Националният селекционер или „Спасителят в ръж/да/та на българския футбол” направи така дълго витаещото във въздуха потъпкване на принципите. Повече от коректно бе, да не се викат играчи за двата мача с Беларус, под формата на „скрити лимонки”, които могат да изгърмят още за следващия мач на „А” отбора. Връщането на Захари Сираков и Илиян Стоянов /под прикрита форма в „листата на чакащите”/ поредното експериментче, което държавният тим трябва да понесе на гърба си.

Чувам вече, подхвърляния от сорта: „Глей го с’аа, тоя чорбар, кат’ нема к’во да си пише за тъпия отбор, се хванал да яде Мъри”. С твърдото убеждение, че критиките, които съм отправял години наред към ЦСКА са далеч повече, от „острите” въпроси, които са и ще бъдат задавани на треньора-шампион-професор, само повдигам няколко вежди.

Мой колега веднъж влезе в студиото с вестник в ръка и зададе въпрос на водещия Русев: „Ти знаеш ли къде е Томск?” Естествено, че конкретна географска информация Русев нямаше и това е най-нормалното нещо на света. „Шефе, а знаеш ли къде е Перм?” Ами, пак същото, нали? Поводът преди време бе, че Сашо Младенов, носил дълго време капитанската лента на националния младежки тим, просто намекна някои неудобни нещица. Колеги, само да вметна, че Том е с няколко места преди Амкар в класирането. В момента, но и в крайното класиране за миналия сезон. Къде е принципът?

Мъри викал само титуляри! Чудесно, мъдро. Ами освен Сираков и Пеев, да беше викнал и Мартин Кушев – и той е титуляр. А Макриев се скъсва да бележи, че дори е голмайстор на тима си в Словения. И Иван Цветков вкарва, и Митко Рангелов. А Благо Георгиев направи дубъл в Сърбия. Къде е принципът?

А може би трябва да се примирим с извънземните качества на бившия играч на Апоел и Родопа. Или на изгонения по-крайно нетрадиционен начин от „Герена” Ил.Стоянов. Колко пъти се задаваше въпросът: „Кой го гледа Янкович?”, но сега далеч по-рядко звучи: „Кой го гледа Стоянов?” Къде е принципът?

Дотук с въпросите. Засега! Ясно е, че след като си взел втора поредна титла, вероятно и купа след часове, вкарал си отбора си в Лигата, ще вземеш двата мача с Беларус и т.н. си на върха на гребена и обираш славата около себе си като цъфнали майски рози. Нека обаче пак се разберем – хайде двете предстоящи победи над Беларус да не се изкарват като нещо невиждано във футболната ни история. Не ни отива.

Стоилов каза, че вече нямал място за повече трофеи. Нещата явно са на път да излязат от контрол. Сър Алекс може спокойно да се гръмне с неговата смешна колекцийка…

P.S. Споменатият в заглавието Томислав Русев няма нищо общо с цялата тема и ситуация, освен логичното му присъствие в студиото на Дарик, по времето когато бе зададен въпросът: "Знаете ли къде е Томск?"

Авторът се извинява за евентуалното причинено недоразумение.

*P.S.2 16.15 часа. Драги ми Смехурко, седя си днес у дома, разглеждам си нашия сайт и изведнъж гледам Александров ме замесил в НЕкаква параноична интрига. Турил ме в заглавие и ме пита къде е Перм?!! Нито знам, а и слабо ме интересува. Хубавото е, че свободата на словото в Гонг достига мечтани висоти – щом и мен ме подкарват, без дори да схващам защо. Мислех да отговарям на милия ми Ники, ама той сам си е отговорил. Къде, ли? Между 12-ти и 14-ти ред на горното коментарче. Брой като абитуриент и ще го намериш. Не е сложно, като да търсиш шифъра на Леонардо. Между другото, разбрах и нещо за Перм. Бил дълъг 7:2 километра. Твой приятел вечен – весел Патиланчо.