Незабравимите БГ спортни успехи в 12-те години на Gong.bg

Незабравимите БГ спортни успехи в 12 те години на Gong1

1 /28

Незабравимите БГ спортни успехи в 12-те години на Gong.bg
Няма как да не започнем с един незабравим миг, който още изплува в съзнанието ни сякаш беше вчера...Златният медал на Руми Нейкова на Олимпийските игри в Пекин през 2008 година. Едва ли има фен, който да е гледал надпреварата на гребкинята и след това да не е плакал заедно с нея, докато е слушал „Мила, родино“. Велик момент за българския спорт. Последното за България злато от Олимпиада до днес. Само година по-рано Нейкова стана европейска шампионка.
Е, редно е да продължим с друг великан от близкото минало. Йордан Йовчев. Споменаването на името му е достатъчно. През 2012-а година, тогава на 39-годишна възраст, Йовчев се превърна в единствения гимнастик, който се класира на 6 поредни Олимпиади. Йовчев често окупираше челните позиции на сайта ни. Бронз на Световното на халки през 2007-а и сребро на същия уред през 2009-а, както и два сребърни медала от Европейските на през 2007-а и 2008-а на халки, както две трети места в същата дисциплина на шампионатите на Стария континент през 2009-а и 2010-а, това са само част от емоциите, които ни подари Йордан Йочев.
Приветствахме и нашите принцеси. Да, говорим за грациите, които ни донесоха огромна радост. Момичетата от ансамбъла на Ина Ананиева – Михаела Маевска, Ренета Камберова, Християна Тодорова, Цветелина Найденова, Цветелина Стоянова и Любомира Казанова ни накараха да се чувстваме неведнъж горди. А върховата точка бяха Олимпийските игри в Рио през 2016 година, когато добавиха в колекцията си така бленувания олимпийски медал – бронз, които обаче по много причини бе с блясък на злато. Преди това „златните ни момичета“ бяха завоювали още редица отличия, сред които и абсолютната световна титла в Измир (Турция) през 2014-а. А кариерата си приключиха с грандиозен бенефис през ноември 2016 година. Те се оттеглиха с чувството на изпълнен дълг – с 81 медала зад гърба си от световни, европейски първенства, световни купи и прочие.
Щафетата поеха „новите златни“ – ансамбълът на Весела Димитрова в състав Симона Дянкова, Елена Бинева, Мадлен Радуканова, Лаура Траатс, Теодора Александрова и Стефани Кирякова. Те влязоха с гръм и трясък, а още в първата си година взеха сребро от многобоя на Световното в Пезаро през 2017-а. Година по-късно на домашния Мондиал в София отстъпиха позиция назад – печелейки бронз от многобоя, но и олимпийска квота за Токио 2020. Така чаканата титла предно родна публика дойде от финала на 5 обръча. Няколко месеца по-рано петорката ни донесе бронз от многобоя на Европейското в Гуадалахара, както и злато от финала на топки и въжета.
А покрай емоциите, донесени ни от ансамбъла, и индивидуалистките се постараха. На Шампионата на планетата в „Арена Армеец“ през 2018 година, Катрин Тасева, Невяна Владинова и Боряна Калейн донесоха сребро в отборната надпревара, а това бе първо отличие за страната ни в това съревнование от 2001 година.
Колкото до Цар Футбол…На ниво национален отбор проспахме големите форуми, въпреки че преди две години бихме Холандия, а после прекъснахме 50-годишната прокоба срещу Швеция. На клубно ниво обаче, на сцената излезе солиден играч - Лудогорец. Разградчани направиха два пробива в Шампионската лига (през 2014-а и 2016 година), а в София дойдоха колоси като Реал Мадрид, Ливърпул, ПСЖ, Арсенал. Междувременно „зелените“ записаха и първата победа на български тим в групите на турнира на богатите (срещу Базел), а също така изпъкнаха и със запомнящи се участия в Лига Европа.
Изживяхме и трансферни футболни вълнения и то в посока Висшата лига. През 2007 година Мартин Петров и Валери Божинов станаха част от набиращия скорост Манчестър Сити, а Николай Михайлов остави Левски и пое към Ливърпул. Година след това Димитър Бербатов, впечатлил с изявите си в Тотнъм, бе взет от Сър Алекс в Манчестър Юнайтед, а през 2009-а Слави Манолев премина в ПСВ Айндховен.
Тенис емоциите също ни погълнаха като вихрушка в изминалите 12 години. Причината бяха Цвети Пиронкова и Григор Димитров. Чаровната пловдивчанка ни зарадва с полуфинал на „Уимбълдън“ през 2010 година, след като елиминира Винъс Уилям. За жалост, на предпоследното стъпало не успя да се справи с Вера Звонарьова. 4 години по-късно Цвети отново бе окупирала челните позиции – с титлата си в Сидни, спечелена след успех над Анджелик Кербер. В последствие Пиронкова мина под венчилото и се потопи в дебри на майчинството.
