Легендата на Левски и настоящ координатор в школата на „сините“ Божидар Искренов беше ексклузивен гост в Discord канала на Gong.bg. С него говорихме за всичко – настоящото положение на Левски, шансовете за класиране в Шампионската лига, разбира се, говорихме много и за миналото, за култовите истории от младостта, за скандалния мач с ЦСКА през 1985 г. и разбира се – преминаването на „Българска армия“. Нямаше как да пропуснем и близо 30-те години в САЩ, в които той е работил от шофьор на Uber до продавач на сладолед.

- Започваме директно с мача на Левски с Университатя Крайова. Това 1:0 ще бъде ли достатъчно на „сините“?

- Това е един сериозен отбор. Искахме да победим с по-голяма разлика. Реваншът няма да е лек, защото те играят интелигентен футбол. Дано всичко приключи в наша полза и да продължи напред.

- Липсата на фенове как ще се отрази на отбора в Крайова?

- Навсякъде по света феновете са 12-и играч. Футболистите обаче знаят, че феновете от България ще подкрепят много силно Левски.

- Вие бяхте в Баня Лука. Какво толкова направиха феновете на Левски, че да бъдат наказани?

- Те бяха провокирани от футболистите на Борац. Имаше реплики, да. Но не знаем какво е написал дежурният делегат. Там нямаше ексцесии, за разлика от мача на ЦСКА с Дери Сити, където привържениците излязоха на пистата. Нямаше нищо, в интерес на истината. Тъжно е, че сме наказани, защото нашите фенове не са направили нищо.

- Готов ли е Левски да влезе в Шампионската лига – тази мечта, която се преследва от толкова години вече?

- Първо станахме шампиони и то с много голяма разлика, което беше напълно заслужено. Това, което новите попълнения дават, плюс това стилът вече е изграден от година и половина, мисля, че ще бъде много заслужено Левски да влезе в Шампионската лига. Това, което си го пожелавам, е да се случи.

- По-добър ли е Левски от миналия шампионски сезон?

- Да, влязоха нови попълнения, които са много качествени. Неприятно е, че има контузени футболисти. Надявам се всичко да бъде окей.

- От нови кой ви прави най-голямо впечатление?

- Всички – Сержиньо, Рейналдо, Кусо, Мубарик... В съблекалнята има огромно разбирателство, а координацията между тях на терена, сякаш е правена с години.

- Време е за въпроси от фенове – Сержино и Акрам Бурас добър тандем ли са?

- Ами да, те го показаха на терена. Имат много добър тандем. За това кратко те се окомплектоваха и свикнаха един с друг. Всичко върви по план.

- Бихте ли направил сравнение между този отбор на Левски и Левски на Станимир Стоилов, който се класира за групите на Шампионската лига?

- Не можем да правим сравнение – различни времена са.

- Какво е вашето мнение за Светослав Вуцов?

- Много добър вратар, пожелавам му да върви нагоре.

- Как виждате развитието на децата в школата?

- Има млади момчета, които се наблюдават. Някои от тях имат договори. Те трябва да бъдат амбицирани и всеотдайни.

- Седем добро число ли е?

- Да. 11 също е добро число, защото аз играех със 7 и 11.

- Ще кажете ли няколко думи за вашата автобиография „Без обувки“?

- Там може да се разбере как съм почнал, какво съм направил.

- А как започнахте с футбола?

- Случайно. Отидох на стадиона с приятели. Имаше двустранна игра. Едните бяха 10, а другите 11. Треньорът Андрей Димитров попита моите приятели, които са близнаци – Румен и Краси: „Този може ли да играе“. Те казаха, че може. Той ме пусна в игра, а аз бяха с гуменки, въпреки че играхме на трева. Свърши тренировката, дойде треньора и ме попита дали искам да тренирам. Тогава започнах, тогава бяха на 12 години.

- Кой е най-великият ви момент с Левски?

- Когато взехме трите титли през 1984 г. Това е нещо, което всеки клуб иска да постигне. Всичко, постигнато с Левски, беше удоволствие. Да спечеля тези трофеи, да отида на Световното първенство... След това обаче направиха простотията, защото бяхме страшно силен отбор. ЦК на партията реши, че Левски не може да бъде най-силният отбор...

- Точно това и следващият ми въпрос – предупредиха ли ви преди финала, че може да се случи нещо, че трябва да внимавате?

- Те не казаха да внимаваме. Ние вече бяхме взели титлата, но имаше брожения, имаше предположения, че може да се случи нещо. Но по онова време си мислехме, че в нашата държава това не може да се случи. Но изглежда е имало нещо. Ситуацията обаче не беше различна от тази във всички предишни дербита. Играе се малко по-твърдо, има провокации. Единствената грешка, която беше на съдиите, аз стоях на пейката и не играех, защото бях контузен, беше когато Гошо Славков (Бог да го прости) с пое топката с ръка. Това се видя от всички, но съдията даде гола. От там нещата малко ескалираха. И положението на тъча, което стана точно пред нас, не беше кой знае какво. Говоря за това, което Емо хвана Коце Янчев и когато се сдърпаха Пламен, Ицо и Кокала. Но коментарите, че след това сме се били в съблекалнята, това е пълна глупост и не е вярно.

- Щяхте ли да завърши мача различно, ако вие бяхте играл?

- Вижте, този двубой излязохме да го изиграем само заради самия мач. Ние вече бяхме шампиони, което беше по-важното, а ако вземем Купата, е добре дошло. Но в крайна сметка е по-добре този мач да не го бяхме играли, защото нямаше да накажат мои колеги за по една година, година и нещо. Мисля, че Емо Спасов имаше договор с Порто... Така техният живот отива на друг път. Чакаш толкова години и накрая не те пускат, пък дори си изключен от футбола. Идиотщина! Добре, че с помощта на Батето, на други хора, реабилитираха Наско, Боби и другите.

