Президентът на Българския футболен съюз Георги Иванов постави развитието на младите футболисти, работата на треньорите и състоянието на спортните бази сред основните теми на пресконференцията след заседанието на Изпълнителния комитет. Той потвърди, че БФС ще се насочи към чужденец за селекционер на националния отбор, но подчерта, че трайното подобрение изисква общи усилия на футболната централа, клубовете и държавата.
Георги Иванов обяви, че следващият селекционер ще е чужденец
Иванов обясни, че незадоволителните резултати и играта на националния тим са причината БФС да търси чуждестранен специалист.
„Ще се спрем на чужденец, но той трябва да е подходящият за българския национален отбор.“
По темата за задължителното участие на български футболисти той предупреди, че увеличаването на броя им трябва да върви с по-добра подготовка в школите.
„Националният отбор е проекция на клубовете. Ние селектираме най-добрите играчи, които са български. Затова само увеличението на бройката на българските играчи, без да има подготвени играчи в школите, ще бъде убийство както за клубовете, така и за младите футболисти. Всичко трябва да става постепенно. Във Футболния съюз гледаме да балансираме нещата – както да гледаме клубния футбол, така да гледаме и националния отбор.“
Президентът на БФС заяви, че правилото за футболист до 23 години цели да насочи клубовете към създаването на собствени кадри.
„С това правило изострихме вниманието към клубните школи, за да могат да започнат да работят по такъв начин, че да изкарват качествени играчи за техните отбори, а след това тези играчи да ходят в най-силните първенства. Това е процес и ние от две години работим там. Ако ви боли зъб, може да пиете колкото искате обезболяващи лекарства, но докато не влезете там, където е възпалението, да го излекувате, няма как да стане. Затова ние се опитваме да спрем възпалението.“
Иванов посочи, че промяната в детско-юношеския футбол трябва да започне от начина на работа, за да осигури на националния отбор играчи на високо европейско ниво.
„Няма да забравя думите на един собственик на клуб, който каза: „Откъде да намеря 23-годишни играчи?“. Това олицетворява всичко. Защото ние в този момент не трябва да намираме играча, а трябва да го създадем. Това искаме да променим. Когато имаме седем, осем, десет играчи на високо ниво, които играят в Топ 5 първенствата, тогава съм убеден, че националният отбор няма да има притеснение да играе с нито един отбор в Европа.“
За подобряването на тренировъчните условия той съобщи за стъпки към придобиване на стадион в Красна поляна и изграждане на център с четири игрища.
„Базите са фундаментално важни за развитието на играчите. Когато от четири часа започват да тренират четири отбора, по едно и също време тренират сто играчи. Не могат да се разминат. Смятате ли, че така се развиват футболисти? Затова сме направили стъпки към Министерството на спорта и искаме да придобием стадион в Красна поляна, където ще изградим център с четири игрища.“
Като пример за недостига на терени Иванов посочи броя на детските отбори в София и натоварването на базата на Левски.
„На територията на София-град има 380 отбора до 14 години. Вие сте журналисти, проверете колко терена има. Как смятате, че можем да изграждаме футболисти? На четвърт терен – четвърт футболист. На половин терен – половин футболист. Клуб като Левски има едно изкуствено игрище, на което тренират 12 отбора. ЦСКА бяха като чергари досега. Лудогорец - за 14 години нямат един юноша. Сега с правото, което вкарахме, един или двама човека играят. Целта ни е да обърнем внимание на детско-юношеския футбол. Това е основната ни политика. Знаем къде е проблемът. Всичко това изисква време.“
Президентът на БФС обяви, че част от младежките национали ще получат възможност в мъжкия тим след края на ангажиментите си с отбора до 21 години.
„Ясно е, че обществото не го интересуват процесите, които ние правим. Интересуват го резултатите. Затова с футболистите, които сега са в националния отбор, се опитваме да имаме най-добрите резултати. Младежкият национален отбор свърши ангажиментите си. Голяма част от момчетата, които бяха в младежите, нямаше възможност да ги ползваме заради квалификациите и шансовете да се класират. Сега ще влезе част от тях в мъжкия национален отбор. Има 19-годишни, които са добри момчета, има 17-годишни с потенциал. Само трябва да работим и да имаме постоянство.“
Иванов отхвърли твърденията, че БФС харчи средства на данъкоплатците, и настоя за по-активно участие на държавата в изграждането на футболна инфраструктура.
