Лъчезар Димов е новият Директор развитие на детско-юношеския футбол в БФС. Той даде специално интервю за Gong.bg, в което говори за новата си роля, целите си, промените, които иска да направи и впечатленията си от представянето на националния отбор до 17 години на Елитния кръг в Румъния. Димов даде за пример и двама футболисти от efbet Лига, които може да са пример за младите български футболисти, а освен това говори и за книгата си „Пътят на таланта“.

Как се чувстваш в новата си роля? 

- Чувствам се добре. При нас се случват доста неща. Опитваме се в най-бързи темпове да нагласим нашата структура, да се организираме добре, за да сме максимално полезни на футбола. 

Какви ще бъдат новите ти отговорности в БФС? Какви са плановете и идеите ти за развитието на детско-юношеския футбол? 

- Голяма част от нещата се запазват. Продължавам да отговарям за националните отбори при юношеските гарнитури - от най-малките до 19-годишните, за първенствата, турнирите, детския футбол. Също така съм контакт с УЕФА и ФИФА за ДЮШ. Доволен съм, че през последните две години заедно с Георги Иванов успяхме да развием доста добри отношения с тях. Те ни помагат много. Една от нашите цели е да продължим да разгръщаме това сътрудничество. Имаме и доста други цели, които надграждат над това, което до този момент се свършили. Нашата работа е тясно свързана и с новия технически директор Кирил Котев. Много съм доволен, тъй като имаме възможност да работим двамата добре още от първия ден. Ние, заедно с Георги Иванов, искаме да направим добри неща, които да ни върнат на европейската карта. 

Проведе се среща с Елитните групи. Какво обсъдихте на нея? 

- Ние имахме възможност да провеждаме такива срещи и миналия сезон заедно с г-н Иванов. Сега и с него, и с г-н Котев. Този път беше по-дълга от предишните срещи. Чухме доста мнения от страна на клубовете. Обсъждахме основно Елитните юношески групи. Информирахме ги за целите и промените в детския футбол. Говорим за масовия футбол - Футбол 3, Футбол 5, където искаме да има две години, а не една. При Футбол 7, за 10-11 годишни, също ще бъде две години. Футбол 9 също ще бъде общо две години. Информирахме за това клубовете, обяснихме им ползите, целите. Какво стои зад тези промени като идея. Искаме да въведем плейофна фаза в Елитните първенства, което значи, че искаме да разделим Елитната група след редовния сезон, който е през есента. През пролетта да се играе в две осмици. В момента са 16 отбора в Елитната юношеска група. Като се разделят на две ще има по-конкурентна среда и всеки един мач ще си заслужава.

Обсъдихме и групата до 18 години. Чухме и доводите на клубовете. Това е още една стъпка преди вторите отбори в Б или В група. Получи се доста конструктивен диалог през цялото време. Всеки каза своите аргументи. Споделихме и интересни впечатления от националните отбори, от съревнованията ни с други юношески отбори. Представихме интересни статистически данни, които ни сравняват с други страни на тези възрастови групи. Предложихме различни доклади, показахме и интересни тендеции къде изоставаме и на какво трябва да наблегнем. Аз лично съм много удовлетворен от тази среща. 

Да разбираме, че клубовете са отворени към нещата, които сте им предложили и са готови да ги приемат? 

- Ние искаме да плуваме в една лодка, да вървим в една посока. Всички клубове се обединиха около различни цели и развитието на детско-юношеския футбол. Обединихме се, че каквото и да бъде крайното решение, то ще бъде на база техните мнения. Тези, които евентуално са били на друго мнение, ще приемат общата идея, за да вървим напред. Мога само да адмирирам подобно поведение. Това още веднъж показва, че ние сме нация, която милее за футбола и всички искаме да постигнем резултати. Под резултати имам предвид развитие на футболисти, които един ден да ни радват по българските стадиони, да ни радват в националния отбор и вярвам, че това е полезно за всички нас. 

Кои са нещата, които искаш да промениш в краткосрочен план в детско-юношеския футбол в България? 

