Всичко приключи! Пак няма да играем на голям футболен форум! Така можем да обобщим случилото се в поредните квалификации. Победа срещу Норвегия ни оставяше в играта поне за бараж на Европейското догодина във Франция. Сега ще играем ролята на арбитър между Италия и Хърватия. Норвежците ни прослушаха на два пъти, а с играта, която показахме снощи на Националния стадион „Васил Левски” ще сме много добър арбитър! Т.е няма да пречим на никого. 

Воденият от Ивайло Петев отбор изигра възможно най-слабия си мач, в най-неподходящия момент. България бе страхлива, сива, скучна, безидейна, безлична. Можем да използваме още определения, но няма никакъв смисъл. Случва ни се за пореден път и май взехме да свикваме. Което е най-лошото! Аз лично не мога да се сетя откога българският национален отбор няма спечелен решителен мач. Или да го кажем по друг начин – кога за последно феновете си тръгнаха широко усмихнати от „Васил Левски”. Май беше през 2003-та след онова 2:2 с Белгия. Година след това записахме бенефиса си на финали – без значение европейски или световни. Да се върнем на онова 0:6 от Чехия през 2001-ва на „Летна” в Прага, 10 години по-късно на „Васил Левски”  и 0:0 със Швейцария, още стряскащото ни 0:1 от Чехия в София през 2013-та и сега Норвегия. Все решителни мачове, след които ние оставахме с пръст в устата! Така, че не е да не сме свикнали! 

Логичният въпрос е: Защо? В кого е вината? И тук нещата не са само черни или само бели! Вероятно е във всички по веригата – футболисти, треньорски щаб, ръководство. Да, така е най-лесно – посочваме само хората, които са под светлината на прожекторите, когато играе националния отбор. А пичовете по клубовете си стоят на сянка и нехаят. 

Националният отбор е върхът на пирамидата във футбола във всяка една страна. Под него са професионалните клубове, детско-юношеския футбол, аматьорския футбол, масовия футбол, футбола в училищата! Ще тръгнем наобратно – някой да е виждал скоро деца да гонят топката в училище? Или млади момчета да разцъкват с приятели на безбройните спортни терени в България? Не няма такива – всички са набори - 30 плюс! В детско-юношеския футбол скандалите са повече от хубавите неща – запалени коли на треньори, обвинения за сексуален тормоз от родители и т.н и т.н. Стигаме до представителните ни отбори! Героите от това лято – Лудогорец, Литекс, Берое и Черно море! 4 отбора с общо 10 мача в Европа и достатъчно време за моренце след това! Ами грандовете – Левски се блъскаше из втората шестица миналия сезон, сега бележи лек ръст – уверено държи 5-то място. ЦСКА води титанични битки със Сарая, Ихтиман и Чико Бяга. Е, какво искаме на тази основа! 

Футболът не е като останалите спортове! Особено в България! Не е като волейбола да му се организират две квалификации (едната с Пакистан), само и само да се класира някъде. Определено не е като леката атлетика и борбата. Двете федерации с най-големи субсидии от държавата. Поне там да имахме резултати. Ама не! БФС е единствената федерация у нас, която сама си осигурява средствата – без стотинка държавна дотация. Къде са ни успехите в спорта в последната година – Станилия Стаменова в кану-каяка, Даниел Асенов в бокса и ансамбъла ни по художествена гимнастика. Волея е пълна катастрофа, баскета е още по-ниско – тази година няма национален отбор, Гришо и Цвети ги бият под път и над път в тениса. От всичко изброено дотук как искаме най-популярната игра и представителният тим на България да са някакъв оазис? Не става! 

Но да се върнем към загубата от Норвегия! Селекционерът Ивайло Петев бе скъсан от критики за избора си за мача! Сигурно една част от тях са основателни! Да, националният отбор е пълен с хора, които не играят в клубовете си в чужбина! Тези, които играят в България ги видяхме през лятото – справка Милсами и Йелгава. Някой правил ли си е труда да проучи, колко от продадените в чужбина футболисти заиграват веднага в отборите си! Сигурно се броят на пръстите на едната ръка! Причината е, че те отиват в странство неподготвени. За което не са виновни Борислав Михайлов и Ивайло Петев в конкретния случай! Колко клуба не измрънкаха срещу новото правило за един млад футболист в състава – пак се броят на пръстите на едната ръка! Така че, тези които бяха в разширения състав срещу Норвегия плюс още 5-6 човека са играчите, на които може да разчита националният селекционер. Без значение дали се казва Лотар Матеус, Любослав Пенев, Ивайло Петев или Петьо Ивайлов. Това е материала и точка! Други няма! 

Всъщност има! Един, който събра на представянето си горе-долу толкова, колкото имаше на трибуните на „Васил Левски” в четвъртък вечер. Но той избра да гледа отвисоко и сигурно въобще не вижда какво се случва с бившите му съотборници. Избра най-лесното – да се откаже. В точния момент – когато подобри рекорда за голове с националната фланелка. За него решението сигурно е правилно, за мен е липса на характер.  

С всичко това дотук едва ли мога да си отговоря на въпроса който зададох по горе: Защо? Всъщност за да тръгнем нагоре трябва да сторим първо това. А промените трябва да започнат отдолу нагоре. Иначе ще бъде все така. Отвреме-навреме ще има някой решителен мач! Аху-иху и после тихо! До следващите квалификации и първите няколко мача от тях. Всъщност ние вече свикнахме!