Габриела и Стефани Стоеви1
25 /28
  • Незабравимите БГ спортни успехи в 12-те години на Gong.bg
  • Няма как да не започнем с един незабравим миг, който още изплува в съзнанието ни сякаш беше вчера...Златният медал на Руми Нейкова на Олимпийските игри в Пекин през 2008 година. Едва ли има фен, който да е гледал надпреварата на гребкинята и след това да не е плакал заедно с нея, докато е слушал „Мила, родино“. Велик момент за българския спорт. Последното за България злато от Олимпиада до днес. Само година по-рано Нейкова стана европейска шампионка.
  • Е, редно е да продължим с друг великан от близкото минало. Йордан Йовчев. Споменаването на името му е достатъчно. През 2012-а година, тогава на 39-годишна възраст, Йовчев се превърна в единствения гимнастик, който се класира на 6 поредни Олимпиади. Йовчев често окупираше челните позиции на сайта ни. Бронз на Световното на халки през 2007-а и сребро на същия уред през 2009-а, както и два сребърни медала от Европейските на през 2007-а и 2008-а на халки, както две трети места в същата дисциплина на шампионатите на Стария континент през 2009-а и 2010-а, това са само част от емоциите, които ни подари Йордан Йочев.
  • Приветствахме и нашите принцеси. Да, говорим за грациите, които ни донесоха огромна радост. Момичетата от ансамбъла на Ина Ананиева – Михаела Маевска, Ренета Камберова, Християна Тодорова, Цветелина Найденова, Цветелина Стоянова и Любомира Казанова ни накараха да се чувстваме неведнъж горди. А върховата точка бяха Олимпийските игри в Рио през 2016 година, когато добавиха в колекцията си така бленувания олимпийски медал – бронз, които обаче по много причини бе с блясък на злато. Преди това „златните ни момичета“ бяха завоювали още редица отличия, сред които и абсолютната световна титла в Измир (Турция) през 2014-а. А кариерата си приключиха с грандиозен бенефис през ноември 2016 година. Те се оттеглиха с чувството на изпълнен дълг – с 81 медала зад гърба си от световни, европейски първенства, световни купи и прочие.
  • Щафетата поеха „новите златни“ – ансамбълът на Весела Димитрова в състав Симона Дянкова, Елена Бинева, Мадлен Радуканова, Лаура Траатс, Теодора Александрова и Стефани Кирякова. Те влязоха с гръм и трясък, а още в първата си година взеха сребро от многобоя на Световното в Пезаро през 2017-а. Година по-късно на домашния Мондиал в София отстъпиха позиция назад – печелейки бронз от многобоя, но и олимпийска квота за Токио 2020. Така чаканата титла предно родна публика дойде от финала на 5 обръча. Няколко месеца по-рано петорката ни донесе бронз от многобоя на Европейското в Гуадалахара, както и злато от финала на топки и въжета.
  • А покрай емоциите, донесени ни от ансамбъла, и индивидуалистките се постараха. На Шампионата на планетата в „Арена Армеец“ през 2018 година, Катрин Тасева, Невяна Владинова и Боряна Калейн донесоха сребро в отборната надпревара, а това бе първо отличие за страната ни в това съревнование от 2001 година.
  • Колкото до Цар Футбол…На ниво национален отбор проспахме големите форуми, въпреки че преди две години бихме Холандия, а после прекъснахме 50-годишната прокоба срещу Швеция. На клубно ниво обаче, на сцената излезе солиден играч - Лудогорец. Разградчани направиха два пробива в Шампионската лига (през 2014-а и 2016 година), а в София дойдоха колоси като Реал Мадрид, Ливърпул, ПСЖ, Арсенал. Междувременно „зелените“ записаха и първата победа на български тим в групите на турнира на богатите (срещу Базел), а също така изпъкнаха и със запомнящи се участия в Лига Европа.
  • Изживяхме и трансферни футболни вълнения и то в посока Висшата лига. През 2007 година Мартин Петров и Валери Божинов станаха част от набиращия скорост Манчестър Сити, а Николай Михайлов остави Левски и пое към Ливърпул. Година след това Димитър Бербатов, впечатлил с изявите си в Тотнъм, бе взет от Сър Алекс в Манчестър Юнайтед, а през 2009-а Слави Манолев премина в ПСВ Айндховен.
  • Тенис емоциите също ни погълнаха като вихрушка в изминалите 12 години. Причината бяха Цвети Пиронкова и Григор Димитров. Чаровната пловдивчанка ни зарадва с полуфинал на „Уимбълдън“ през 2010 година, след като елиминира Винъс Уилям. За жалост, на предпоследното стъпало не успя да се справи с Вера Звонарьова. 4 години по-късно Цвети отново бе окупирала челните позиции – с титлата си в Сидни, спечелена след успех над Анджелик Кербер. В последствие Пиронкова мина под венчилото и се потопи в дебри на майчинството.