- Аз го наричам пътят на таланта, както се казва и книгата, която представихме през декември. Този път на таланта да бъде насочен централизирано в обучението на играча, т.е. той винаги да стои в центъра на нашите действия. Да няма други интереси, като тези на треньора, на клуба, на школата, на родителя. Ние искаме да поставим играча в центъра и всичко. Футболът е колективен спорт, ние тренираме в отбор, но искаме индивидуализираме процеса. Всеки играч е индивидуален сам по себе си и искаме да насочим това обучение към играча и към неговите нужди при всеки един от етапите от неговото обучение. Искаме винаги да се стремим да подобряваме играчите индивидуално, защото накрая тези състезатели като индивидуалности трябва да спомогнат за отборния успех. 

Предвиждате ли и подобряване на треньорските кадри? 

- Ако сега трябва да кажем, би било много лесно да посоча определен виновник или да кажа, че треньорите не са подготвени достатъчно добре. Аз мисля, че треньорската школа към Българския футболен съюз полага големи усилия за подобряване на треньорите. Мисля, че обучението, което предлага, е изключително професионално и е индивидуално насочено, сходно на това, което обясних за състезателите. В треньорската школа вече има практически наставници, сред които имам честта да бъда и аз. Всички треньори, които взимат участие в лицензите на Българския футболен съюз, имат своите практически наставници и работят индивидуално спрямо техните нужди. Треньорската школа е индивидуализирала в голяма степен обучението на треньорите през последните години. Сега достига своя най-хубав образ, според мен. Създаде се и лиценз UEFA D. Това е най-ранното ниво и е създадено за хора, които не практикуват целодневно професията. Направени са много стъпки да се откликне към нуждите на всеки един треньор - както в детско-юношеския футбол, така и в професионалния. Аз съм обнадежден, че и нашето треньорско ниво ще се вдигне. Най-важен е ежедневният процес. Може би и това е ключът към успеха - когато съм дошъл на тренировка, съм го направим заради играчите, а не те заради мен. Това за мен е основният ключ, който трябва да завъртим в правилната посока. 

Ти беше с юношеския национален отбор до 17 години на Елитния кръг от квалификациите в Румъния. Какво ти направи впечатление и изоставаме ли много от другите държави, защото имах възможността да гледам мача с Швеция и там се открояваха две момчета - единият играеше в Байерн Мюнхен, а другият в Челси? 

- Това потвърждава нещата, които коментирах - индивидуалната класа е изключително ключова. Тези състезатели, които спомена, са доста добре подготвени - с определен ген, ДНК, талант, който носят със себе си. Ние също имаме такива състезатели. Това, което мога да кажа, не само от Елитния кръг в Румъния, но и цялостно, защото гледам постоянно нашите мачове, че точно това е, което най-много дава разликата - индивидуалната класа. Ние също имаме такава, само че там има различен манталитет. В Румъния бяхме в една група за класиране на Европейско първенство с домаките, Уелс и Швеция. И трите мача ги изиграхме на добро ниво. Трябва обаче да признаем, че и в трите мача отборите бяха по-добри от нас като индивидуално представяне, но не и като отборно. Ние имаме добри състезатели, които изпълняват, това което треньорите искат. Ще изполвам възможността да поздравя Тодор Симов и неговите помощници Петър Карачоров и Иво Градев, които се справиха доста добре с този набор, докараха го елитен кръг и стигнахме до финален ма с Уелс, който щеше да определи кой да отиде на Европейско първенство. Отборите имат индивидуални състезатели, които, когато отборът не може да се справи с нашата съпротива, те тръгват един на един, един на двама или трима. Не се страхуват да играят офанзивно, да се надиграват. Не се страхуват и да загубят топката, защото веднага превключват на контра-преса и могат да си я върнат веднага. Това е едното, което ги отличава. Другото е темпото, динамиката и интензитета. Всичко се прави на високи обороти и те успяват през по-дълъг период от мачовете да задържат този висок интензитет. Ние или не успяваме да го достигнем, или само с част от състезателите, или за кратък период от време.

