_small.png)
Халфът на Динамо Букурещ и националния отбор на България Георги Миланов даде специално интервю за Gong.bg. Той направи равносметка на изминалия сезон с "червените кучета", в който подобри рекорда си за най-много изиграни минути за първенство - 2714. Полузащитникът говори за бившия си отбор Левски, любовта към футбола и България.
Опитният футболист разкри какъв режим спазва, за да може толкова дълго време да бъде в отлична спортна форма. Миланов коментира решението от новия сезон в елита у нас четирима българи да започват в стартовия състав, както и предстоящия бенефис на Мартин Камбуров.
Успя ли да си починеш в тези няколко дни между края на сезона и лагера на националния отбор? Как се чувстваш?
- Благодаря за поканата. Почивката при мен е силно казано почивка, но се заредих няколко дни със семейството. Живот и здраве сега започва лагерът на националния отбор и съм готов и за него. Футболистите не трябва много да се оплакваме от липса на почивка. Аз го правя това много години и ми доставя удоволствие. Имал съм периоди, в които не съм могъл да играя футбол и тогава ми беше по-тежко. Не се оплаквам и се радвам, че изиграх толкова мачове за Динамо.
Каква е равносметката ти за сезона с Динамо Букурещ?
- Доста тежък сезон. Първите шест месеца също бяха доста тежки, трябваше да спасим отбора, а след това се изгради нов с добра организация. Този сезон, който сега свърши, надградихме с няколко качествени играчи, с добра организация и добра подготовка. Стилът ни на игра доста ни допада. Мисля, че направихме много добър сезон. Преизпълнихме си целта в топ 6. Това ни беше зададено като цел в самото начало. Мисля, че всички трябва да са доволни. Прекарах там, засега, година и половина доста успешно. Футболът е по-добър от този в България и се наслаждавам на моментите там. Мисля, че се получи доста добре.
източник: facebook.com/DinamoBucurestiOfficial
Бъдещето ти свързано ли е с Динамо, защото знаем, че договорът ти изтича?
- Още не съм взел окончателно решение за моето бъдеще. Все още водим преговори с Динамо. Доста интензивни са. Аз съм отворен като цяло. Надявам се в близките дни или седмица да взема решение, защото не искам да чакам толкова дълго. Искам да започна по-рано подготовка с отбора, в който ще играя. Не изключвам никакви варианти. Надявам се в близко бъдеще да взема най-правилното решение за мен, защото не е толкова лесно решение.
В личен план изпращаш сезон, в който подобри рекорда си за изиграни минути от периода ти в Литекс. Как успяваш да поддържаш постоянно такова високо ниво, защото в румънското първенство имате 40 мача?
- Да, така е. За първенство имаме 30 мача в редовния сезон и още 10 в плейофите. От тези 40 мача съм изиграл 39. Това наистина ме кара да се чувствам горд след такъв сезон. Положих много усилия и може би след 30 години промених много и начина си на живот. Спазвам хранителен режим, не си позволявам да употребявам алкохол, цигари, нямам и нощен живот. Предпочитам да си лягам рано. Съветвам младите футболисти също да спазват такъв начин на живот, защото това много помага. В момента навърших 33 години. Нямаше да повярвам, ако някой ми беше казал, че на тези години ще изиграя най-добрия си сезон откъм минути на добро ниво. Чувствам се прекрасно на тези години, въпреки многото лишения. Изпращам един много, много силен сезон с изпълнени цели. Горд съм с всичко, което постигнах през сезон. Поставям си високи цели и за следващия сезон, защото смятам, че мога да играя на високо ниво още няколко години.
източник: facebook.com/DinamoBucurestiOfficial
Още колко години смяташ, че ще играеш футбол?
- Много ми се играе футбол и тази година го доказах. Имах леки контузии, но бързо се възстановявах. Във всеки един отбор в Европа и България вече има изследвания колко бързо възстановяваш, както и за организма. Аз съм винаги в топ 3 на моя отбор като възстановяване след мачове. За това е много важно началото, как започваш. Аз съм започнал още на 17 години да играя професионален футбол и вече имам 15 сезона зад гърба си. Когато се запазиш да не пиеш, пушиш и ходиш по дискотеки, се получава. Мога да кажа, че съм пример за младите футболисти това, което постигам извън футбола в личен план. Когато от малък си свикнал да го правиш това нещо... Дори не съм си позволявал да пия алкохол, да пуша цигари и да излизам по дискотеките след трофеи или мачове в Шампионска лига. Това за мен никога не е било приоритет и така ще бъде винаги. Тези малки детайли са ме запазили толкова години. Това ми помага в момента. След 30 години ми се промени и мисленето. В момента се наслаждавам на един добър период, израснах много като човек. Като години не мога да си поставям за цел. Надявам се само да съм жив и здрав и да продължавам да правя това, което ми доставя удоволствие.
