Настоящият селекционер на младежкия национален отбор Тодор Янчев разказа в подкаст на БФС как като петокласник е получил тежка контузия на подбедрицата, при която лекар му е казал, че никога повече няма да играе футбол. Въпреки мрачната прогноза, Янчев успява да се възстанови и благодарение на огромната си любов към футбола, преодолява препятствието, за да стане капитан на ЦСКА и успешен национал.
"Домът на футбола": Тодор Янчев след победата на младежите над Чехия
Днес той е треньор на младите ни таланти, пред които предстоят нови предизвикателства.
„Момче, ти повече футбол няма да играеш.“ Това казва лекар на Тодор Янчев, когато бъдещият капитан на ЦСКА е едва в пети клас. Историята разказа настоящият селекционер на младежкия национален отбор на България в подкаста на Българския футболен съюз.
Бившият национал е поредният гост във формата, като говори откровено за пътя си от родния Казанлък до капитанската лента на ЦСКА и шампионските титли с „червените“. Още като дете Янчев е изправен пред сериозно изпитание, след като тежка контузия почти слага край на мечтата му да стане футболист.
„В пети клас получих контузия, след като в мач ми счупиха и двете кости на подбедрицата. По пътя към болницата докторът започна да реже корите и чорапа, за да освободи крака. В един момент тръгна да прави същото и с бутонките, но го спрях. За тези обувки бях плакал много по време на екскурзия в Чехия с родителите ми. Видях ги пред един магазин и седнах да плача, докато не ми ги купят. И изведнъж докторът иска да ги разреже . . . Свалих ги сам и ги запазих, а той ми каза: „Момче, ти повече футбол няма да играеш.“ Аз плача, имам силни болки, но до мен стоят бутонките. След няколко месеца се възстанових и дори започнах да играя футбол в училище с патерици. Любовта към футбола беше много голяма“, каза Янчев, цитиран от БТА.
В разговора той разказва още как в един от първите си мачове за ЦСКА по неволя слага капитанската лента, а по-късно успява да я спечели за постоянно.
В близо 60-минутния разговор Янчев говори и за трансферите си в турския Трабзонспор и датския Рандерс, както и защо първоначално отказва първата оферта от „Българска армия“.
