В предаването "Домът на футбола" по DIEMA SPORT продължава рубриката "100 години организиран български футбол". Този път фокусът е насочен към първите години на 21 век, когато в треньорството изгрява звездата на Пламен Марков. Кариерата му край тъчлинията започва във френския Гренобъл, а скоро след завръщането си у нас поема националния отбор и го класира за Европейското първенство през 2004 г. в Португалия.
 
Марков разказва как е започнал пътят му в треньорската професия.
 
"Още като състезател на ЦСКА започнах да уча за треньор във ВИФ, сега НСА. Завърших преди да замина за Франция и в договора ми с Гренобъл имах точка, че трябва да ми се предостави допълнителна квалификация за треньор. 
 
Когато президентът на Гренобъл реши да смени треньора, се спря на мен, макар че нямах никакъв опит. Трябваше да дам отговор в рамките на два дни и в крайна сметка се съгласих. Имах право на избор дали да продължа да играя, но аз реших да се оттегля, за да наблюдавам отстрани. Освен това имах опция в лицето на Юри Джоркаеф, който тогава беше 19-годишен. Така му дадох шанс, защото той играеше на моя пост. И направи фантастичен сезон заедно с Густаво Пойет, както и отборът. 
 
Поех Гренобъл на 18-о място, а завършихме накрая девети. Президентът искаше да продължа да водя тима, но тогава нашите дипломи не се признаваха във Франция. На среща с Ги Ру, който тогава беше  шеф на техния треньорски профсъюз, ми бе обяснено, че те нямат провомощия да дават треньорски права. Трябваше да се обърна към Министерството на младежта и спорта във Франция, но не се получи, защото така щеше да стане прецедент за пробив на цяла Източна Европа. В предишния сезон водих Гренобъл, защото поех тима в 4-ия кръг, когато клубът вече бе получил лиценз", спомня си Марков.
 
Той разказа и за първите си стъпки в националния отбор. 
 
"В началото на 2002 г. получих предложението да стана национален селекционер на България и много мои познати ме съветваха да не приемам, защото шансът да успея според тях е не повече от 5%. За мен беше малко повече, но реших да опитам. Оптимизмът ми не се покачи и след жребия, но след първите мачове аз повярвах, че ще се класираме. Позволих си тогава да сменя тотално начина, по който щяхме да играем. Нито един клубен отбор у нас не играеше в зонова защита, но аз взех това много рисковано и иновативно решение. 
 
Срещу Хърватия беше една много важна репетиция - този мач даде увереност на играчите, че отборът може да прогресира. Последваха загуби от Еквадор и Мексико в контроли, но играхме добре. Оптимизмът обаче се настани трайно при мен след мача с Германия, завършил 2:2 на "Герена", обясни Марков.
 
Какво още каза Пламен Марков - гледайте във видеото