Денят на истината - 3 септември 2015 година. Ден, след който има два пътя – продължаваме да мечтаем, или оставаме само с локалните битки в клубния ни футбол. Мачът България – Норвегия остана единствената искрица надежда, че може да живеем с европейски мечти, поне още няколко месеца. Клубният ни футбол се издъни жестоко в Европа и само шансовете на националния тим за нещо по-значимо ни оставят в европейската игра. Тези шансове обаче минават през спечелването на три точки срещу скандинавците.

Реално погледнато националният отбор е поставен в поза партер – много проблеми, малко игрови минути и големи очаквания. Проблемът с малкото игрови минути на основните футболисти по клубовете и недостатъчно добрата форма на тези, които играят, е ясен. Този проблем бе разискван многократно. Ивайло Петев отнесе куп критики за повиквателните – защо този, а не онзи. Ясно е, че отговорността е на треньора, ясно е, че опциите не са много, ясно е, че се търсят футболисти, играли мачове с подобен заряд, независимо дали са в топформа или не. Тези неща Ивайло Петев ги знае. Знае също така, че при подходяща мотивация, всеки един добър футболист може да направи 90 силни минути, дори да не играе редовно в клубния си отбор.

Поредицата от контузии също оказват негативно влияние. Трима окапаха. До мача има още няколко часа и дано да няма нови с травми. Не трябва да забравяме, че ни предстои и гоствуване на Италия.

Провал тази вечер със сигурност ще отприщи още по-голям негативизъм, който витае около националния тим в последните няколко седмици. Нормално и фокусът да бъде в него, защото то друг фокус не остана (освен екзотичното присъствие на ЦСКА в аматьорския футбол). Лошото е, че фокусът е много далеч от позитивния, с който би трябвало да е зареден представителният ни отбор.

Последните няколко седмици доста от футболистите го казаха в прав текст – „не играем в Барса и Реал, знаем си възможностите“. Това е факт, но и причина отборът да може да победи с колектив, хитрост и тактика. Това е оръжието, което трябва тази вечер да бъде използвано. Да, футболистите не играят редовно, голяма част от тях не са във върхова форма, но трябва да се стегнат за следващите 90 футболни минути от живота си. Идва и ролята на лидерите, а тя в такива моменти е изключителна.

Нека поне в деня на мача опитаме да заредим националите с положителна енергия.