- Как точно се развиват събитията около вашия трансфер в Сарагоса. Наско Сираков се контузва и трябва вие да отидете...

- Трябваше да отиде някой на неговото място по член 64. Обадиха се и ме попитаха дали искам да отида. Дъщеря ми тъкмо се беше родила. Отидох, но се контузих в първия мач и с Наско бяхме заедно в лазарета. После Сираков се оправи и си остана, а аз се прибрах в България. В Испания беше много хубаво, топли хора. След прословутия мач с Антверпен аз отидох в Швейцария. 

- Как се стигна до този трансфер в Швейцария?

- Там ме наричаха Бобо. В онези години Швейцария не беше приемана за футболна страна. Бях в един хотел в Мюнхен и имах две предложения – едно за Аустрия Виена и едно от Лозана. Тогава реших, че искам да отида в Лозана. Хората си мислеха, че швейцарците са студени, а това изобщо не е така. Бяха уникални. Имах страхотно посрещане – всяка вечер бях на гости, по ресторанти... Подписах договора с Телекс, защото ако се бях върнал, щяха да ми искат повече пари и това можеше да провали трансфера. Беше уникално изживяване в този град.

- Вярно ли е, че сте искал да биете дузпата в Кривой Рог срещу Днепър, пропусната от Емил Спасов?

- Не. Наско искаше да я бие. Шпайдела обаче каза, че това няма да стане. Случват се и такива работи. 

- Как ще коментирате слуховете, че нарочно не сте вкарал във Вечното дерби, играни на 8 май 1993 г., когато носите екипа на ЦСКА?

- Исках да я вкарам. Аз играя в отбора, в който съм. Едната ситуация Пламен ми я спаси. Втората беше много по-трудна. Едните казват, че не съм искал, и другите казват, че не съм искал. Аз съм човек, който казва истината. Мога да се направя пред публиката на Левски и да кажа, че не съм искал нарочно да вкарам и да имам ореол...

- Как се стигна до вашия трансфер в големия съперник ЦСКА?

- Аз имах преговори с Левски. Имаше предложения да се върна. Аз бях в студиото на „Трето полувреме“, а в този момент бях без отбор. Бяхме с Вальо Михов в телевизията, като ме обвиняваха, че съм искал много пари. Тогава с Вальо се видяхме в коридора и му викам: „Искаш ли да го направим?“. Той каза: „Да!“. Така и стана и отидох в ЦСКА. После отивам на „Българска армия“, а Добри масажиста, да е жив и здрав още 100 години, ми вика: „Ела да ти покажа нещо“. Отиваме на стария стадион и там виждам надпис „Добре дошъл, Гиби“. Аз бях един от най-омразните им футболисти, но приеха много топло. И до днес нямам проблем с тяхната публика.

- Откъде идва прякорът Гибона?

- Бях нов ученик в 44-о училище. Ритаха на асфалт, а аз ги помолих да се присъединя. Имаше едно момче Кръстьо, Къци му викахме. Прякорът му беше „Кацара с гибонската усмивка“. Та той ми каза: „ти ще си Гибона от днес“. А аз се съгласих. След това през годините хора ми бяха забравили името и като има кажеш Божидар Искренов, не се сещат. Сещат се, чак когато кажат „Гибона“.

- Такъв обаче е и прякорът на волейболистът Пламен Константинов...

- Сега ще разкажа и историята как се запознах с баща му. Бях в един бар, естествено. Става дума за бар „София“. Там видях един симпатяга, висок мъж. Запознавам се с него и му казвам, че се казвам Божидар Искренов-Гибона. А той ми казва, че също е „Гибона“. Аз мислех, че това е в реда на майтапа. Но той започна да ми обяснява, че е бил първият български волейболист в САЩ. Така се, оказа, че Георги Константинов е Дъртия гибон, аз съм Гибона, а Пламен Константинов е Малкия гибон. Значи е имало Гибон и преди мен (смее се).

- Защо спирате с футбола в юношеска възраст?

- Тренирахме на Раковски, като тогава казаха на баща ми, че съм безперспективен. Така спрях да ходя на тренировки. Ходих си на едни джаги на „Васил Левски“. Два месеца и половина не ходех на тренировки. След една родителска среща баща ми говори с мен и ми каза: „Сега ще ти кажа нещо – никой не може да ти каже можеш или не можеш. Ти трябва да го разбереш сам. Това вече ти е в главата“. Тогава реших, че не може някой да ме откаже от футбола, без аз да съм се отказал от футбола. Започнах да си тренирам сам вкъщи. После започнах на Раковски да тренирам, но бяхме много деца. Мен все едно ме нямаше. Когато беше студено и тренировката беше късно, аз ходех в кино „Петър Берон“ на топло. Гледах един и същи филм по една седмица. Мина много време, преди да видят нещо в мен. В един мач бях резерва. Най-накрая, след толкова мъки. Бях бос в онзи момент. Заради това и автобиографията ми се казва „Без обувки“. Казаха ми да вляза да играя, но им казах, че нямам обувки. И те не ме пуснаха в игра. Татко чу и отидохме и купихме едни гуменки за 7,50. А това бяха много пари за онова време. След това нещата се стекоха много бързо. Стана обединението и отидохме на „Герена“. Бяхме сигурно 50 деца. На рождения ми ден беше това, на 1 август, Янко Кирилов ми беше треньор и ме попита след колко време мога да започна да играя. Но нещата станаха много бързо. Минах през много перипетии, но си заслужаваше. 

Добави ни в предпочитани източници в Google