България разгроми с 4:1 Черна гора в един много тъжен за нас ден. В него на Охридското езеро живота си загубиха 15 наши сънародници. Сега ще се окаже, че екскурзията им е организирана незаконно, ще се появят какви ли не срамни факти, от които ще ни дойде да потънем в земята всички. Трагедията е поредна, голяма и съвпадна с мач на националния отбор. Победата в него не ми носи радост. Не само заради случилото се в Македония...

Вместо да се обединим, да подкрепим отбора и да се надяваме да стане чудото, ние направихме точно обратното – опитахме се да се самоунищожим. Станимир Стоилов бе подложен на убийствени атаки от къде ли не. Вярно е, че той се компрометира в последните години, но също така е вярно, че Левски направи две много силни години под негово ръководство и изигра огромен за нашите стандарти брой мачове в Европа. Половината от тях бяха успешни и пълнеха „Васил Левски” и „Герена”.

Сега противниците на националния селекционер го критикуват, че вика в състава играчи като Кишишев и Телкийски. Вчера с голове на двамата обърнахме до 2:1. Първият подаде и ключовия пас към Стенли, който ни донесе точката в Дъблин, а голът на втория ни донесе хикса с ирландците в София. И „слепците”, мразещи Бербатов трябва да мълчат, защото капитанът ни вкара и асистира три пъти вчера. И Иванков е чул какво ли не по свой адрес, но и той е с ключов принос гостите да не решат мача рано-рано.

Адски тъпо е да се нагнетява напрежение преди важни мачове, а ние не спираме да го правим. Имам чувството, че половин България предпочита да види Мъри провален, отколкото точно той да ни класира на световното... Тъпо! Не – направо си е жалко!

Левскаро-цесекарщината така се е пропила в българския футбол, че направо го руши из основи. Както на клубно, така и на национално ниво. Аз съм от „синята” част, но куфеех като гледам Стоичков, Костадинов, Лечков, Любо Пенев и не ми е пукало, че „лъвовете” мачкат под ръководството на „червения” Стратег. Важното бе, че мачкат! А, за да го направят и те минаха през мъките, в които се намираме сега. Не ме интересуваше, че точно Стойчо Младенов е треньор на първия тим преди решителния мач с Чехия (1:6). Пак исках и вярвах, че може да бием...

Около двубоя на нашите с черногорците се видя що за народ сме... в момента, не в исторически план. Неприятната ситуация, в която се намираме в Група 8 бе достатъчен повод да се захапем един друг за гърлата. Треньори, играчи, журналисти, фенове – всички! Не знам кой, как и кога реши, че не всичко зависи от нас, но нещо се е пообъркал. Ако „чудото” стане и победим Италия, ще сме на 3 точки зад „адзурите” и на 2 зад Ейре, като имаме по-добра голова разлика от ирландците. Двата наши съперника играят един срещу друг в предпоследните мачове и както и да завършат помежду си, единият остава зад нас. Ако ние бием, разбира се!

Сега много хора ще кажат, че е невъзможно да си тръгнем с 3 точки от Торино. Точно в това е най-голямата трагедия – ние не вярваме. А без вяра трудно става! Дано поне Бербатов и компания да си вярват така, както си вярваха предшествениците им през 1993 г. Тогава ни трябваше „невъзможна” победа във Франция, а на предпоследния двубой приехме Австрия в София пред не повече от вчерашните 7 000 на националния стадион. Австрийците си тръгнаха с резултата на черногорците, а 7-те хиляди година по-късно бяха около 10 пъти повече при посрещането на „лъвовете” от Америка...

И тъй като Господ беше българин на „Парк де Пренс” ще завърша с обръщение към него: „Благодарим ти, Боже, че си ни направил част от този стар и талантлив народ и ни прости, че не знаем как да го използваме...!”

P.S. Много хора се обезводниха от плюене по Силвано Пранди по време на Световната лига. А сега цяла волейболна Европа трепери от неговия отбор. Но критиците му сигурно разбират повече...