Победата си е победа! Трите точки за България вече са факт, Любо Пенев ги е отметнал в тефтера (може би е по-модерно в таблета) и продължава преследването на голямата цел. А както неколкократно повтаря не само той, но и шефът му Боби Михайлов тя е само една – класиране на Евро 2016. Дали като първи, дали като втори в групата, дали през бараж или репешаж важно е да сме в Париж след две години.

Толкова важно бе да вземем трите точки в Баку. Сторихме го като минахме по обиколния път. Там където друса повече. Като турболенцията в самолета на отбора над Кавказ. Ама пък той си кацна повече от добре в столицата на Азербайджан. Дотук със съпоставките.

Голямо браво на отбора. Да, Азербайджан не е Италия и Хърватия и няма да летим в облаците. Избраниците на Ел Голеадор загатнаха за доста футболни неща, направиха си традиционните грешки, но победиха. А победителите не ги съдят.

Голямо браво и за волята на отбора. Да измъкнеш закучен мач в последните минутки си е достойно за уважение. Някой ще каже, че късметът е бил с нас. ОК, може и така да е, но важното е че го търсихме до последно. На един скапан терен, в нечовешка жега.

Голямо браво и Любо Пенев. Закачи на кукичката не кой да е, а големият Ханс-Хуберт Фогтс. Ако не се сещате това е същият немски чичак, който занесе евротитлата от 1996 година в Германи. И вече със сигурност като чуе фамилията Пенев се изприщва. Чудесно проведен мач и изключително точни смени от страна на Пенев-младши.

Първата крачка е направена. Дали ще се окаже лесна, най-лесна, трудна или по-трудна ще разберем през късната есен на 2015-та. Баку остава зад гърба ни и то с позитиви спомени. Сега на ред е Хърватия. Там летвата е десетократно по-висока. Но пък и нашето самочуствие е по-високо. А и мачът ще бъде на Националния стадион „Васил Левски”. А хърватите добре знаят, че там и стените помагат.