Ако погледнем физическите данни на останалите отбори, виждаме огромен брой спринтове, голяма дистанция на висок интензитет. Това означава, че те са по-добре подготвени. Това се води физически, но е свързано не само с физиката. Свързано е още с вземането на решения, с техническите умения и въобще с възможността и капацитета на действията. Румъния, Уелс и Швеция са близко до нас като нации, но се вижда, че оборотите, на които работят са по-високи. Конкурентната среда, плътността на действие е много по-голяма, спрямо нашата. Такива плейофи биха могли да помогнат да имаме повече конкурентноспособност. Тренировъчният процес е изключително важен. Когато тренираме, на какви разстояния го правим, колко интензивно, колко бързо се случват нещата, как насърчаваме играчите да дават максимума от себе си, създаваме ли конкурентна среда в тренировъчния процес. Децата дават ли всичко от себе си, за да останат в даден клуб. Както спомена има за играчите на Байерн Мюнхен и Челси. Със сигурност те дават максимума, за да останат в тези клубове, макар че този нападател (б.а Джона Куси-Асаре) е трансфериран и то за 5.4 млн. Евро и е на 16 години.

Ние трябва да се опитваме да достигаме този максимум. Състезателите трябва да се опитват да откриват максимума на представяне и да го надскачат. Ние имаме голяма граница на представяне. Имаме моменти, в които се представяме много силно, но когато представяме нашето средно ниво, то не е толкова високо. Това е нещо, върху което трябва да работим. Това се постига с конкурента среда, с плътност в тренировъчния процес, с изисквания от треньорите, които да искат офанзивен футбол, надиграване и смелост.

Мога да споделя и още един акцент. Когато се защитаваме, трябва отново да сме активни. Не да се приберем и да се затворим, а да насочваме активно играта на противника към силните ни страни и евентуално да отнемем топката, след което да направим голово положение или да вкараме гол.

Хората гледат в края на деня само резултата. В момента националните отбори играят различен футбол, по-офанзивен, повече се опитваме да се надиграваме. Опитваме се да пресираме по различен начин – високо, средна третина, нисък блок. Опитваме се да варираме, но все да сме активни. В този Елитен кръг не успяхме да се класираме на Европейско първенство, но играхме добър футбол. Треньорите се справиха добре и подготвиха състезателите си. Смятам, че това е бъдещето и това е пътят. Смятам, че този отбор нямаше късмет, но тези, които идват след тях, а и този отбор ще играе в U19, може да поправи това. Аз съм убеден в техните възможности. Това е пътят напред.

В началото на разговора ни засегна факта, че доста от клубовете имат дублиращи отбори във Втора и Трета лига. Помагат ли на младите футболисти в прехода от юношески към мъжки футбол мачове в тежки условия, защото всички знаем какви са терените и базите, особено в Трета лига?

- Тук е още един интересен факт, който установихме през последните две години. Всеки регион в България е индивидуален сам по себе си. Каквото и да правим за развитието на детско-юношеския футбол, трябва да го правим индивидуално – спрямо региона, нуждите и статистическите данни там. „Б“ отборите във В група са нещо много позитивно. Това със сигурност помага за прехода към мъжки футбол, но дава и още две години възможност за играчите да се адаптират в мъжкия футбол. Тук целите са различни. Без да намесвам различни имена, но по-добрите школи не гледат на количеството. Тях ги интересува определен брой състезатели, а за останалите зависи от тях. В по-малките отбори, които също имат дублиращи състави, ги интересува повече състезатели да стигнат до мъжкия състав. Има различни ползи, а не само преходът към мъжки футбол. Смята, че това задоволява нуждите на елитните клубове, както и на по-малко претенциозните отбори. Смятам, че това е успешен вариант с „Б“ отборите. Колегите споделиха, че през първия полусезон състезателите изпитват трудности, но вече през втория се вижда израстването и играчите се справят доста по-добре. Това значи, че те се адаптират и се развиват.

Не знам доколко е правилно да даваме пример с чужденец у нас, но Хосе Кордоба от Левски дойде в България на 18-19 години. Когато беше взет на „Герена“ общо взето не можеше да ходи правилно, но с отлична треньорска работа се превърна в най-добрия защитник в първенството и в клуба има оферти от 3 милиона за него. Неговата история, неговото развитие може и трябва ли да бъде пример и мотивация за младите български футболисти, че и те могат да извървят тези стъпки?