  • Станахме свидетели на израстването на Гришо, а през 2014 година изживяхме големи трепети с класирането му за полуфинала на „Уимбълдън, след елиминацията на Анди Мъри. На крачка преди финала силите на Гришо не стигнаха срещу Новак Джокович, но пък емоциите си струваха. В турнирите от Големия шлем Григор записа и още един полуфинал, който бе на Откритото първенство на Австралия през 2017 година. Може би най-силната година за Гришо. Надал се оказва непреодолимия съперник, но това не спря устрема на Димитров през годината. Преди невероятните емоции на Australian Open, хасковлията спечели надпреварата в Бризбейн, а след Мелбърн вдигна трофей пред родна публика – на Sofia Open. През лятото се поздрави с отличието в Синсинати, а финалът на паметната година бе белязан от невероятния триумф на Мастърса в Лондон. Това разбира се, не бяха единствените трофеи, които „грабна“ първата ни ракета. В колекцията му в изминалите години влязоха и отличията от Стокхолм през 2013-а, Акапулко, Букурещ и Куинс през 2014-а.
  • Оставаме още мъничко на тенис вълна, защото един млад талант все повече приковава вниманието върху себе си. Говорим за Адриан Андреев, който на Младежката олимпиада през 2018-а завоюва сребърен медал, а преди това взе бронз на финалния Мастърс за юноши.
  • Царица Лека атлетика по традиция ни носи поводи за гордост, а Ивет Лалова е сред големите любимки на публиката. Слънчевото момиче, което вече носи фамилията Лалова-Колио, ни накара неведнъж да се преклоним пред волята, упоритостта, последователността и издържливостта ѝ. Особено емоционални бяха миговете след завръщането ѝ от тежката травма през 2007-а, когато на международния турнир в Белград, си тръгна със златен медал. Година по-късно достигна полуфинал на 100 м и четвъртфинал на 200 м на Игрите в Пекин. Ивет продължи смело нагоре и спечели злато на 100 м на Европейското в Хелзенки през 2012-а, а след това достигна полуфиналите на Игрите в Лондон на 100 и 200 м. През 2013-а взе бронз на шампионата на Стария континент в зала на 60 м. 3 години по-късно се окичи със сребро на Европейското в Амстердам на 100 и 200 м, а същата 2016-а спринтьорката бе на Игрите в Рио, където остана осма във финала на 200 м и стигна полуфинал на 100 м. През 2017-а Ивет продължаваше да се стреми към върха и да буди възхита на Световното в Лондон.
  • Междувременно през 2010-а Ваня Стамболова ни зарадва със сребро на 400 м с препятствия на Европейското в Барселона, а на Световното в зала в Доха (Катар) грабна бронз на 400 м. Същата година Даниела Йорданова получи два закъснели бронзови медали – от Световните в Осака (2007) и Валенсия в зала (2008). И двата бяха връчени по-късно след установяване на положителни допинг проби на предно класиралите се. Пет години по-късно на Европейското в зала в Чехия имахме нови поводи за радост. Донесоха ги Габриела Петрова, която в тройния скок взе сребро и Радослава Мавродиева с бронза си в тласкането на гюле. На същия шампионат само че след 2 години, Мавродиева подобри класирането си със сребро в Белград.
  • Едни от най-незабравими емоции донесе Мирела Демирева с онзи сребърен медал на Олимпийските игри в Рио де Жанейро, което бе и най-силното постижение на родните спортисти в Бразилия. Преди този успех състезателката ни във високия скок „грабна“ още едно сребро на Европейското в Амстердам, а през 2018-а на същия шампионат, но в Берлин, повтори класирането си. На Световното през 2017 година в Лондон Демирева стигна финала, като остана седма.
  • А през изминалата 2018 година, едно младо момиче фокусира вниманието върху себе си. Родената само 6 години преди създаването на Gong.bg, Александра Начева постигна запомнящи се успехи, грабвайки световната титла за девойки до 20 години в Тампере и златния медал на Младежките олимпийски игри в Буенос Айрес няколко месеца по-късно. Ние стискаме силно палци на Начева и се надяваме приказката ѝ да продължи…
  • Преклонихме се и пред силата на духа и волята на спортистите ни с увреждания, които неведнъж ни направиха горди с успехите си. Особено емоционални мигове изживяхме с тях по време на Параолимпийските игри през 2008 година, когато Стела Енева грабна среброто в дисциплината хвърляне на диск, а Даниела Тодорова се окичи с бронза в хвърлянето на копие. 4 години по-късно, на Игрите в Лондон Стела Енева отново бе сред призьорите с двата си сребърни медала в хвърлянето на диск и тласкането на гюле. В скока на дължина пък Радослав Златанов спечели бронз. В Рио де Жанейеро Ружди Ружди ни донесе сладкото усещане на чуем химна. Той грабна титлата в тласкането на гюле, а през 2017-а спечели втора световна титла и то с нов рекорд.
  • Волейболът винаги е бил от спортовете с традиции у нас. Последните месеци са някак турболентни и белязахме отстъпление, но се надяваме това да е само засилване за бъдещ скок. Защото представянето на волейболистите ни в изминалите 12 години задължава…Бронз от Световната купа през 2007-а и Европейското в Турция през 2009-а. Сребро на Европейските игри в Баку през 2015-а и четвърто място на шампионата на Стария континент през същата година. Пето и четвърто място на Олимпийските игри в Пекин (2008) и Лондон (2012).
