Георги Аспарухов, известен още като Гунди, е един от най-легендарните български футболисти в исторята. Той е символ на Левски и една от най-запомнящите се фигури в родния футбол. Гунди се отличава с изключителни голови инстинкти, технически умения и способност да въодушевява публиката със своите изяви на терена. Тази статия е вдъхновена от игралния филм „Гунди – Легенда за любовта“.

Георги Аспарухов е емблема на Левски и българския футбол. Легендата за Гунди продължава да живее не само заради неговите впечатляващи спортни постижения, но и заради неговото благородно поведение извън терена, което служи за образец на бъдещи поколения спортисти и млади хора в България. За незабравимия №9 може да се напишат хиляди материали, а днес ще се спрем на една велика победа на националния отбор по футбол. 

На 29 декември 1965 година "лъвовете" побеждават Белгия с 2:1 и се класират за Световното първенство в Англия следващата година. Двубоят се играе на неутрален терен - във Флоренция на стадион "Комунале". В герой за България се превръща Георги Аспарухов, който реализира и двете попадения. Националният ни отбор показва дух, себераздаване и битка за всяка педя терен по време на мача срещу белгийците, които в този момент са световна сила. 

Тогава треньор на "трикольорите" е Рудолф Витлачил - световен и олимпийски вицешампион с Чехословакия. Той обаче получава заповед от партийните отдели да смени целия състав от загубата с 0:5 в Брюксел срещу Белгия. Председателят на федерацията Недялко Донски спуска повелята на Витлачил. Сменени са деветима. Остават само Георги Аспарухов и Борис Гаганелов. Никола Котков е наказан за нарушаване на режима. Върнати са отписани ветерани като Иван Колев, Георги Найденов, Стефан Абаджиев и Димитър Ларгов, който неочаквано получава лентата. Славистът е на преклонната за ония времена футболна възраст от 29 г., но отива при 22-годишния Гунди да пита ще бъде ли приет от отбора за капитан? Младият лидер го успокоява.

Следобед, докато отборът си почива, Гунди казва на Ларгов. „Сънувах, че съм на тренировка и много плача. Значи много ще се радвам, ще ги бием.”

На стадиона се стичат хиляди белгийски фенове, докато българите са едва няколко десетки, с едно знаме. Нашите обаче имат по-силни сърца. В 20-ата минута Иван Колев центрира и Аспарухов вкарва с глава. 

Минута по-късно Гунди отново е неуловим. Димитър Якимов му пуска пас зад защитата и нападателят отново прави безпомощен вратаря Жан Николай. Следва натиск на Белгия, но вратарят Георги Найденов прави чудеса и ключови спасявания. 

Четвърт час преди края Гаганелов притичва да покрие Ван Химст, но топката се удря в крака му и влиза във вратата – 2:1. За капак оставаме и с десет души, след като Колев е изгонен. Българите обаче удържат победата и се класират за Световното първенство в Англия. 

Стотици посрещат „лъвовете” на летище "София". После - честване в натъпканата зала „Универсиада”. И официален обяд, на който раздават пликове със забележителна за ония времена премия - по 900 лв. Не е имало преговори за пари, никой от националите не е знаел за какво играе.

Ден преди сблъсъка във Флоренция списание "Франс Футбол" обявява резултатите за "Златната топка". Печели Еузебио, а Гунди остава осми с 9 точки. Вечна загадка остава дали можеше да бъде и по-напред след рецитала и паметния мач срещу Белгия. 

29 декември 1965 г., Флоренция, "Стадио Комунале“

България – Белгия 2:1

Голове: 1:0 Георги Аспарухов, 2:0 Георги Аспарухов, 2:1 Борис Гаганелов (автогол)

България: Георги Найденов, Александър Шаламанов, Иван Вуцов, Борис Гаганелов, Димитър Ларгов – капитан, Добромир Жечев, Петър Жеков, Стефан Абаджиев, Георги Аспарухов, Димитър Якимов, Иван Колев.

Белгия: Николай, Хейленс, Баре, Микелс, Вербист, Пласки, Тио, Журион, Стокман, Ван Химст, Пюис.

Съдия: Антонио Сбардела /Италия/.

„Гунди – Легенда за любовта“ (линк към LP в Gong.bg https://gong.bg/gundi#movie-story) тръгва по кината на 18 октомври, продуценти са Иван Христов и Андрей Арнаудов от „Междинна станция“, а Нова броудкастинг груп са ексклузивен медиен партньор.