България почти сигурно отпадна от поредното голямо първенство по футбол. Ритуалното самоубийство с Швейцария на практика хвърли и двата отбора зад борда. С оглед традициите, програмата и най-вече наличния футболен потенциал „кръстоносците” са в по-добра позиция от нас, но това не е важно.

Снощи видяхме, че българският тим на Матеус може да играе някакъв футбол. Нашите наблегнаха на желанието и за малко да успеят. Отново, както в повечето загубени квалификации, липсваше малкото, което май ще се окаже голямо.

Няма я онази доза класа и самочувствие, които правят разликата. Понякога става въпрос за елементарните грешки в защита, друг път го няма последния, тънкия пас, а сега най-крещяща е липсата на голмайстор.

В четири мача българите реализираха един гол, при победата над аутсайдера Уелс. Снощи отново пропуските ни изядоха главата. Излезе, че Димитър Бербатов е меко казано незаменим в това отношение. Въпреки че и с него не успяхме да постигнем нещо стойностно, но все пак поне той вкарваше.

Солидна европейска класа се забелязва едва в двама от футболистите ни – Михайлов и Попов. Към тях, с някои условности, може да сложим и Станислав Манолев. Всички останали, които снощи играха с Швейцария са средно ниво, или под него.

Като стана въпрос за Ники Михайлов и Ивелин Попов, трябва да отбележим, че мястото на втория определено не в клуб като Газиантеп, което вероятно ограничава в някаква степен неговия потенциал. Трансферът му в по-класен тим най-вероятно е въпрос на време, ако всичко се развива със същите темпове.

Най-елементарната математика показва, че с двама-трима няма как да стане. Матеус до този момент удържа нещата, съумявайки да накара футболистите му да играят на максимума на възможностите. Някои негови решения са спорни, но всички скачат на първа в официалните срещи. Така ли ще е в мачовете „за здраве”, които неимоверно ще дойдат? Едва ли… Немецът говори, че трябва да се играе за националната фланелка, но така мислят в Германия…

На „Васил Левски” пропуснахме идеалната възможност да победим тим от добра класа. Първите 60 минути бяха доста хубави за нашите, но… Макриев стреля с глава в аут, шутовете на Попов излязоха в страни от вратата, а тези на дебютанта Спас Делев попаднаха все в ръцете на вратаря. Стилиян Петров също не съумя да ознаменува юбилейния мач номер 100 с важен гол.

Футболните срещи обаче се играят по 90 минути. В последните 30 бяхме готови и да си паднем. Михайлов в края спаси точката, с което по-скоро развали плановете на Хицфелд.

В общи линии истината е очевидна. С тоя ялов футбол, нямаме място на европейското. Явно отбелязването на гол ще се превърне в събитие след отказването на Бербатов, който не сметна за необходимо да бъде на стадиона в съботната вечер. Човекът снима реклами, гледа си детето и почива… Всичко все пак е въпрос на личен избор. Митко поне може да избира, а Матеус трудно ще открие точната опция в атака, поне в този момент.