Нова екипировка, нов помощник треньор, нова схема, първи мач за новата година... Много нови неща се събраха на националите преди контролата с Естония в Анталия. Изстрадалият фен на „трикольорите” може и да си е казал: „Абе толкова новости, то пък може да започнем наново”. Новото свързано с А отбора си остана добре познатото старо. Или както се казваше „Преоблякъл се Илия, погледнал се пак в тия”.

В Анталия не видяхме нищо ново. Сори, казахме вече за асистента, екипите и схемата. Уви, пущината не зависела от тях. С Естония пак отбихме номера. Играхме контрола, ей така да не си останем без нея. Не знам за съперниците ни, но едва ли някой ще излезе сега и ще ме убеди, че имаме някаква полза от този спаринг. Дано само не сме тествали как се играе пред празни трибуни.

По принцип открай време националният отбор не може да ни изненада с нищо. Ей така, нещата си минават покрай него, въртят се едни и същи фигури, чуваме познатото „Вдигаме главите, идват следващите мачове (или квалификации)”. Все едно и също.

Пробвахме със смяна на треньори. Не става. Пробвахме със смяна на екипировка. Не става. Сменихме схемата. Мамка му, пак не става. Е, то какво остана да се смени. Един защитник на ЦСКА предложи да се сменят сърца. Не става, звучи зловещо.

Просто трябва да се смени нагласата за този национален отбор. Ако ще го ползваме да се видим с мама, татко, гаджето, любовницата, да свършим туй-онуй докато сме в България – ОК. Няма проблеми. Но да се знае. Няма ли го желанието да се хвърлиш, да изореш земята заради фланелката, нека не трошим пари напразно.

Един от футболистите толкова му се играеше за националния, че мокър след мач на клубния си отбор се качи на такси, пропътува 300 километра и чакаше съотборниците си в хотела. Изненадани ли сте, че той бе най-добрият в сряда вечер. Защото му се играеше с екипа на България. Не беше дошъл да отбие номера...