Станахме свидетели на израстването на Гришо, а през 2014 година изживяхме големи трепети с класирането му за полуфинала на „Уимбълдън, след елиминацията на Анди Мъри. На крачка преди финала силите на Гришо не стигнаха срещу Новак Джокович, но пък емоциите си струваха. В турнирите от Големия шлем Григор записа и още един полуфинал, който бе на Откритото първенство на Австралия през 2017 година. Може би най-силната година за Гришо. Надал се оказва непреодолимия съперник, но това не спря устрема на Димитров през годината. Преди невероятните емоции на Australian Open, хасковлията спечели надпреварата в Бризбейн, а след Мелбърн вдигна трофей пред родна публика – на Sofia Open. През лятото се поздрави с отличието в Синсинати, а финалът на паметната година бе белязан от невероятния триумф на Мастърса в Лондон. Това разбира се, не бяха единствените трофеи, които „грабна“ първата ни ракета. В колекцията му в изминалите години влязоха и отличията от Стокхолм през 2013-а, Акапулко, Букурещ и Куинс през 2014-а.
Оставаме още мъничко на тенис вълна, защото един млад талант все повече приковава вниманието върху себе си. Говорим за Адриан Андреев, който на Младежката олимпиада през 2018-а завоюва сребърен медал, а преди това взе бронз на финалния Мастърс за юноши.
Царица Лека атлетика по традиция ни носи поводи за гордост, а Ивет Лалова е сред големите любимки на публиката. Слънчевото момиче, което вече носи фамилията Лалова-Колио, ни накара неведнъж да се преклоним пред волята, упоритостта, последователността и издържливостта ѝ. Особено емоционални бяха миговете след завръщането ѝ от тежката травма през 2007-а, когато на международния турнир в Белград, си тръгна със златен медал. Година по-късно достигна полуфинал на 100 м и четвъртфинал на 200 м на Игрите в Пекин. Ивет продължи смело нагоре и спечели злато на 100 м на Европейското в Хелзенки през 2012-а, а след това достигна полуфиналите на Игрите в Лондон на 100 и 200 м. През 2013-а взе бронз на шампионата на Стария континент в зала на 60 м. 3 години по-късно се окичи със сребро на Европейското в Амстердам на 100 и 200 м, а същата 2016-а спринтьорката бе на Игрите в Рио, където остана осма във финала на 200 м и стигна полуфинал на 100 м. През 2017-а Ивет продължаваше да се стреми към върха и да буди възхита на Световното в Лондон.
Междувременно през 2010-а Ваня Стамболова ни зарадва със сребро на 400 м с препятствия на Европейското в Барселона, а на Световното в зала в Доха (Катар) грабна бронз на 400 м. Същата година Даниела Йорданова получи два закъснели бронзови медали – от Световните в Осака (2007) и Валенсия в зала (2008). И двата бяха връчени по-късно след установяване на положителни допинг проби на предно класиралите се. Пет години по-късно на Европейското в зала в Чехия имахме нови поводи за радост. Донесоха ги Габриела Петрова, която в тройния скок взе сребро и Радослава Мавродиева с бронза си в тласкането на гюле. На същия шампионат само че след 2 години, Мавродиева подобри класирането си със сребро в Белград.
Едни от най-незабравими емоции донесе Мирела Демирева с онзи сребърен медал на Олимпийските игри в Рио де Жанейро, което бе и най-силното постижение на родните спортисти в Бразилия. Преди този успех състезателката ни във високия скок „грабна“ още едно сребро на Европейското в Амстердам, а през 2018-а на същия шампионат, но в Берлин, повтори класирането си. На Световното през 2017 година в Лондон Демирева стигна финала, като остана седма.
А през изминалата 2018 година, едно младо момиче фокусира вниманието върху себе си. Родената само 6 години преди създаването на Gong.bg, Александра Начева постигна запомнящи се успехи, грабвайки световната титла за девойки до 20 години в Тампере и златния медал на Младежките олимпийски игри в Буенос Айрес няколко месеца по-късно. Ние стискаме силно палци на Начева и се надяваме приказката ѝ да продължи…
Преклонихме се и пред силата на духа и волята на спортистите ни с увреждания, които неведнъж ни направиха горди с успехите си. Особено емоционални мигове изживяхме с тях по време на Параолимпийските игри през 2008 година, когато Стела Енева грабна среброто в дисциплината хвърляне на диск, а Даниела Тодорова се окичи с бронза в хвърлянето на копие. 4 години по-късно, на Игрите в Лондон Стела Енева отново бе сред призьорите с двата си сребърни медала в хвърлянето на диск и тласкането на гюле. В скока на дължина пък Радослав Златанов спечели бронз. В Рио де Жанейеро Ружди Ружди ни донесе сладкото усещане на чуем химна. Той грабна титлата в тласкането на гюле, а през 2017-а спечели втора световна титла и то с нов рекорд.
Волейболът винаги е бил от спортовете с традиции у нас. Последните месеци са някак турболентни и белязахме отстъпление, но се надяваме това да е само засилване за бъдещ скок. Защото представянето на волейболистите ни в изминалите 12 години задължава…Бронз от Световната купа през 2007-а и Европейското в Турция през 2009-а. Сребро на Европейските игри в Баку през 2015-а и четвърто място на шампионата на Стария континент през същата година. Пето и четвърто място на Олимпийските игри в Пекин (2008) и Лондон (2012).