В социалните мрежи Динамо пусна снимка, на която си ти с двама млади футболисти. Тъй като съм бил свидетел в Левски как младите се допитваха до теб, учеха се от теб, сега в Динамо по същия начин ли е?
- Да, така е, защото в нашия отбор има много млади футболисти. Ситуацията с Левски и Димамо беше сходна, когато отидох. И двата отбора бяха на последните места и изграждаха отбора. На мен ми се върна това, което изживях за година и половина в Левски, сега и в Динамо. Имам предвид откъм респект и обич на фенове. Има много млади футболисти. Сега и ръководството на Динамо се опитва да ме задържи, защото в мое лице вижда пример, който не пропуска тренировка, който бяга най-много, който живее по начин, по който всеки трябва да живее. В отбора има много млади футболисти и предполагам, че през следващия ще има още повече, защото ще градим нов отбор. Това е една от основните цели на ръководството да ме задържи, защото виждат в мое лице човек, от който могат да черпят информация и професионализъм. Винаги ми е било радостно, когато мога да дам пример, да дам съвет, на тренировка да помагам на младите. Аз съм израстнал в такова поколение в Литекс, където започнах да играя със страхотни футболисти, от които черпих опит. Благодарение на тях и аз достигнах на такова ниво.
източник: facebook.com/DinamoBucurestiOfficial
Сега предстоят два мача с националния отбор - контроли срещу Кипър и Гърция. Могат ли те да бъдат подготовка, за по-трудното, което предстои след това, защото на България се паднаха може би най-трудните съперници в квалификациите (б.а. Испания, Турция и Грузия)?
- Надявам се, да. Предстоят две контроли, с които да изградим още по-добър облик на нашия отбор. Досега съм имал два лагера, сега ми предстои трети. Виждам млади, амбицирани момчета, които искат да дават всичко от себе си. Имаме добър колектив. Ясно е, че квалификациите са изключително тежка задача за нас. Това ще е ценен опит за всички млади футболисти. Надявам се всички да са здрави, да покажем добра игра и ще дадем всичко от себе си срещу тези доста големи и като класа, и като възможности отбори, срещу които ще се изправим.
Всички ни отписват, но имаме ли някакви шансове?
- Срещу такива отбори е трудно да се говори за шансове, ако трябва да сме реалисти. Аз съм сигурен, че ще дадем всичко от себе си. Играем срещу отбори, които разполагат със страхотни футболисти. Аз съм се изправял срещу такива футболисти и знам каква тръпка и удоволствие е. Трябва да изпитаме това удоволствие, да играем без страх и да покажем най-доброто от себе си.
източник: startphoto.bg
През последните години често тема около националния отбор е, че даден футболист е отказал повиквателна. На теб някога минавало ли ти е през ума да откажеш такава, защото не си бил викан, когато си бил в добра форма? Когато беше в най-добрия си период в Левски не те викаха в националния отбор, в началото на сезона, когато играеше много силно за Динамо, също. Помислял ли си да поставиш егото си пред националния отбор?
- Интересен въпрос. Аз съм бил и в ЦСКА Москва в Шампионска лига, когато не са ме викали в националния отбор. Аз обичам моята страна. Много ценя националния отбор. Никога през живота ми не ми е минавало през ума да се обидя на даден треньор. За мен националният отбор е кауза. Винаги, когато имам възможност и се чувствам добре, ще се отзова и ще дам всичко за националния отбор, защото ми е дал много. Доволен съм, че имам такава кариера. Когато Илиан Илиев ми се обади за първи път, за да ме извика под негово ръководство, бях изключително доволен. Имах лека контузия и казах на доктора на Динамо Букурещ, че има давам три дни, за да ме оправят и да дойда за мачовете с Люксембург и Беларус. Исках да изпитам тръпката и удоволствието да играя за националния отбор. Аз съм на 33 години и имам доста богата кариера в националния отбор. Винаги е било удоволствие и съм съм много щастлив, че съм сред повиканите. Изиграх тежък сезон с Динамо, с много мачове, но не ми е минавало през акъла да си взема почивка за тези два мача, въпреки че са контроли. Обичам националния отбор и с удоволствие ще отида и ще дам всичко за тима.
Защо толкова много държиш да играеш за България? В крайна сметка у нас националният отбор носи повече негативи, отколкото позитиви.
- Аз си обичам страната. Националният отбор ми даде много, когато бях млад. Даде ми да направя този голям трансфер от Литекс в ЦСКА Москва. Аз никога, наистина никога няма да откажа повиквателна за националния отбор. Тежки времена са, поколението не е толкова добро. Разбирам и вас журналистите, когато критикувате нас. Не се боя от критики. Аз съм човек, който е израснал на село и мечтата ми е било да играя за националния отбор и в Шампионска лига. Сбъднах си ги. Сега се наслаждавам на момента отново да съм в националния отбор, около мен да има млади футболисти и аз да съм пример за тях. Знам, че ни предстоят много трудни мачове, знам, че ще има и доста критики. Готов съм да дам всичко от себе си, ако треньорът разчита на мен в квалификациите.
