Преди четири години и два дни ЦСКА устиска 81 минути на „Инюню” преди безумната грешка на някакъв пореден временен гастрольор в отбора Мартос да позволи на звездата на „черните орли” Клеберсон да разпечата вратата на Пифа. Последва мощен финален щурм на турците и нов гол в допълнителното време на мача.

За днес наставникът на „армейците” Гьоре Йовановски си пожела не 81, а едва 15-20 минути без гол във вратата на ЦСКА. Скромно желание – ще кажат мнозина. Какво ли е намислил Гьоре за след това, ако желанието му се сбъдне?

Гледайки състава от 14 септември 2006 година „онзи” ЦСКА бе далеч по-сработен и познаващ се помежду си тим в сравнение с „Гьоревият” днес. С изключение на – извинявам се, че се налага да го спомена цели два пъти, сигурно в друг текст не му се е случвало никога - Мартос и пръчката Якирович, то останалите от отбора на Пламен Марков се познаваха. Във всякакъв смисъл.

За сегашния ЦСКА имам леки колебания дали Трекаричи знае малкото име на Шеридън, дали халфовете все още са научили с кой крак поема по-добре топката в нападение Тибони и дали М’Боли няма да пообърка в някоя напечена ситуация хората пред него, които трябва вещо да ръководи. Кой е виновен за тази какафония днес точно няма значение. Но тя е факт. Ей така несработен и категорично не много готов ЦСКА влиза в груповата битка на Лига Европа. С може би най-неприятен старт – в ада на „Инюню”. Просто Гьоре не трябва да се уповава единствено на стискането на резултата. Че често човек от много стискане, накрая без да иска се изпуска.

Всичко това са достатъчно основания на всеки да му падне пердето и просто да се кефи на играта. Ясно, че да се иска от чисто нова селекция от 10 чужденци да играят за ЦСКА или за България е смешно и нелепо. Както и от треньор македонец. Но „червените” отдавна не са били в подобна и поредна абсурдна ситуация. Което пък може и да е за добре. Или пък за още по-зле. Уви, тази вечер срещу Бешикташ едва ли има среден вариант.