Волейболистките ни също не се посрамиха. Златен медал от Европейската лига през 2018-а, който бе предходен от две сребърни отличия в турнира през 2010-а и 2012-а, както три бронза (2009, 2011, 2013). Няма как да забравим и първото място в Купата на претендентите, както и третото място на волейболистките ни на Световното до 23 години през 2017 година.
И боскът имаше място в челните новини в изминалите 12 години. Разбира се, с успехите си. Развълнуваха ни Детелин Далаклиев със световната си титла през 2009-а, Тервел Пулев с бронзовия си медал от Олимпийските игри в Лондон през 2012-а и разбира се брат му - Кубрат. Той се превърна в първия българин с титла в профибокса, след като през 2011-a подчини Травис Уокър и така започна да мечтае смело и нависоко. Записа редица победи, а една от най-значимите дойде през есента на 2018 година, когато подчини Хюи Фюри и стана претендент за коланите на шампиона Антъни Джошуа.
Упоритостта и трудът на Станимира Петрова, Деница Елисеева и Севда Асенова също бе възнаграден, след като през 2016 година спечелиха титлите на Европейското в София в своите категории. През 2018-а пък Стойка Петрова донесе сребро от Световното.
И докато сме на вълна бойни спортове, не можем да подминем спечелената световна титла от Радослав Марков в джудото и защитата на короната от Багата в ММА през 2017-а.
Бойкият български дух доказваха и борците ни, които на изминалите три издания на Олимпийските игри редовно бяха сред българските медалисти. А когато споменем „Борба“, някак инстинктивно в съзнанието ни изниква образът на Станка Златева. Момичето, което неистово се бореше за златен медал на Игрите в Лондон през 2012-а. Не го постигна. Дублира постижението си от Пекин 2008‘ – сребро, но завинаги остана една от големите любимки. Едва ли някой е забравил как Златева плачеше след финала през 2012-а…Без значение за нас тя е шампион. В изминалите 12 години Златева неведнъж бе на върха – европейския или световен. Бе първа на шампионатите на планетата през 2007, 2008, 2010 и 2011 години, като само през 2009-а отстъпи на третото място. На върха в надпреварите на Стария континент бе през 2007, 2008, 2009, 2010 и 2014-а. А сега от дистанцията на времето, още веднъж - благодарим за емоциите!
Редом до Златева няма как да не наредим Явор Янакиев, Радослав Великов и Кирил Терзиев, които донесоха бронзови медали от Игрите в Пекин. Елица Янкова пък бе на третото стъпало на почетната стълбичка на Игрите в Рио през 2016-а. Елис Гури, който взе световната титла през 2011-а и Иво Ангелов, окичил се със световното и европейско злато през 2013-а. Биляна Дудова, която се качи на първото място в Европа през 2017-а. Несъмнено 2018-а пък бе годината на Тайбе Юсеин, която покори световния и европейски връх.
Невероятна сила и здрав дух показа и Милка Манева, с която не успяхме да се зарадваме от сърце на Олимпийските игри в Лондон през 2012-а, но пък изживяхме мига 5 години по-късно. Състезателката ни по вдигане на тежести получи своето закъсняло, справедливо присъдено сребро, след като бе установена положителна допинг проба на предно класиралите се. Още една приказка, в която честността надделя.
Сестрите Габриела и Стефани Стоеви излязоха осезаемо на сцената през 2015 година. Появата им на Европейските игри в Баку и последвалата титла в бадминтона бе сред големите постижения за родния спорт, а през годината взеха 10 титли. През 2018-а година двете състезателки покориха и европейския връх.
И преди да се потопим в дебрите на зимните спортове, ще се „гмурнем“ в постиженията на Петър Стойчев, който през 2007 година подобри рекорда за най-бързо плуване в Ла Манша. Също така стана многократен носител на световната купа на FINA за плуване в открити води, взе бронз на Световното в Канада на 25 км през 2010-а, а през 2011-а спечели златния медал в плувния маратон на 25 км в Шанхай, както и сребро на Европейското по плуване в открити води. Междувременно през 2017 година Стойчев стана световен шампион по плуване в ледени води, а миналата 2018-а спечели първия по рода си плувен маратон в Антарктида. Адмирирайки тези постижения, България се надява да открие своя нов голям шампион в лицето на Антъни Иванов, който през 2017 година влезе във финалите на Световното.
За финал ще обърнем поглед към зимните спортове, които също ни дадоха повод да се гордее. Сноубордистът Радо Янков спечели малката Световна купа през 2017-а, а Влади Илиев стана европейски шампион в биатлона през същата година.
Ще се върнем и точно 12 години назад, когато българското фигурно пързаляне изживя златни времена. Албена Денкова и Максим Ставийски спечелиха втора световна титла през 2007 година, а към днешна дата България се надява на възраждане на традициите в този изящен спорт. Вече имаме своята нова надежда в лицето на крехката Александра Фейгин и стискаме палци за нови по-успешни времена…