източник: Startphoto.bg
Продължаваш да следиш отблизо и любимия Левски. Наскоро беше на стадиона на мач. Продължава да те влече към "Герена"...
- Вече две години съм извън Левски като футболист. Обичта на феновете не спира, навсякъде ме преследва и аз наистина съм много благодарен. Излезе възможност след победата ни в Клуж и треньорът ни даде три дни почивка. Дори не спах, взех си колата от базата и тръгнах към България. Като видях, че имам възможност да дойда на мача, да се видя с приятели, с феновете, дори не се прибрах до вкъщи, за да видя семейството си и дъщеря ми. Предпочетох веднага да отида на "Герена", за да усетя тръпката и емоцията. Тогава загубихме с 1:2 от Черно море. Стадионът беше пълен, имаше много деца, които искаха да се снимат с мен. Тези емоции, тази любов ме зарежда. Това е нещо, което не можеш да го купиш с пари. Винаги, когато имам възможност, ще бъда на "Герена" и ще подкрепям отбора.
Имам една интересна случка от месец март от баража с Ирландия. Бяхме там и три часа преди мача човек от националния отбор ме извика, защото група фенове искаха да говорят с мен. Излязохме аз и Марин Петков тогава, а феновете бяха на Левски. Тогава си поговорихме. В момент, в който започнаха да пеят името ми. Имам голям респект и винаги се разчувствам, когато говоря за феновете на Левски. Почувствах се все едно отново съм футболист на Левски. Те са навсякъде - това е най-големият капитал на клуба - феновете.
Търсили ли са те от Левски, тъй като договорът ти с Динамо изтича? Имал ли си някакви разговори с ръководството за завръщане на "Герена"?
- Никой от ръководството на Левски не се е свързвал с мен към днешна дата. Аз съм отворен един ден да се върна в Левски. Обичам клуба и феновете. Появиха се някакви слухове за различни отбори в България, че имали интерес. До мен и моят агент нищо не е достигало и не се е случило. Те и самите хора в българския футбол знаят пристрастията ми и сърцето ми къде е.
източник: startphoto.bg
През тази седмица се взе решение от новия сезон във всеки отбор в efbet Лига да играят минимум по 4 българи, а още един да бъде на пейката, в противен случай всеки клуб трябва да плати 400 000 лева. Доколкото знам в Румъния правилата са подобни. Какво е мнението ти за това решение?
- Това са едни малки стъпки на този етап, които мен много ме радват. Аз съм си патил от това правило в Русия през 2014 година. Когато подписах, имаше правило четирима руснаци да са на терена по 90 минути задължително. Това означава, че трябва да имаш минимум осем в отбора. Това много им помогна. Следващата година го вдигнаха на петима руски футболисти. Радостен съм и подрепям да се дава шанс на българските футболисти, без значение дали са на 20, 25 или 30 години. За мен не трябва да има ограничение на възрастта. Това нещо няма да даде резултат бърз резултат за една година, най-вероятно. Това обаче ще стимулира отборите да развиват школите си. Надявам се след година да вдигнат и таксите двойно или тройно, за да може всички отбори да погледат и да инвестират в треньори, школи и деца. Това е бъдещето на българския футбол. Надявам се това правило да се надгражда. Феновете на големите отбори - Левски, ЦСКА, Ботев, Локомотив, Берое, Черно море, жадуват да гледат български футболисти. Знам как публиката на Левски обича българските футболисти, когато си отдаден и показваш добра игра. Защо не през следващия сезон да го направят по четирима българи да играят задължително по 90 минути? Това означава, че трябва да имаш минимум 8-10 българи в отбора си. Това е половин отбор българи. Това е най-правилното решение.
Най-голямата разлика между румънското и българското първенство са стадионите. Като цяло няма смисъл да сравняваме двете първенства заради стадионите, на които се играят мачовете...
- След ЦСКА Москва подписах с МОЛ Фехервар. Тогава не бях чувал почти нищо за футбола в Унгария. Отидох там 2018 година и видях стадиони, организация. Сега отидох в Румъния и отново "Уау". Тези хора инвестират много през последните години в инфраструктура, школи, правила да налагат румънски футболисти и виждате, че бяха на Европейско първенство. Това е пътят. Виждам, че в ЦСКА правят страхотни неща за стадиона и базата. В Лудогорец знаете как е. В Ботев и Локомотив се правят добри неща. Надявам се и при Левски в най-скоро време да има развитие около стадион и база. Няма как клуб с такава история и фенска маса да не мисли за стадион и база. Сигурен съм, че и там ще се случат нещата. На един хубав стадион качеството на футбола нараства, а и цената на футболистите също. Надявам се и държавата да помогне, за да се подобри инфраструктурата. Хората се интересуват от футбола, без значение какъв е. Най-гледаемо е българското първенство.
