„Не изкачването на планината те изтощава, а камъчето в обувката ти”, велика фраза на една от най-великите спортни личности – Мохамед Али. Но как тя може да бъде свързана с българския футбол и по-точно с дуела между Витоша и Локомотив Пловдив?

Фразата е популярна и може да ни свърже с треньорите на двата отбора. Единият в лицето на Росен Кирилов, който тепърва започва своята треньорска кариера, а другият - далеч по-напред в своя професионален път – Бруно Акрапович. Всеки един от тях обаче изкачи своята планина, но по-дълъг и тежък бе пътят за Витоша Бистрица.

Отбор от село в близост до София, на който никой в елита не гледаше на сериозно преди година бе превърнат от Росен Кирилов в тим, който е готов да спечели сърцата на неутралните зрители със симпатичния стил на игра, който практикува. С бюджет далеч от средното за елитната ни група, но с футболисти с много големи сърца и интересни съдби.

Съдби, които се преплетоха с тази на Витоша Бистрица. И ако преди година очите, с които феновете, а и специалистите гледаха към тима по-скоро на тотален аутсайдер, то разлика от 12 месеца и факторът „Росен Кирилов” направиха така, че думите по адрес на клуба да бъдат коренно различни. А фактите също защитават тезата за „изкачването” на Витоша, което направиха бистришките тигри. Актив от 25 точки след 25 кръга в Първа лига или близо 4 пъти повече от преди година. Това само по-себе си е атестат за огромната работа и възход, който бе реализиран в клуба и то постигнат изцяло с български момчета и близо 90 процента от футболистите, играли и в дебютния сезон.

Е, разбира се и мрачните моменти отново надвисваха над Бистрица, но волята, непримиримостта и отдадеността за една кауза успяха да тласнат отбора отново към правилния път. А в първите седмици от 2019 година трудните мигове не бяха малко и се изразяваха в серия от шест поредни мача без успех в Първа лига. Но както и преди няколко месеца, в разгара на лятото, така и сега Стара Загора донесе усмивки в Бистрица след успех над другия тим от града – Берое.

„Тепърва почват много тежки мачове. Във всеки от тях трябва да сме на предела на качествата и на възможностите си. Не трябва да има никакво отпускане. Всеки мач оттук нататък е като финал. Всеки път опитваме да играем максимално добре. В последните срещи ни се получава”, добави Кирилов.

На 148 километра и близо 2 часа път от Бистрица, на стадион „Локомотив” също бяха надвиснали проблеми и то никак малки. Напрежението върху Бруно Акрапович бе огромно, а столът на специалиста се клатеше след серия от три поредни мача без успех през 2019-а година. Напрежението по оста фенове и ръководство също бе достигнала много високи стойности.

„Бъдещето ми? Човек се притеснява цял живот за нещо. Аз не обичам да губя на никакъв спорт, особено на този, който ми харесва – футболът. Не се притеснявам за поста си. Отборът трябва да се отпусне и да играе футбол. Понякога просто не ни върви.”

Думи, от които прозира непримиримостта на специалиста, който месеци по-рано бе описал много точно ситуация подобна на тази в началото на 2019-а година, която бе завършила с успех над шампиона Лудогорец в Разград с 1:0.

„Когато никой не вярва в нас, аз вярвам.”

И промяната за Локомотив не закъсня, а след серия от тежки мигове последваха 2 поредни победи, в които тимът вкара общо осем гола и бе реализиран магичен обрат над Берое, след което бе победен и Дунав. В главен архитект на този триумф на волята бе рожба на Локомотив в лицето на Димитър Илиев, който се превърна в големия лидер.

Витоша Бистрица срещу Локомотив – битка на непримиримите.