Днес се навършват 98 години от основаването на футболен клуб Етър (Велико Търново). На 24 април 1924 г. в сградата на тогавашната Девическа гимназия (сега Факултетът по изобразително изкуство в центъра) се свиква общо събрание на футболните деятели. Целта е съществуващите вече клубове в града да се обединят. Всички са “за”, а полемики предизвиква само името на бъдещия клуб – “Янтра”, “Орлов връх” или “Етър”. След горещи спорове надделява мнението клубът да бъде наречен на славянското име на р. Янтра.

„Виждайки, че разцеплението води до отслабване на футбола във В. Търново, основателите на МСК, макар и пръснати в четири враждуващи помежду си клуба, решихме да си подадем ръка и в името на прогреса на футбола в града клубовете да се обединят. Така на 24 април 1924 г. се свика Общо събрание в една от стаите на Девическата гимназия (днес – Факултет по изобразително изкуство). Събранието беше много бурно и масово посетено. Направени бяха три предложения за име на новия обединен клуб – “Янтра”, “Орлов връх” и “Етър”. След много горещи спорове клубът получи славянското име на река Янтра – “Етър”, разказва в спомените си Никола Илиев.

Така се ражда ФК “Етър” (Велико Търново).

През 2014 г. по повод на 90-ия юбилей на сградата, където е учреден “Етър” бе открита паметна плоча, на която на всеки 24 април желаещите поставят цветя. 

Името “Етър” идва от наименованието на реката Янтра, чието име е гетско и звучи като Атрюс. Най-ранното сведение за нея намираме у Херодот при изброяването на притоците на Истрос (Дунав). След това названието се среща чак през римската епоха у Плиний Стари във формата Ieterus, а у Анонимния географ от Равена и у Йорданес – като Iatrus.

Днешното название на реката – Янтра, произхожда от по-старото Етър/Йетър, което е наследник на тракийското име. Трябва да се отбележи изследването на М. Младенов, който отхвърля често изказваното в езиковедската литература твърдение, че реката се нарича Етър само в горното си течение, а в средното и долното – Янтра, използвано и от В. Георгиев за обосноваване на тезата му.

Като проучва българските говори на старото местно население в Средна Северна България, изследователят установява, че в нито едно селище от Велико Търново до устието сред носителите на традиционния говор не се среща Янтра, а само Йетър. Това твърдение е в съгласие и с формите на името от ХVII и ХVIII в. Jetar (у Петър Богдан) и ‘Ietеr (у митрополит Милетий Артоски). Т.е. много преди се казва Янтра, реката е носила името Йетър. С вмъкването на “н” в съвременната форма се стига и до днешното й име Янтра.

В крайна сметка безспорното заключение е, че “Етър” означава “бърз, буен, силен”.