Предстои ти едно доста приятно събитие - бенефисът на Мартин Камбуров. Ще се видиш с доста приятели...
- Изключително горд съм. Мартин Камбуров показа голямо уважение към мен. Дори не се и замислих, а веднага приех поканата. Ще се видя с приятели и легенди на българския футбол. Аз съм от тези хора, които много уважават българските футболисти, особено тези, които са постигнали много. Не съм имал възможност да играя с Мартин Камбуров в един отбор, но ме покани и аз приех. Много уважавам тези успели хора. Имал съм възможността през годините да играя на юбилея на Христо Стоичков, след това на Димитър Бербатов, а сега и на бенефиса на Мартин Камбуров. Това показва, че тези футболисти имат уважение към мен и към това, което правя. Призовавам всички да дойдат и да уважават този велик футболист и да направим едно шоу за младите и всички хора, които обичат футбола.
източник: facebook.com/DinamoBucurestiOfficial
Това ще бъде второ подобно събитие в България, тъй като наскоро имаше и благотворителен мач между легенди на България и Северна Македония. Повече такива събития у нас биха ли запалили младите към футбола?
- Като цяло, да. Нека да има повече такива събития. Имах възможността да следя и мача във Варна. Градове като Варна и Пловдив да видят тези велики футболисти и дано да запалят децата към футбола. Ако може всеки месец да има такива мероприятия, ще е много добре. Сега и с това правило, което се въвежда, е още по-добре за българския футбол, защото след 15-20 години може да няма наши футболисти, на които да се радваме. Българските отбори затова са създадени - да развиват футболисти и след години тези футболисти да прославят тези клубове по света и Европа. И когато имат юбилей, тези футболисти да радват младите. В последно време българските футболисти изчезват, защото не им се дава шанс. Това е и един апел към ръководителите, нека се замислят.
И през този сезон в доста мачове ти се налагаше да не играеш на позицията си. Как успяваш толкова лесно да преминаваш от една в друга, като не се забелязва разлика в представянето ти и в крайна сметка да си отборен играч?
- Още като юноша в Литекс играех на доста различни позиции. Тогава треньорите ми казаха, че мога да играя навсякъде. Така ми се разви и кариерата. В ЦСКА Москва нямахме дефанзивен халф и там бяха направили изследване, че мога бързо да разбирам тактическите указания на всеки един пост и да играя там. Тогава треньорът дойде при мен и ми каза, че срещу Байерн трябва да играя дефанзивен халф. Срещу Рома и Сити също. За мен нямаше проблем и се справих доста добре. Налагало ми се е да играя на различни позиции във всеки отбор - като ляво крило, дясно крило, дефанзивен халф. Никога не е било егото ми да е над отбора и да държа да играя на моята си позиция, да вкарвам голове. Аз обичам да играя атакуващ полузащитник, но много малко ми се е налагало да играя като такъв. Когато е имало дупка във всеки един отбор, аз съм я покривал. Сега с треньора ми в Динамо Желко Копич само ми показва с пръста къде трябва да отида и не коментираме повече. Преди мач, когато каже състава, аз вече знам като какъв ще играя. Дори не го и коментираме, защото той знае, че ще свърша работа. Много треньори показват уважение и респект към мен, защото аз никога не хленча и давам всичко от себе си на терена. Гледам отборът да побеждава и да имам отборни трофеи.
източник: facebook.com/DinamoBucurestiOfficial
Всички тези жертви, за които говорихме, компромисите за позицията на терена, защото не са много футболистите, които биха приели да играят на непривична позиция, заслужават ли си в крайна сметка?
- На този етап наистина си заслужава. Обичам футбола и се наслаждавам на това нещо. Не съжалявам за нито един миг в кариерата ми. Футболът ме влече, обичам го, изпитвам удоволствие. И сега разбирам доста неща. Надявам се да съм жив и здрав. В най-скоро време да реша и бъдещето си. Надявам се да показвам това нещо, което ме прави най-щастлив.
Мислел си вече какво ще правиш и след края на кариерата си?
- Аз съм обсебен от футбола. Денят ми минава в сутрешни тренировки, обяд. След това се прибирам и почивам. Инвестирам в себе си в храна и масажи. Със сигурност, след като свършва с футбола, ще се занимавам нещо, свързано с футбола. Аз живея с това повече от 25 години. Засега съм си поставил високи цели като футболист. Надявам се да нямам контузии и да имам дълга кариера като футболист.
