Капитанът на Литекс Ивелин Попов е един от най-силно представящите се футболисти на „оранжевите” от началото на зимната подготовка. Юношата на Левски наниза хеттрик в първия мач на ловчанлии на турска земя срещу китайския шампион Шанхай Шенхуа. Малко след това пък получи повиквателна за националния отбор за контролата със Швейцария. Попето говори специално за Гонг след равенството на неговия тим с хърватския шампион Динамо Загреб:

-Срещу Динамо Загреб не се получи много добър мач, защото те много накъсваха играта и гледаха ни противодействат повече с грубости. С оглед показаното на терена това 0:0 е напълно заслужено и за двата отбора. Не съм на мнение, че Динамо Загреб е най-класният съперник, с който сме играли тази подготовка. Със Зенит и Клуж направихме по-добри мачове въпреки, че записахме загуби. С тях играхме по-добър футбол, защото и те играха футбол. Един отбор само като рита, мач не става.

-Имаше няколко положения за гол. Какво не ти достигна да вкараш?

-В края на лагера във всички нас се е по насъбрала умора. И физическа, и психическа. Може би умората малко ни повлия – не бяхме толкова бързи в подаванията си. Може би заради това не успяхме да вкараме – не само аз, но и моите колеги.

-Това беше третата Ви контрола в Турция. Ти като капитан доволен ли си от нивото, което демонстрира Литекс?

-Мисля, че всички трябва да са доволни, не само аз. Само срещу Динамо не бяхме на нивото, на което иска да сме треньора. От показаното дотук, мисля че трябва да сме доволни.

-От началото на мачовете тук Станимир Стоилов те използва като централен нападател. Въпреки, че още в първия си мач направи хеттрик, свикна ли с новото си амплоа?

-Мисля, че свикнах. Най-важното в случая е, че където и да те постави един треньор, трябва да дадеш максимума от себе си да изпълниш задачите му. И щом той е преценил, че трябва да ме използва на този пост, аз искам-не искам, трябва да играя там.

-Това първите ти мачове като централен нападател ли са?

-Не. В юношите на Септември и Левски също съм играл на тази позиция.

-Къде ти е най-удобно на терена – отдясно, зад нападателя или като централен нападател?

-Мисля, че ми е най-удобно зад нападателя. Но всеки треньор си има различни виждания за моята игра и както знаете са ме поставяли на различни постове – и като външен халф, и зад нападателя, а сега и като централен нападател. Всеки наставник си преценява къде ще му върша най-добра работа и ме поставя там където прецени.

-Новите попълнения, които дойдоха в Литекс – Шандор, Дока Мадурейра, Ивайло Петков и Радостин Кишишев внасят ли класата, от която се нуждае отбора за да постигне целите си: титла и купа?

-Да, разбира се. И четиримата си личи, че са класни футболисти. Петков и Кишишев са имена и личности. Достатъчно са се доказали и в България, и в чужбина, и в националния отбор. Те са големи фигури в българския футбол, от които ще имаме много полза. Шандор и Дока също много добре се вписват в нашия отбор. Определено са класни попълнения.

-Изоставате на пет точки от лидера в първенството Левски. Мислите ли, че можете да стопите тази преднина и да триумфирате с шампионската титла в края на сезона?

-Ние главно за това говорим и за това работим. Накрая да се увенчаем с шампионска титла и с купа. Сега вече дали ще стане е божа работа. Но всички ще гледаме мач след мач да заличаваме тази точкова разлика и накрая ние да сме на върха.

-В този ред на мисли, следиш ли какво става в конкурентите Ви за титлата?

-Честно казано, не ги следя, а и не ме интересуват. Нито Левски, нито ЦСКА. Аз си гледам нашия отбор. Ние да си побеждаваме във всеки мач, пък другите каквото направят.

-Предстои ти ново предизвикателство. Пътуваш със Станимир Стоилов и с двамата ти съотборници – Ивайло Петков и Станислав Манолев за Женева, за контролата на националния отбор с Швейцария. Готов ли си за този мач, пренастрои ли се на вълна национален отбор?

