Как неумолимо тече времето... Сякаш беше вчера, когато цял един народ не спа от емоциите във вълшебната вечер в Париж, а всъщност от нея минаха вече... 24 години. 

На 17 ноември 1993 г. България записа една от най-големите си футболни победи, като закла "петлите" насред "Парк де Пренс" и се класира на Мондиала в САЩ'94. А там вече всичко е история. 

За този успех над Франция отдавна е казано всичко. И около тази дата винаги се намира някой дребен детайл, някой малко по-различен нюанс, който да запечата още по-ярко спомена в съзнанието. 

А той се отдалечава все повече в миналото, за съжаление. Вече са израснали големи футболни фенове, за които този мач е не просто разказ от родители и по-възрастни приятели - те дори не са били родени, когато България стига историческия си успех.

Затова нека свидетелите припомним какво се случи за тези, чиито впечатления са само от приказки. А с другите да се отдадем на сладка носталгия... 

И така, световните квалификации за място в САЩ приключват. България е в една група с Швеция, Финландия, Израел, Австрия и коравите французи. Преди последния кръг скандинавците вече са намерили място на финалния турнир, на който впоследствие ще завършат трети. 

България криволичи постоянно, като заради колебанията си в един момент изглежда, че Световното ще е мираж. Но тогава идва подаръкът от отдавна изпадналия тим на Израел, който побеждава Франция... на "Парк де Пренс" с 3:2. 

Всъщност, на "петлите" им трябва само точка от последните две домакинства с Израел и България и ще са недостижими на второто място. И след като израелците ни поднасят този неочакван подарък, Пеневата чета взима нещата в свои ръце. 

А в Париж е много трудно. Още в 32-та минута французите повеждат чрез футболното божество Ерик Кантона и сякаш всичко свършва. Но не! Емил Костадинов изравнява с глава след центриране от корнер доста бързо. 

Следват мъчителни минути за феновете и на двата отбора. За да се стигне до развръзката в последната минута на редовното време. Франция получава пряк свободен удар пред нашето наказателно поле, но незнайно защо Давид Жинола отиграва прибързано. 

Топката е овладяна от защитата ни, следва пас към Любо Пенев. Той, сякаш със затворени очи, пуска топката на скорост за връхлитащия по десния фланг Емил Костадинов. Коща стига до топката, напредва мощно и без замисляне отправя свиреп изстрел, вместо да подаде на свободния на другия фланг Христо Стоичков. 

Кълбото профучава над вратаря Бернар Лама, удря се в горната греда и спира в мрежата! 2:1 за България! Екстаз! Коментаторът на двубоя Николай Колев-Мичмана изрича култовата реплика "Господ е българин!". А на Световното в САЩ година след това тя се потвърждава. България започва похода за своя футболен Олимп, който едва ли скоро ще бъде повторен! Но поне споменът ще ни топли.