Съвместна публикация на в-к 7 дни спорт и Gong.bg

Така и така сме още подвластни на темата избори, нека започнем да се сещаме за онова, което трябва да изберем като футболни журналисти. Падне ли вече първият сняг, значи идва ред на поредната анкета "Футболист на годината". Вярно, че така както се сещаме все в последния момент, така още по-бързо забравяме тази класация. Идва „Футболист №1 на 2007”. Кога точно ще бъде - никой не ти казва. Абе то не се знае кога ще е следващият кръг в турнира за купата на страната, ние за някакви анкети сме запитали. А дали някой от БФС или лигата знае, кога ще започне и кога ще завърши пролетният дял на първенството?

Знаят, колкото стадо гъски знае отговора на въпроса за 100 000 лева в „Стани богат”. Пред прага сме на може би най-уникалната надпревара в тази класацийка. Поради простата причина, че май на никой не му се печели. Е, сигурно не стои точнo така въпросът за някоя спотаила се душа, чакаща звездния си миг в една от най-тъжните години за българския национален и клубен футбол. Дори твърде много са кандидатите на принципа "сега или никога". Изисква се мъничко открояващ принос за успех на локално ниво. Повече от сигурно призът ще спечели футболист на Левски. Заслужено. Три купи накуп - ехааа. Но в годината, когато още по-мащабните ти европейски амбиции са се разтопили като кубчета лед в чаша хубава водка, дори без да назоваваме марката, отличието придобива леко бутафорен вид.

 Заслужава ли пък играч на ЦСКА тазгодишния приз? Колкото и да го въртят и сучат фенове и журналисти, симпатизиращи на "армейците", когато си загубил отново битката за титлата, плюс отпадане от Берое за купата, плюс скромен еврорейд, то по-добре да изчакаш добрите времена да те навестят. Някои от останалите тимове - не че няма добри и качествени момчета, но нали не връчваме подобно звание, с което се влиза в историята само защото си ударил гредата, подал си 20 точни паса в един мач или заедно със съотборниците си отпаднал достойно от Европа.

Стигаме и до любимата тема. Легионерите. Или както сме свикнали да ги наричаме при обявяването на поредния списък за двубой на националите - чужденците. Нашите футболни гастербайтери. По повод приноса им за тази година към „А” отбора то най-добре групово да извършат следния ритуал – да накъсат на дребни парченца календара за 2007-а и да го изядат.

Позволено е да си прокарват с чаша студена вода. Какво сториха тези герои на загубените каузи? Нека започнем краткия преглед с момчето, устремило се към голмайсторската Мусала. В момента на връчване на наградите Митко Бербатов и неудържимата чета от Тотнъм може да се намира в изключително любопитна ситуация, при която заема последните места както в Премиършип, така и в групата си в турнира за Kупата на УЕФА. Е, добре че поне победиха Блекпул у дома за купата на лигата при дебюта на новия си мениджър Хуанде Рамос.

Бербатов прогони от рамото своето птиче на късмета през лятото, сякаш гони досаден гълъб от балкона. Евентуалното преминаване в някои от грандовете на Острова можеше да даде нужния му тласък на развитие. Вместо това той затъна в посредствеността на лондончани, подлъган от необичайно приличния за тях изминал сезон. Провалът в европейските квалификации и невъзможността да сме на едно от първите две места в групата при това няколко мача преди края на цикъла прави неимоверно трудно изчислението за личния принос към тима на всеки от легионерите и дали в случая е уместно изобщо да се употребява подобен термин.

Това, че Митко вкара няколко гола на Беларус, Албания и тук-там в контролките е по-малко и от капка в морето. Веднъж и аз пуснах пет евро в една благотворителна касичка на някакво летище, но да си мисля, че по този начин съм помогнал за спасяването на девствените зелени гори в района на Амазонка е нелепо. По-скоро имах монети, от които исках да се отърва, така както националите, играещи зад граница през изминаващата година, изтърсват трохите от своя футболен майсторлък, когато са повикани за мач на България. Да, сега предстои двубой с участник на Евро 2008. Една прекрасна възможност за начало на подготовката ни за следващите квалификации. Един страхотен спаринг по пътя ни към ЮАР 2010. Или към европейското в Украйна и Полша. Абе, я дайте направо да обявим план „Бразилия 2014”.

Продължаваме с бясна скорост напред. Така, както обича да лети по крилото Мартин Петров. Гол срещу Холандия в началото на годината. Незапомнящ се полусезон със стария си тим в Испания, няколко добри мача и гол за новия си тим в Англия. Айде да не го урочасвам, че преди няколко дни онова 0:6 от Челси не е на добре.

И какво - пак на Мартин ли да даваме отличието? Колко му е - девалвацията на критериите е в пълен ход. Валери Божинов напоследък прави повече трансфери, отколкото голове. Пък и нека си се оправи момчето, ще се пусне за отличието следващата година. Стилиян Петров - хм... Чавдар Янков напоследък прави поредица от забележими присъствия... на пейката на Хановер. Изобщо в Германия, където преди години се тупахме в гърдите какъв стахотен имидж правят в Бундеслигата нашите играчи, слизането с асансьора надолу е очевадно. Благо Георгиев играе често в Дуисбург. Но и често пада с Дуисбург. Станислав Ангелов изигра уж добър мач на трасферния турнир през лятото. Драматичен, авангарден. Сега обаче, барабар с Митко Рангелов, в Енерги чакат премия за победа, но шансовете да я дочакат са колкото българските учители да получат 13-а заплата плюс коледна премия. Къде не сме били? Пак на Острова, долния етаж, вратите в средата на коридора. Там някъде играят българи. А в мачове като този с Албания за някои от тях в никакъв случай не може да кажеш, че са незабелижими. В Русия Кушев си вкарва, останалите играят, но отборите са им нейде извън обсега на бляскавите прожектори.

В Турция наши почти не останаха. Иванков си има своята цел и упорито я гони. О, забравих втора френска, втора немска и втора испанска. Не езикови гимназии, а футболни дивизии. Там също има половин отбор наши играчи, но добрите им изяви от време на време имат засега изцяло локален характер. Тук някъде май е най-добре да спрем, за да не заприлича на час по география. Макар темата ни за футболния изборен туризъм да включва този елемент.

Една добра идея ми хрумна в знак на протест срещу позорно слабата година по всички параметри. Футболист на България за 2007 година да е Ибрахима Гай! Какво толкова, сенегалецът с български паспорт също спечели всички купи в Сърбия в края на пролетта. Сега пък със своя тим играе в групите на УЕФА. Играе си човекът срещу Байерн. Вярно, загуби, но не сбърка нито веднъж и завърши мача с високо вдигната сенегалска глава


Пак припомням - с български паспорт. Вот за Гай! Щом няколко години поред сме свидетели на индивидуални, а напоследък и на отборни сръдни и бойкоти, кога и гилдията най-сетне ще реши да се нацупи и да изрази своя протестен вот срещу безличната 2007-а? Мисля, че пак няма да е сега. При все че и другата половина има своя избор - Гонзо. Душманинът на Гай вкара няколко гола за своя отбор, макар миналата седмица Риека да имаше тежки поражения в битки срещу Сегеста Сисак и Цибалия Винковци. Явно в безизходицата пак ще заложим на изборния туризъм. Този път във футбола.