- Той е един добър пример, със сигурност, който следва да служи и пред младите и при тези, които се чувстват ощетени и мечтаят за голям футбол, но все още не виждат светлината пред себе си. Хосе Кордоба е добър пример, но аз ще дам такъв и с българин. Става дума за Андриан Краев. Имаме турнир на талантите, което е голямо събитие и ние много се гордеем с развитието на проектонационалите. На него винаги каним двама млади български състезатели, които са и национали, за да разкажат за себе си. Поканихме и Андриан Краев да разкаже за себе си пред малчуганите и за своя път. Той е бил юноша на Левски, но не успява да се развие към мъжкия отбор. След това отива в Ботев Враца, Хебър Пазарджик. Играе във В и Б група, за да се върне след това в Левски, където играе в европейските клубни турнири. Става и капитан на Левски и стига до представителния отбор на България. Друго нещо интересно за него е, че първият му мач за националния отбор е в „А“ отбора. Той не е бил част от юношески национални гарнитури. Това показва, че няма само един път към това да успееш да станеш професионален футболист, а има няколко различни пътя и никога не трябва да се отказваш. Тези, които показват силна воля, манталитет, нагласа, професионализъм, следва да успеят. Играчи като Хосе Кордоба и Андриан Краев следва да бъдат пример пред младите състезатели, пред детско-юношеските треньори, да се споменават повече. Ние трябва да знаем, че пътят не е само национален отбор. Това, че не си юношески национал, не означава, че не си с потенциал, не значи, че няма да станеш професионален футболист. Днес ние сме се вглъбили в това да сме национали. Важно е, ключово е, показва твоя потенциал. В никакъв случай това не е гаранция, че ще станеш професионален футболист.

Търсите ли играчи с български корени в чужбина за юношеските национални отбори?

- Засилихме доста този процес. Вярвам, че е имало контакт с такива състезатели и преди аз да дойда в Българския футболен съюз. Откакто аз съм тук доста обърнахме внимание на такива състезатели в чужбина. Изпращат ни видеа и мейли от други континенти. Имаме от ОАЕ, Южна Америка, САЩ, Канада, Австралия. Навсякъде има български състезатели с потенциал. Ние обръщаме внимание на всеки, но това не значи, че ще поканим всеки да покаже себе си в някой от националните гарнитури. Ние следим тяхното развитие и за тези, които преценим, че на даден етап могат да помогнат със своите качества и няма да им навредим, предприемаме такива действия. До момента сме открили над 20 състезатели на всякакви възрасти, които играят и тренират в чужбина, освен тези, които знаем. Всички те реагират с ентусиазъм на нашите проучвания. Никога не знаем как ще се развият те. Имаме такива, които са юношески национали на Португалия. Трудно бихме могли да ги убедим с днешна дата да дойдат в България, а не да останат в Португалия, където са израстнали. Поддържаме такъв контакт с всевъзможни състезатели и много от тях са тук и защитават трибагреника.

Ти си автор на книгата „Пътят на таланта“. Има ли интерес от клубовете към книгата. Лесно е от БФС да решите да осигурите на всеки клуб, но самите отбори имат ли желания да се сдобият с нея?

- Нека благодаря на футболния съюз и на г-н Иванов, който е инициатор на тези книга и помагаше много за нейното създаване като съдържание. Положихме много усилия тя да се случи и сме горди от нея. Благодаря и на клубовете, които показват голям интерес към книгата. Това е и отговорът на въпроса. Вече около хиляда бройки са разпродадени или раздадени. Вече имаме доста добри отзиви, за което благодарим. Има и някои забележки, които приемаме. Има позитивни мнения и от родители, състезатели, към които е насочена тази книга. Те също могат да придобият представа за различните етапи на обучение. Ние все още не сме я пуснали на пазара и това показва сериозния интерес на хората. Ако има хора, които искат да се сдобият с нея, могат да го направят от нашия онлайн магазин или този на базата. Има интерес, но въпросът не е те да се сдобият с книгата, а как ще успеем да интегрираме книгата в ежедневието. Сега сме концентрирани да надграждаме. Всичко, което БФС прави е в книгата. Всичко се върти около нея. Има много препратки към нея. Това е и нашият слоган „Пътят на таланта“. С това инициираме цялостната работа в детско-юношеския футбол и името не е никак случайно, тъй като нашият фокус е насочен изцяло върху таланта.