-На футболиста такава му е съдбата. След един мач идва друг, искаш-не искаш трябва да се пренастройваш. Всеки иска и всеки обича да играе за националния отбор. Така че, пренастроил съм се, готов съм за това предизвикателство.

-Ти лично доволен ли си от факта, че клубният ти треньор вече ти е и национален треньор?

-Как да ви кажа. Доволен е силно казано. От една страна е по-добре защото ще ни наблюдава постоянно – как тренираме, как играем. Да ни казва дали е доволен, или недоволен от нас. Ако играем хубаво ще ни вика, ако не, дори и син да съм му няма да ме извика в националния.

-Има ли България шансове за класиране на световното първенство с треньора Станимир Стоилов? Ще внесе ли нещо ново в отбора?

-Разбира се. Аз и на ваши колеги съм казвал, че той е най-добрият български треньор. Не че го лаская или му правя някакви четки. Не съм първият човек, който го казва. Такова е всеобщото мнение във футболната ни общественост. Знаете, че мисленето му е много модерно, а разбиранията му за футбола са европейски. Мисля че, България има шансове, има и нужните футболисти. Само трябва да се обединят в едно, и да работят само за една цел. Защо тогава да не се класираме.

-Трябва ли да се гони задължителна победа срещу Швейцария? Това все пак е контрола и в нея Станимир Стоилов може да направи някои експерименти в състава?

-Разбира се. Ни евсе пак представляваме България и трябва да играем за победа. Сега вече дали ще се получи е божа работа. Във всеки един мач трябва да се играе за победа. Без значение дали е за България или за Литекс.

-От началото на престоя ти в Литекс твоите „съквартиранти” по стая по време на лагерите неизменно са продавани – Станислав Генчев в румънския Васлуй, Емо Ангелов в турския Денизли...Не мислиш ли, че е дошъл твоя момент, или пък да се готви Страхил Попов, който сега ти е „стаичка”?

-Аз се радвам, че всички, които са били с мен отиват да играят в чужбина. Мечтата на всеки един футболист в България е да излезе навън. Кога ще стане това никой не може да каже. Ако показваш силни игри ще те продадат, иначе няма как това да стане. Така че това е и божа работа, и твоя работа, и работа на шефовете. Вече те да преценят дали си за продаване или не си.

-Доста лагери Ви се насъбраха – 20 дни в Дубай, 16 дни в Турция. Липсва ли ти вече България?

-Разбира се. Всеки си обича родината. Лагерите тежат малко или много. Но през тези лагери се подготвяме добре и както виждате в Турция показваме добри игри. А като се приберем в България, като че ли малко не можем да си настроим начина на личен живот. И това води понякога до колебливи резултати. Но лагерите общо-взето тежат. На професионалния футболист не са му много приятни.

-Каза личен живот...Наближава 14 февруари. Как ще празнуваш далеч от приятелката ти Симона? Намерил ли си поне нещо, с което да я зарадваш като си прибереш в България?

-Честно да Ви кажа, въпреки че съм млад, аз съм малко старомоден. Лично казано, не го одобрявам този празник.

-Да не би да си за Трифон Зарезан?

-Ами по-добре Трифон Зарезан. Много ми е „американски” Свети Валентин. Иначе на Симона и казах, че като се прибера от Анталия тогава ще си получи подаръка. Предварително нищо не съм и обещавал. Ще си получи подаръка на 8 март. Две в едно. Този празник го харесвам повече.

-Тук в хотел „Риксос” (б.а.- базата на Литекс), има магазини на доста сериозни марки. Спрял ли си се на нещо?

-Да, наистина. Хубави магазини, на хубави марки. Аз подаръкът на Симона вече съм и го намислил. Сега няма да го обявявам за да е изненада. Ще го разбере на 8 март. Оттук лично на нищо не съм се спрял.