в ролята на вратар. Няма ли кой и на теб да ти бие дузпи по този начин?
-Не.

– Къде прекарваш изолацията?
– В София. Предпочетох да остана тук вместо да пътувам. А и нали това препоръчаха.

– Сигурно не ти е леко от този избор!?
– В началото, когато мерките не бяха толкова строги, бе по-добре. Но няма как – ще си седим у дома. Нали по този начин спасяваме животи. Това е най-важното. Хората да са здрави.

– Смяташ ли, че до 13 май може да настъпи промяна?
– Не знам. Това зависи от нас, които изпълняваме нарежданията, както и тези, които вземат мерките за справяне с кризата. Щабът има думата. Все пак не крия, че се надявам всичко да приключи по-скоро, а и хората да са здрави.

– Какво е първото нещо, което ще направиш, след като падне извънредното положение?
– Да отида на тренировка. Истинска, със съотборниците ми. Това е нещото, което ми липсва най-много.

– Чувате ли се със съотборниците ти?
– Почти всеки ден.

– Иначе как минава един твой ден?
– Тренировки. Най-вече за физика и готвене.

– Известно е, че си доста запален кулинар, имаш ли идея един ден да се хвърлиш в този бранш със собствено заведение?
– Не. Просто ми харесва да готвя. Това е и начин сам да си приготвям полезната храна, която е необходима за формата на един футболист.

– Не се ли опита да приготвиш нещо по-сложно, което си гледал по специализираните канали?
– Да, разбира се.

– И?
– Мисля, че се справих отлично.

– Коя кухня ти допада най-много?
– Италианската.

– Ястие?
– Спагети.

– Статистиката в Европа показва, че в момента това е един от продуктите, който се търси най-много в магазините.
– Сигурно. Готвят се сравнително бързо, а и по доста различни начини.

– Има ли филм или сериал, който те впечатли?
– Сериали не гледам. Не си падам по тях. А от филмите не мога да кажа някой конкретен. Гледам кои са нови и ги свалям на лаптопа.

– В Европа вече се правят тренировки в някои страни. Други нямат търпение да се подновят първенствата…
– Според мен не трябва да се бърза. Не знам колко още време ще продължи тази ситуация.

– А как гледаш на мачовете без публика?
– Не са най-приятните. Пак казвам – в този момент не трябва да се бърза, а да се вземат най-правилните решения. Все пак вирусът още не е отшумял.

– Освен по клубните отбори той удари и по националните.
– Да. Точно преди да обявят, че спират първенството трябваше да се съберем за лагер с младежкия национален отбор. Знаете, че аз съм капитан там. Естествено, като такъв смятам, че имаме отлични възможности, за да се класираме на европейското първенство.

– Твърди се, че към теб има сериозен интерес от страна на чужди и родни клубове…
– Не искам да коментирам този въпрос. За мен не стои на дневен ред. Имам си отбор и в него се чувствам отлично.

– Мениджърите ти са чужденци. Как се свърза с тях?
– Те ме намериха. Гледали ме и се впечатлили. Така ме потърсиха за среща. Поговорихме и реших, че това са хората, с които ще работя.

– Говори се, че младите играчи като теб ще заемат все по-основна роля в родното първенство.
– Надявам се, че това наистина ще се случи. Но защо трябваше да се чака толкова много време? Не можеше ли по-рано да се търси такъв вариант, а не да се привличат чужденци. Освен това повечето от тях имат договори. Няма да е толкова лесно клубовете да се освободят от тях без последствия.

– Ще бъде ли честно, ако се реши да играете бараж със Септември, а не се зачете класирането до този момент, както се случи в Югозападната Трета лига?
– Много е рано да говорим за тези неща. Нека изчакаме първо да видим кога ще подновим тренировки.

– Доста клубове започнаха да намаляват заплатите…
– …Да. Смятам, че е нещо нормално. Аз от своя страна се радвам, че се намирам в такъв професионален клуб като ЦСКА.

– Във Втора лига обаче има отбори, които дори освободиха всички футболисти и обявиха, че ще завършат първенството, ако бъде подновено, само с юноши!
– Не е приятно, но мен другите отбори не ме интересуват. Не обичам да гледам какво се случва при тях. Имам си клуб и само той ме вълнува.