Повторният дебют на Станимир Стоилов начело на националния тим отприщи челопеченско-подобни взривове от възторг. Още докато играчите се къпеха под душовете в съблекалнята на „Стад дьо Женев”, вече ехтяха залповете на възхвалата. Определения като „ново лице”, „възраждане”, „реанимиране” и много други девалвираха за отрицателно време в минутите преди полунощ на 11 февруари. Само дето никой така и не обясни каква е ползата от всичко това?

Мъри е в началото на нещо много сложно. Да опита да направи така, че народът като цяло да заобича малко повече този национален тим и най-вече муцуната му. И за тази цел му е необходимо страшно много старание и работа. Как ще я съчетава, барабар с клубните си задължения си е негова грижа. Явно, че докато Литекс има мач, Стоилов няма как да е на някой друг стадион из страната, за да гледа проекто национали от други тимове. Но историята в крайна сметка познава подобни случаи, в които треньор е успявал да се справи. С националния де, защото евентуалните клубни успехи на Мъри с Литекс засягат далеч по-малък „материал” от футболната ни общественост. Дано да успее, най-малкото защото всички ние в този кюп имаме нужда от това. Искаме България на големите форуми. Дори и само да участва – нищо повече на този етап.

Но сериозно ме притесни рискът от изместване на реалната представа, която може да заблуди новия национален селекционер. Относно възприятията му, относно преценките му. Видно е и че по-голяма част от прехвалите след бойкия хикс срещу Швейцария са изсмукани насила. В тях прозира някакъв втори план. Което отстрани погледнато изглежда смешно. И Стоилов може единствено да се срамува от подобно подлагане. Без разбира се да носи пряка вина за това.

И нека не забравяме няколко дребни детайла:

а/ преди прословутата загуба в Белград в ранглистата на ФИФА България бе на престижното 16-о място в света, а Швейцария на 27-о.

б/ Вчерашният ни съперник бе на последното европейско първенство единствено поради факта, че страната е много добре уредена и може да организира повече от добре подобен форум.

в/ Пламен Марков започна повторния си дебют в началото на миналата година отново с гостуване. На Северна Ирландия. Мачът обаче не завърши хикс.

г/ На 10 септември миналата година Швейцария падна като домакин с 1:2...от кого ли?

От две неща има нужда Стоилов: играчите му да са живи и здрави, че да има пълноценен избор за предстоящите битки и да намекне, на който трябва: „Пичове, няма нужда”. Защото като умен човек трябва да знае, че докато се изкачва и катери, всеки може да поспре за малко. Но докато пада или се спуска надолу – това няма как да стане.

Че то както е тръгнало, ако дай боже бием и Ейре и Кипър тази пролет, ще трябва да правим шествие-митинг, като онова през 90-а година на Цариградско шосе. И искаме, не искаме – ще трябва пак да веем сини знамена...