Gulliver/Getty Images

Световното първенство по футбол през 2026 г. е историческо в много отношения. То е първото по рода си, което се провежда в три държави едновременно — САЩ, Канада и Мексико, и въвежда най-мащабната промяна във формата в историята на световните финали.

По терените на трите държави в Северна Америка ще се изиграят цели 104 мача в рамките на 39 дни. Шампионът ще се проведе в периода 11 юни – 19 юли.

Цели 16 стадиона в 16 града ще приемат двубоите. По-голямата част от мачовете (включително от четвъртфиналите нататък) се провеждат в САЩ (11 града). Мексико участва с 3 града, а Канада — с 2.

Официалното откриване ще бъде на 11 юни на легендарния стадион „Ацтека“ в Мексико Сити с мача Мексико срещу Южна Африка.

Големият финал е насрочен за 19 юли на „МетЛайф Стейдиъм“ в Ню Джърси, Ню Йорк.

За първи път броят на участниците е разширен от 32 на 48 национални селекции. Това променя изцяло структурата на груповата фаза и елиминациите.

За разлика от досегашните първенства, елиминациите започват още от шестнадесетинафинали (1/32-финали).

Първите два отбора от всяка група се класират директно, заедно с 8-те най-добри трети отбора от всички 12 групи.

Пътят към титлата: Бъдещият световен шампион ще трябва да изиграе общо 8 мача (вместо досегашните 7), за да вдигне златния трофей.

Разширяването на формата даде шанс за исторически дебют на по-малки нации и превърна турнира в истински глобален футболен фестивал, въпреки предизвикателствата, свързани с дългите пътувания и различните часови зони в Северна Америка.

По-долу може да намерите най-важните дати и събития от досегашните световни финали.

Пионерите и златната ера на Пеле (1930 – 1970)

Тази епоха ражда турнира, преминава през прекъсването заради Втората световна война и завършва с превръщането на футбола в глобален феномен.

• 1930 (Уругвай): Провежда се първото Световно първенство с едва 13 поканени отбора. Домакините от Уругвай стават първият шампион след победа с 4:2 над Аржентина.

• 1934 – 1938: Италия доминира под ръководството на Виторио Поцо (единственият треньор с две титли) и печели два поредни трофея.

• 1950 (Бразилия): Култовият мач „Мараканазо“. Пред близо 200 000 зрители на стадион „Маракана“ в Рио, Уругвай шокира домакина Бразилия с 2:1 и взима втората си титла.

• 1954 (Швейцария): „Чудото от Берн“. Настоящият „Златен тим“ на Унгария (с Ференц Пушкаш) губи на финала от Западна Германия с 2:3, въпреки че по-рано в групите ги побеждава с 8:3.

• 1958 – 1962: Светът се запознава с 17-годишния тогава Пеле. Бразилия печели две поредни титли, като през 1962 г. се справя дори след ранна контузия на Краля, благодарение на гения на Гаринча.

• 1966 (Англия): Футболът се „завръща у дома“. Англия печели единствената си титла след драматичен и спорен финал срещу ФРГ (4:2 след продължения) и хеттрик на Джеф Хърст.

• 1970 (Мексико): Смятано от мнозина за най-красивото първенство. Бразилия печели третата си титла с извънземен състав (Пеле, Жаирзиньо, Тостао, Ривелино) и получава правото да задържи завинаги оригиналния трофей „Жул Риме“. Пеле остава единственият футболист в историята с 3 световни титли.

Ерата на тактиката и гения на Марадона (1974 – 1994)

През тези години играта става много по-физическа, комерсиална и тактически зряла, а на сцената излиза нов футболен бог.

• 1974 (Западна Германия): Сблъсъкът на две философии. „Тоталният футбол“ на Нидерландия, воден от Йохан Кройф, губи на финала от изключително организираната домакинска машина на ФРГ, предвождана от Франц Бекенбауер (2:1).

• 1978 (Аржентина): Домакините триумфират за първи път под диктата на военна хунта в страната. Звездата Марио Кемпес извежда „гаучосите“ до златото.

• 1982 (Испания): Паоло Роси се завръща след наказание, вкарва хеттрик срещу фаворита Бразилия и извежда Италия до трета световна титла.

• 1986 (Мексико): Първенството на един човек – Диего Армандо Марадона. В мача срещу Англия той вкарва два от най-известните голове в историята: скандалния с „Ръката на Бог“ и гениалния „Гол на века“ след дрибъл покрай половината английски отбор. Аржентина е шампион.

• 1990 (Италия): Едно от най-дефанзивните първенства. ФРГ си отмъщава на Аржентина за предния финал и печели с 1:0 след спорна дузпа.

• 1994 (САЩ): Историческо първенство за България, която стига до 4-то място, а Христо Стоичков става голмайстор на турнира (6 гола, поделено с Олег Саленко). Бразилия печели четвъртата си титла след първия финал в историята, решен с дузпи, където италианската звезда Роберто Баджо пропуска съдбоносния удар.

Европейско доминиране и модерният триумф (1998 – 2022)

През новия век броят на отборите нарасна на 32, играта стана по-бърза от всякога, а турнирите се разшириха извън традиционните си граници в Азия и Африка.

• 1998 (Франция): Зинедин Зидан вкарва два гола с глава на финала и носи първата световна титла на Франция, побеждавайки мистериозно бледата Бразилия с Роналдо (3:0).

• 2002 (Южна Корея и Япония): Първият Мондиал в Азия. Феномена Роналдо се завръща след тежки контузии, вкарва 8 гола (2 на финала срещу Германия) и носи петата рекордна титла за Бразилия.

• 2006 (Германия): Италия печели след дузпи срещу Франция. Финалът ще се запомни завинаги с червения картон на Зинедин Зидан, който удари с глава в гърдите Марко Матераци в последния си мач в кариерата.

• 2010 (Южна Африка): Първият Мондиал в Африка, преминал под звуците на вувузелите. Испания покорява света за първи път с прочутия си стил „тики-така“ и гол на Андрес Иниеста в продълженията срещу Нидерландия.

• 2014 (Бразилия): Германия става първият европейски отбор, спечелил титлата в Южна Америка. Първенството ще се запомни с историческото и шокиращо 7:1, с което немците разгромиха домакина Бразилия на полуфинала.

• 2018 (Русия): Младата и експлозивна Франция, водена от изгряващата звезда Килиан Мбапе, печели втората си световна титла след зрелищен финал срещу Хърватия (4:2).

• 2022 (Катар): Първият зимен Мондиал в историята приключи с може би най-великия финал, игран някога. След драматично 3:3 в редовното време и продълженията, Аржентина победи Франция с дузпи. Лионел Меси най-накрая вдигна единствения трофей, който му липсваше, циментирайки своето футболно наследство, въпреки феноменалния хеттрик на Мбапе във финала.

Вечната класация на шампионите:

Държава	Брой титли	Години на триумф
Бразилия	5	1958, 1962, 1970, 1994, 2002
Германия	4	1954, 1974, 1990, 2014
Италия	4	1934, 1938, 1982, 2006
Аржентина	3	1978, 1986, 2022
Франция	2	1998, 2018
Уругвай	2	1930, 1950
Англия	1	1966
Испания	1	2010