Преди две седмици казахме, каквото имахме да казваме за истинския футбол, за непримиримия дух, просто за ЦСКА – големия, велик гранд на България. Не че червените не си заслужиха нова доза похвали, напротив, но нека погледнем отвъд нещата. Чисто и просто ЦСКА надви с общ резултат 4:0 сочения за категоричен фаворит преди сблъсъка тим на Берое, който през зимната пауза дори бе спряган за кандидат-шампион. Като тийнейджър съм бил на „Армията” на мач в който ЦСКА също така би Берое, но с 10:2. Киро Метков наниза четири парчета. В смисъл, това че ЦСКА е бил Берое като цяло не е новина в българския футбол. Но когато имаме случай в който тим от В група победоносно измарширува пътя до финала за Купата на страната, тогава имаме прецедент, имаме уникален случай.

През 1989 година на финала в турнира за Купата на Съветската армия именно ЦСКА срещна отбора на Марица-Изток, тогава от третия ешалон. Би много с 6:1, в състава бе Стоичков. Всъщност малко косвено по темата „ЦСКА”, но онзи Марица-Изток от Раднево е наследник на ФК Боруй, създаден през 1994 в Стара Загора. През 2003 Боруй се преименува на Берое АКБ, мести се в Раднево, сменя името си на АКБ Миньор, като наследява традициите на местния Марица-изток, носил през годините имената на Миньор и Левски. Така, продължаваме още малко. Две години по-късно този отбор пак сменя името си на Миньор Раднево. След три години бива закрит поради финансови проблеми, след няколко години обаче пак се създават под името ФК Мини-Марица Изток, после пък се появява и ОФК Миньор Раднево, а в момента си съществува ПФК Миньор Раднево, на който предстои важен мач за оцеляване в Югоизточната В Група тази събота срещу Асеновец. А като влезеш в Уикипедия да потърсиш цялата тази информация, този настоящ отбор си се гордее с участието в онзи финал срещу ЦСКА преди 27 години! Сега разбрахте ли за какво бе това лирично отклонение? Ако не сте – то го правите на инат, нищо повече. Ако сте разбрали – да, ЦСКА е жив повече от всякога и това, че настоящето ПФК не може да обслужва престъпно натрупаните дългове и ще се наложи да фалира няма как да означава, че това, което се случи на „Българска армия” в сряда вечер може да бъде заробено с лека ръка. ЦСКА трябва и ще продължи да съществува, въпреки кошмарите който този факт ще продължи да предизвиква у част от футболните фенове у нас.

Повече от това няма какво да въртим, сучим, овъртаме, разтягаме...Едно и също, трябва да си завършен глупак, за да не осъзнаеш значението за ЦСКА за българския клубен футбол от видяното в двата мача с Берое. Червените си напълниха стадиона за полуфинал, сините ще го направят дни по-късно за мач с Лудогорец. Уви, този сезон обаче така и не го направиха в двубой помежду си. Безсолна е тази работа, един сезон е напълно достатъчно време за да се направи пробив и в най-дебелокожото и дебилно мислене, харесващо това статукво.

И не на последно място – Гриша Ганчев бе в сряда на Армията. Съпреживя цялата еуфория. Скандираха му името, не целия стадион, но достатъчно. Все още има фенове на ЦСКА, които не смеят да го сторят явно. Чакат да направят някакъв свой хипотетичен и обозрим избор. Чакат алтернативен спасител, оздравител. Нека, всеки има право на мнение, за това няма срокове, няма лихви при просрочване на мнение. Ганчев пусна билети по левче за да покаже, че не иска да печели от ЦСКА, че цял сезон издържа отбора, осигури му всички необходими условия за подготовка, доведе го до финал за Купата, почва ремонт на стадиона, има идея да гледа още такива мачове за в бъдеще. Преди години Васил Божков сложи страховити за родните разбирания цени за мача с Ливърпул. Героите от Истанбул бяха сащисани. Два месеца след епопеята край Босфора те играха пред полупразен стадион. Никога, ама никога в своята славна история Ливърпул не е играл пред стадион, пълен на една трета от капацитета си! Никога! Заради онзи билети от по 50 кинта. Разбира се, това не е критерий, по който може да се определят намеренията на даден благодетел. Божков е дал не малко за ЦСКА, Ганчев пък сега иска да дава, от друга страна спрягат наново името на предишния бос, но някак завоалирано. Не му правят добра услуга.

Може би не е точно днес момента да изместваме фокуса, но бъдещето на ЦСКА вълнува всеки един от тези, били на стадиона, гледали мача по тв, слушали го по радио или следели събития чрез даден сайт. Те искат всичко това да продължи. Но те не искат приказки, които да продължават. Те искат истински, реални истории. Те искат яки, здрави, смислени мачове пред пълни трибуни. И дни в които въздуха трепери от футбол. Да, за феновете на ЦСКА в сряда бе бушуващ футболен ден. За останалите – вероятно просто бе ветровито.

Следвай Ники Александров и в личния му Фейсбук профил