  • Волейболистките ни също не се посрамиха. Златен медал от Европейската лига през 2018-а, който бе предходен от две сребърни отличия в турнира през 2010-а и 2012-а, както три бронза (2009, 2011, 2013). Няма как да забравим и първото място в Купата на претендентите, както и третото място на волейболистките ни на Световното до 23 години през 2017 година.
  • И боскът имаше място в челните новини в изминалите 12 години. Разбира се, с успехите си. Развълнуваха ни Детелин Далаклиев със световната си титла през 2009-а, Тервел Пулев с бронзовия си медал от Олимпийските игри в Лондон през 2012-а и разбира се брат му - Кубрат. Той се превърна в първия българин с титла в профибокса, след като през 2011-a подчини Травис Уокър и така започна да мечтае смело и нависоко. Записа редица победи, а една от най-значимите дойде през есента на 2018 година, когато подчини Хюи Фюри и стана претендент за коланите на шампиона Антъни Джошуа.
  • Упоритостта и трудът на Станимира Петрова, Деница Елисеева и Севда Асенова също бе възнаграден, след като през 2016 година спечелиха титлите на Европейското в София в своите категории. През 2018-а пък Стойка Петрова донесе сребро от Световното.
  • И докато сме на вълна бойни спортове, не можем да подминем спечелената световна титла от Радослав Марков в джудото и защитата на короната от Багата в ММА през 2017-а.
  • Бойкият български дух доказваха и борците ни, които на изминалите три издания на Олимпийските игри редовно бяха сред българските медалисти. А когато споменем „Борба“, някак инстинктивно в съзнанието ни изниква образът на Станка Златева. Момичето, което неистово се бореше за златен медал на Игрите в Лондон през 2012-а. Не го постигна. Дублира постижението си от Пекин 2008‘ – сребро, но завинаги остана една от големите любимки. Едва ли някой е забравил как Златева плачеше след финала през 2012-а…Без значение за нас тя е шампион. В изминалите 12 години Златева неведнъж бе на върха – европейския или световен. Бе първа на шампионатите на планетата през 2007, 2008, 2010 и 2011 години, като само през 2009-а отстъпи на третото място. На върха в надпреварите на Стария континент бе през 2007, 2008, 2009, 2010 и 2014-а. А сега от дистанцията на времето, още веднъж - благодарим за емоциите!
  • Редом до Златева няма как да не наредим Явор Янакиев, Радослав Великов и Кирил Терзиев, които донесоха бронзови медали от Игрите в Пекин. Елица Янкова пък бе на третото стъпало на почетната стълбичка на Игрите в Рио през 2016-а. Елис Гури, който взе световната титла през 2011-а и Иво Ангелов, окичил се със световното и европейско злато през 2013-а. Биляна Дудова, която се качи на първото място в Европа през 2017-а. Несъмнено 2018-а пък бе годината на Тайбе Юсеин, която покори световния и европейски връх.
  • Невероятна сила и здрав дух показа и Милка Манева, с която не успяхме да се зарадваме от сърце на Олимпийските игри в Лондон през 2012-а, но пък изживяхме мига 5 години по-късно. Състезателката ни по вдигане на тежести получи своето закъсняло, справедливо присъдено сребро, след като бе установена положителна допинг проба на предно класиралите се. Още една приказка, в която честността надделя.
  • Сестрите Габриела и Стефани Стоеви излязоха осезаемо на сцената през 2015 година. Появата им на Европейските игри в Баку и последвалата титла в бадминтона бе сред големите постижения за родния спорт, а през годината взеха 10 титли. През 2018-а година двете състезателки покориха и европейския връх.
  • И преди да се потопим в дебрите на зимните спортове, ще се „гмурнем“ в постиженията на Петър Стойчев, който през 2007 година подобри рекорда за най-бързо плуване в Ла Манша. Също така стана многократен носител на световната купа на FINA за плуване в открити води, взе бронз на Световното в Канада на 25 км през 2010-а, а през 2011-а спечели златния медал в плувния маратон на 25 км в Шанхай, както и сребро на Европейското по плуване в открити води. Междувременно през 2017 година Стойчев стана световен шампион по плуване в ледени води, а миналата 2018-а спечели първия по рода си плувен маратон в Антарктида. Адмирирайки тези постижения, България се надява да открие своя нов голям шампион в лицето на Антъни Иванов, който през 2017 година влезе във финалите на Световното.
  • За финал ще обърнем поглед към зимните спортове, които също ни дадоха повод да се гордее. Сноубордистът Радо Янков спечели малката Световна купа през 2017-а, а Влади Илиев стана европейски шампион в биатлона през същата година.
  • Ще се върнем и точно 12 години назад, когато българското фигурно пързаляне изживя златни времена. Албена Денкова и Максим Ставийски спечелиха втора световна титла през 2007 година, а към днешна дата България се надява на възраждане на традициите в този изящен спорт. Вече имаме своята нова надежда в лицето на крехката Александра Фейгин и стискаме палци за нови по-успешни времена…