„Самият Футболен съюз с всички условия и правила, които правим, няма да може да се справи сам. Трябва да работим съвместно с клубовете и с държавата, с Министерството на спорта. Чувам как харчим парите на данъкоплатците. Напротив, Футболният съюз дава пари на данъкоплатците. От 2018 година до днес сме изградили 36 терена в различни точки на България. Имаме 40 заявления от кметове на общини, които искат да им правим игрища. Къде е държавата? Всички пари, които се усвояват, са по програми и проекти от ФИФА и УЕФА.“
За инвестициите в развитието на школите той посочи разходите за компанията Double Pass и подчерта значението на приходите от спонсори за изпълнението на проектите.
„За Double Pass, за развитие и категоризация на школите, сме платили 350 000 евро. Това са средства от бюджета на Футболния съюз, от спонсорите, които ние намираме, за да можем да финансираме всичките проекти, които имаме.“
По въпроса за изискванията към клубовете Иванов призна, че стриктното им прилагане при лицензирането би поставило сериозни затруднения пред българския футбол.
„Клубовете готови ли са да работят на най-високото ниво? Колко клубове са готови да работят на най-високо ниво? Когато говорим за лицензиране, ако не правим компромис, сигурно няма да има футбол.“
Иванов отправи остри критики към българските треньори и настоя те да продължават образованието си и след получаването на лиценз.
„Българските треньори трябва малко да се активират и да се самообразоват. Те не могат да разберат, че лицензът, който получават в треньорската школа, е само базата. Оттам нататък трябва да ходят на семинари и на курсове. Един треньор трябва да се обучава, докато е жив. А нашите треньори са си намерили мантрата. Те тренират играчите, но не ги развиват. Трябва да се научат как се развиват играчите, а не само да хвърлиш една топка на 20 човека и те да тичат след нея. Това не е тренировка.“
Президентът на БФС свърза липсата на качествени футболисти с работата на техните наставници и заяви, че централата ще търси помощ от лектори на УЕФА.
„Българските треньори – цялата вина е в тях. За това, че никой не им предлага работа, за това, че нямаме качествени играчи, също е тяхната вина. Виждали ли сте добър ученик без добър учител? Няма шанс. Ще направим всичко възможно да имаме лектори от УЕФА, които да започнат да променят образованието, вижданията и начина, по който работят българските треньори. Ние като БФС не можем да отидем да тренираме академиите на другите клубове, защото това са частни дружества.“
На въпрос за повиквателните в националния отбор Иванов подчерта личната отговорност на селекционера за решенията му.
„Всеки си носи отговорност за собствените си действия.“
За ролята на националния селекционер той обясни, че краткото време за подготовка изисква ясни тактически указания и изграждане на сплотен отбор.
„Националният селекционер трябва да направи най-доброто от тези футболисти. Не само да ги тренира, защото селекционерът в националния отбор тренира футболистите четири дни. Трябва да създаде колектив, да има ясни задължения към играчите, да има ясни тактически указания, за да могат тези футболисти да дадат най-доброто от себе си.“
По отношение на Атанас Рибарски Иванов заяви, че той ще получи възможност да завърши цикъла, и посочи представянето срещу Люксембург като положителен знак.
„Аз не мога да кажа дали има колектив. Гледах играта, която показвахме, и тя беше лоша. Мога да кажа, че при Атанас Рибарски футболистите го приеха по начин, който беше добър. Ще дадем шанс на Рибарски да си завърши цикъла. Но нещата са комплексни – футболисти, треньори, школи, клубове, всички трябва да работим заедно. Ние работим от две години върху проблема. Надявам се да имаме резултати. С това, което показахме с Люксембург, искам така да виждам националния отбор. Пак казвам, с изключението, че Люксембург не е критерий.“
В заключение Иванов защити правилото за участие на български футболисти и отново настоя промените да се въвеждат постепенно, според възможностите на клубовете и школите.
„Това правило е, за да може да играят български играчи. Статистиката е 48% български играчи, 52% чуждестранни. Това е след правилото. А ако го нямаше правилото, давате ли си сметка как щеше да изглежда? Смятате ли, че ако сега вкараме четирима човека до 21 години, ще има успехи в отборите, които играят в европейските турнири? Нещата трябва да стават постепенно. Първо трябва да започнат да работят школите, да създадат качествени футболисти, които след това да налагат.“
Добави ни в предпочитани източници в Google
